Загадката „Зангезур“

В НАЛИЧНОСТ: Да (В редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“; ул.“Константин Стоилов“ 40, Пловдив 4000; тел. 032/262396; e-mail: agbu.voice@gmail.com; доставка и чрез куриер за сметка на получателя)

АВТОР: Вардан Балян

ЗАГЛАВИЕ“Загадката Зангезур”

ПРЕВОД: Агоп Орманджиян

РЕДАКТОР: д-р Велин Валинов

СТРАНИЦИ: 87

ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ: ноември 2012 г.

ISBN:  978-954-92633-7-4

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО:

Тази малка книга – реално пътуване в зримия и незримия свят на науката не само разкрива чудотворната сила на мегалитния комплекс Зорац карер в областта Зангезур на Армения, изпъстрена с чудатостите и чудноватостите на природата, с нейните все още неразгадани докрай тайни, които някога са привлекли вниманието на най-секретните научни служби н а Третия Райх. Тук читателя има възможност, да проникне в потайностите на Вселената и на Човешката Вселена, в съдбовните и решаващи взаимоотношения Слънце-Земя-Природа-Човек, да научи много полезни неща за своето съществувание и здраве и за щастливото си пребиваване на планетата ЗЕМЯ. Внимателно четете диалога между тримата учени – персиец, арменец и италианец и черпете за себе си важни поуки за трудното ни ежедневие , предопределящо нашето бъдеще. Ще откриете и научното обяснение на Календара на маите за „край на света”, което не предвещава гибел, а качествено преобразование на нашия земен живот към по-доброто.

ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:

ВАРДАН БАЛЯН

 

ЗАГАДКАТА     ЗАНГЕЗУР

АРМЕНИЯ: 80 – вековна астрономия на

ЗОРАЦ КАРЕР  И  ДРУГИ ТАЙНСТВА

 

Превод от арменски

АГОП ОРМАНДЖИЯН

 

ИЗДАВА ОАБС „ПАРЕКОРДЗАГАН” – ПЛОВДИВ

 

На корицата: Поглед към мегалитния комплекс Зорац Карер

 На задната корица: Административната карта на Р. Армения  и Р. Карабах /Арцах/.

С червен кръг е очертана областта на Зорац Карер в общата територия на Зангезур / Сюник/ – Югоизточна Армения.

СЪДЪРЖАНИЕ:

HEPA3ШИФРОВАНО ПОСЛАНИЕ …………………………                       5

ПО СЛЕДИТЕ НА „AHEHEPБE“……………………………….          8

И3BECTHOTO HEH3BECTHO……………………………….              16

CTPAHA HA CЛЪНЦETO        ……………………………………        25

CЪНОВНА МЕЧТА……………………………….           30

CЯHKATA HA БЪДEЩETO……………………………………..                        36

TAЙHCTBOTO HA CЪTBOPEHHETO…………………………..        43

ФОРМУЛА НА ЖИВOTA………………………………………….          54

HACЛЕДCTBOTO HA ПPЕДЦИTE…………………………….          62

ГЛАСЪТ НА ПРИРОДАТА ………………………………….                69

MOЛИTBATA HA 3EMЯTA……………………………………..                       79

30BЪT 3A 3AПА3BAHETO HA APMEHCTBOTO…………         85

 

НЕРАЗШИФРОВАНО ПОСЛАНИЕ

     Зорац  карер*,  Карахунч,  Дик карер –  тези имена  са  познати  в  Армения,  макар и не на  всички. Поне сме чували и вероятно  знаем,  че  са  наименование  на  някакъв паметник,  намиращ се  в  Армения. Някои  дори  знаят,  че така се нарича каменната гора край град Сисиан или са посетили района на Зангезур, или може би са чели  в  интернет  за  това  чудо  на  природата.  Сред  народа  се  говори, че  в  древността Зорац карер са били астрономическа обсерватория,  както английският  Стоунхендж.  Те пък са арменският  Стоунхендж.  Арменското  „копие”  обаче  е  с няколко  хилядолетия  по – старо от английското.  Някои  твърдят,  че  не  е така,  че  няма прилика.  Може би повърхностно  знаем  само  това  за  този  мемориален  комплекс,  че  в  всъщност  е  паметник  на  културата  на  неизвестна  цивилизация,  че  това са предците  ни  и  преди  всичко  това сме ние.

Нашите учени – специалисти,  изследвайки  най – древния период  на  арменската  история  са  разкрили  почти  всичко,  но  са  поставили  и  много  нови  въпроси,  направили  са  предположения  за  тайни,  но  не  са намерили  отговори  на  възникналите  въпроси.

Мнозина  се  чудят  защо  в  нашите  древни  извори  не  са  споменати  Зорац  карер.  Но  и  за  всички  пръснати  по  света  мегалитни  комплекси  писмените  извори  запазват  „необичайно  мълчание”.  Всъщност  за  истинската  същност  на  мегалитните  скали  и  днес  се  водят  разгорещени  спорове  между  учените,  а  и  не  само  между  тях.  Тайнството  на  Зорац  карер  изглежда  е  толкова  необяснимо  и  същевременно  толкова  съблазнително, че  днес  почти  никой  не  вярва,  че  е  възможно  някога  да  се  разкрие  тайната  на  неразшифрованото  послание.  Тези,  които  дори  само  веднъж  са  били  там,  са  се  възхищавали  на  величествената  красота  на  тези  божествени  камъни,  почувствали  сърдечното  им  дихание,  чули  са  техния  мълчалив  стон,  станали  са  любители  на  природата  и  на  непостижимата  хармония  на  древния  човек.

Говори  се,  че  Зорац  карер  са  правени  от  хора  от  други  планети.  Не  се  чудете,  легендата  за  извънземните  не  изглежда   толкова  невероятна,  когато се запознаеш  с  древните  предания  и  легенди.  Намерените  при  археологическите разкопки  предмети,  върху  които  са  изобразени  човешки  образи  с  необикновена  външност  си  кореспондират  със  съвременните  представи за извънземните.

*камъни даващи сила – бел.пр

Внимателно  разгледайте  тези  статуетки  на  хора.  Те  са  от  второто  хилядолетие  преди  Христа  и  са  открити  в  района  на  Айрум – Армения.  А  този  човешки  образ  е  открит  при  проучването  на  скалните  рисунки.

Изобщо,  днес  се  разкриват  многобройни  факти,  които  по никакъв  начин  не  се  свързват  със  съвременните  възприятия   за  миналото.

Съдете  сами – Египетски  археолози  са  намерили  предмети,  изработени  от  метален  прах,  а  тази  технология  е  започнала  да  се  прилага  в  света  едва  в  началото  на  двадесети  век  и  изисква  високо  налягане  и  високи  температури.

Става  ясно,  че  още  в  четвъртото  хилядолетие  пр. Хр.  Шумерите  са  могли  да  изработват  предмети  от  оловно – желязна  сплав.  А оловото  в  чисто  състояние  не  се  намира  в  природата,  не  съществува.  Да  добавим,  че  и  в  днешно  време  технологията  за  получаване  на  оловото  е  много  сложна  и  трудоемка.

Китайски  археолози  са  открили  при  разкопки  кръгли  плочи  от  преди  две  хиляди  години,  върху които  с  йероглифи  са  записани разкази  за  посещения  на  извънземни  космически кораби.

Край бреговете  на  р.Тигър,  в околностите  на  гр. Селевк/ия/  археолозите  са  намерили  древни  електрически  батерии.  Подобни  електрохимични  батерии  са  открити  през  1936  година  при  археологически  разкопки  в  Баград,  според  учените  тези  батерии  са  на  4000 години.

В  далечно Перу  са  намерени  стоманени  предмети,  покрити  с  тънък  слой  злато  и  сребро.  Пределно  ясно  е, че  такова  покритие  се  получава  чрез  галванизация.

В Китай  в  един от мавзолеите  на  виден  военачалник от  трети  век  пр. Хр  са  открити  накити,  съдържащи алуминий.  А  колкото  и  необичайно  да  звучи,  алуминият  за  първи  път  е получен  чрез  електролиза  едва през 19 век.

В  Армения,  край  селището  Медзамор,  преди  години  археолози  разкриха  металолеярна  от третото  хилядолетие  пр.Хр.  както  и  отлети  предмети,  които свидетелстват,  че  древните  са  познавали свойствата  като  катализатор.  Намерили  са  сребърен  поясок,  върху  който  е  закрепен  златен  барелеф  по  метода  на  валцоването.  Технология,  открита  през шейсетте  години  на  двадесети  век.

Античните  гръцки  автори  свидетелстват,  че  египетската  Хеопсова  пирамида  е  построена  за  двадесет  години.  Учените  са  изчислили,  че  за  поставянето  на  всеки  камък  са  били  необходими  пет  минути. Нима  това  е  възможно?  Изследването  на  камъните  свидетелства,  че  са  били  рязани  с  радиоактивна  течност  или  газ.

Днес  учените  се  затрудняват  да  обяснят,  как  предците  ни  с  изумителна  точност  са  очертали  на  древните  карти  шестте  континента  в  това  число  и  Антарктида,  включително  изследването  на  ледената  й покривка,  както  и  очертаването  на  реките,  планините  с  изумителна  точност.  Те напълно  съответстват  на  съвременните  открития  на  науката,  направени  чрез проучването  на  Космоса.

Всички  се  удивяват  на  сеизмичността  на  древните  паметници. В  планинската верига  на  Андите  при  честите  земетресения  са  рухвали  новопостроени  здрави сгради,  докато  древните  постройки не  са  пострадали.  Същото  е  и  с  египетските  пирамиди,  чиито  каменоред  е  такъв,  че  не  можеш  тънка  хартия  да  провреш  между  тях.  Учените  свидетелстват,  че  дори  и  със  съвременни  средства  рязани  и  шлифовани  камъни  са  триста  пъти  по–леки от  тези  на  пирамидите,  не  могат  да  се  отрежат  с  такава  точност  и  с  тях  да  се  изгради  яка  стена.

Много пъти  съм  чувал  и  още  по  –  често  съм  се чудил  как  Зорац  карер  хиляди  години  не  са  помръднали  при  толкова  честите  земетресения.  Логично  е  да  се  мисли,  че  те  трябваше  да  паднат  дори  по  силата  на  земното  притегляне.

В  края  на  краищата  кои  бяха  нашите  предци?  Как  е  било  възможно  да  се  унищожи  тяхната  цивилизация,  след  като  са  притежавали  и  прилагали  толкова  развити  знания?  Защо  в  нито  едно  от  посланията  им към  нас  не  е  останала  паметна бележка,  която  би  могла  да  ни  помогне  да  открием  всички  тези  тайни?

А  може  би  са  оставили?!  Съществува  становище,  че  мегалитните  комплекси,  както  и  Зорац  карер,  са  техни  послания  за  бъдещите  поколения.  Ние,  съвременното човечество,  все  още  не  можем  да  разшифроваме  това  наследство.

Една  древна  източна  поговорка  гласи: „ Когато  заговори  Африканският  Сфинкс, тутакси  ще  започнат  световните  бедствия.”

Може  би  камъните  наистина  могат  да  говорят!?  И за  да  остане  сфинксът  мълчалив,  трябва  да  се  научим  да  слушаме  и  да  разбираме  каменните  послания  на  нашите  предци  в  това  число  и  на  Зорац  карер. Най–накрая нека  кажем,  че  Зорац  карер  са  светилища  за  изповеди,  където  са  говорили  оракулите  по  поръчение  на  техните  богове,  а  ние  човеците  е  трябвало  да  мълчим  и  да  слушаме.  Ние  обаче  правим  точно  обратното.  Така  или  иначе  тези,  които  идват  при  тези  божествени  камъни  и  слушат  Божията  повеля,  неволно  чуват  гласът  на  камъните…  Знам,  звучи  невероятно, но  преди  години  и  аз  бях  на  същото  мнение. Но  всичко  започна  през  юли  1995 година.

ПО  СЛЕДИТЕ  НА  „АНЕНЕРБЕ”

Беше приключила  втората  изпитна  сесия  и  се  готвех  да  замина  за  Сисиан,  когато  сутринта  ми  позвъниха  от  деканата  и  ми  наредиха  да  се  явя  там:

– Утре  трябва  да  посрещнеш  на  летище  Звартноц  много  важен  гост  от  Техеран,  чиито  гид – преводач  ще  бъдеш  ти  през  следващите  две  седмици.  Смятам,  че  за  тебе  няма  да  е  трудно,  още  повече  ще  упражниш  персийския  си.  Приеми  това  за  лятно  практическо  задание.  Имаш  ли  въпроси?

И  това  ми  го  казваше  деканът.  Изненадах  се,  но  не  възразих,  въпреки  че  бях  планирал  като  всеки  студент  лятната  си  ваканция.

– А  кого  трябва  да  посрещна?  –  позаинтересувах се.

– По специалност  е  културолог,  казва  се  Дарех  Сиавут,  занимава  се  с  изучаване  на  индо-иранското  историко-културно  наследство.  Повече  подробности  не  са  ни  съобщили,  освен  че  програмата  за  посещение  ще  трае  две  седмици,  а  географската  област  от  която  се  интересува  е  Зангезур.

Не  можех  да  си  обясня  защо  пък  именно  Зангезур!

– А  каква  е  целта  на  посещението?

Не  можех  да  не  попитам  за  това,  а  и  деканът  се  беше  подготвил  да  отговори  на  този  въпрос,  въпреки  че  от  погледа  му  разбирах,  че  не  е  запознат  с подробностите  около  визитата.

– Доколкото  разбрах,  посещението  е  туристическо  с  научно-познавателна  цел,  но  предполагам  то  да  има  и  други  цели  и  намерения.  Бях  забравил  да  ти  кажа, продължи  деканът, че  в  разноските  по  пребиваването  му  не  сме  ограничени,  но  и  разточителства  не  допускам.  Спонсор  на  това  посещение  е  голямото  индийско сдружение  „ТАТА  клуб”,  а  автор  на  това  сътрудничество  е  Бангалорския  Научен  институт,  към  чието  предложение  е  прикрепено  писмото  на  Техеранския  университет.Всичко  това  не  ви  ли  се  струва  необичайно?  –  изразих  учудването  си.

– В  действителност  и  за  мене  нещата  не  са  докрай  ясни,  не  ни  дадоха  никакъв  логичен  отговор.  Може  би  и  няма  смисъл,  тъй  като  по – същественото  е,  че  „ТАТА  клуб”  изразява  готовност  да  покровителства  развитието  на  индо-научните  изследвания  в Армения.

Сбогувах  се  и  пътьом  разсъждавах  за  този  тайнствен  гост,  когото  трябва  да  развеждам.  В  съвременен  Иран  името  Дарех  не  е  толкова  разпространено  и  се  среща  по-често  сред  иранските  етноси.  Той  живее  и  работи  в  Язд,  а  областта  Фарс  преимуществено  е  населена  с  персийци,  от  което  можеше  да  се  съди,  че  гостът  наистина  е  персиец.

Стана ясно, че  дружеството,  спонсориращо  визитата  е  индийски  финансов  гигант, чиито  оборот  надвишава  годишният  бюджет  на  Армения,  и  че  то  принадлежи  на  фамилията  ТАТА,  която  е  основателка  на  Бангалорския  научен институт.  Ето  и  връзката:  точно  ТАТА  са  основали  първото  металургично  предприятие,  което  и  до  днес  е  първенец  в света  в своята  област.  Казвам  си,  че  всичко  това  е  добре,  значи  индийците  са  надушили  богатите  на  метали  находища  на  Зангезур  и  са  заинтересувани  от  тяхната  разработка.  Разбирам,  че  целта  на  посещението  на  Дарех  е  стопанска,  но  персите  не  обичат  да  афишират  намеренията  си.  Възникна  и  въпросът:  какъв смисъл  има  да  изпраща  ТАТА  историк–културолог  в  Армения?!

Явно  връзката  ТАТА  –  Дарех  не  е  случайна.

Кой  всъщност  е  Тата,  каква  всъщност  може  да  е  връзката  между  този  крупен  индийски  бизнесмен  и  иранският  научен  работник?  Може  би  Дарех  е  свързан  с Бангалорския  институт,  а  може  би  връзката  е  роднинска  или  верска?  Нямаме  никакви  сведения  Дарех  да  е  работел  в  Бангалор.  Нека  разгледаме  и  роднинските  и  религиозните  връзки.  Доколкото  съм  осведомен,  в  Индия  има  персийска  колония,  макар и  не  голяма,  установила  се  там  преди  векове.  Става  дума  за  партите  установили се  в  Индия  през  8  век,  бягайки от гоненията,  защото са проповядвали  зороастризъм,  на  чиито основи  се  гради  новата  религия  в  Иран  –  мохамеданството.

Между  впрочем  днес  привържениците на  зороастризма  имат  пълна  свобода  на  вероизповедание  и  дори  имаха  депутат  в  Меджлиса, какъвто  имат  и  арменците.

По – голямото  мнозинство  от  партите  живеят  в  Мумбай  –  финансовата  и  бизнес  столица  на  Индия.  Татите  са  именно  от  Мумбай  и   става  ясно,  че  са  перси  и  изповядват  зороастризъм.  Нека  имаме  предвид,  че  партите  са  много  добре  организирана  затворена  общност,  в  която  по  принцип  са  изключени  извън- общностните  бракове.  Те  имат много  активен  живот  в  общността  и  може  да  се  предположи,  че  връзката  Дарех – Тата  е  религиозно–общностна,  особено  като  се  има  предвид,  че  партиите  се  занимават  много  активно  с  изучаването  на  индоевропейското  историко–културно  наследство  в  различни  страни  на  света.  Така  може  да  се  предположи,  че  гостът е парт  и  неговото  посещение  цели  изследване  на  култури.

Но защо  точно  се  интересува  от  Зангезур?  Възможно  ли  е  Дарех  да  търси  някакъв паметник,  намиращ  се  в Сюник,  има  ли  връзка  с  древните  цивилизации.  Вярно  е,  че  старите  богове  вече  не  съществуват,  но  техните  светилища  отчасти  са  запазени. Нали  върху техни   останки  са  съградени  редица  арменски  християнски  храмове.  Така  или  иначе  любопитството  е  голямо,  какво  ще  търси  Дарех  в  Зангезур?

На  следващия  ден  в  два  часа  съм  на  летище  Звартноц.  Гостът  не  закъсня,  но  за  мое  учудване  не  беше  сам.  Поздравих ги  с  добре  дошъл  на  нашата  древна  земя  и  забелязах,  че  придружаващия  също  знае  персийски.

– Много  сме  радостни,  че  сме  във  вашата  красива  страна  и  ни  е  приятно  да  се  запознаем  с  вас.  Казвам  се  Дарех  Сиавуш,  за  мен  би  трябвало  да  знаете.  Моят  другар  се  казва  Винченцо  Карбоне  от  Италия.  Зная,  че  за  него  не  са  ви  съобщили,  защото  нашите  програми  неочаквано  се  промениха  и  не  можахме  предварително  да  ви  уведомим.  Надявам  се  да  няма  непреодолими  трудности.

Пътьом  се  опитахме  по-добре  да  се  опознаем.  Гостите  се  оказаха  ласкави,  жизнерадостни  и  образовани  хора  и  разговорите  ни  бяха  много  интересни  и приятни.

– Навярно  са  ви  информирали,  че  ние  желаем  да  посетим  Зангезур – започна  разговора  Дарех.

– Разбира се, че  знаем  и  честно  да  ви  кажа  точно  това  ме  учуди – казах  им  откровено.

– Нали  ти  казах,  че  арменците  ще  се  изненадат – каза  самодоволно  Винченцо,  защото  бил  предвидил  това  и  не  бил  сгрешил. Дарех  и  аз  спечелихме  финансова  премия  на  Бангалорския  научен  индийски  институт  за  осъществяване  на  нашите  изследвания  на  мегалитните  култури  по  света,  че  това  може  да  помогне  за  разкриване  на  тайните  на  древните  цивилизации.  Вече  дълги  години  ние  се  занимаваме  с  тази  дейност  и  сме  успели  да  изучим  откритите  до  днес  мегалитни  паметници.  Дори  имаше  момент,  когато  бяхме  убедени,  че е време  да  обобщим  нашите  изследвания  и  да  обявим  окончателните  резултати  от  нашата  работа.  Дарех  мислеше,  че  истинската  люлка  на  тази  тайнствена  култура  все  още  не  е открита.  Ние  имахме  основание  да  мислим,  че  става  дума  за  Арменското  плато.

– Преди  две  години  аз  съм  бил  в  Армения  и  съм  изследвал  Медзаморската  астрономическа  обсерватория.  Тя  съдържа  много  ценни неща,  но  очевидно  те  се отнасят  за  по-късен  период.  И  ето,  че  в  древни  зороастрийски  текстове  Винченцо,  който  между  другото  изследва  географските  и  исторически  научни  проучвания  на  най-тайнствената  организация  на  фашистка  Германия  наречена „АНЕНЕРБЕ”,  откри  сведения  за  мегалитния  комплекс  Зангезур  и  нашите  търсения  ни  доведоха  в  Армения.  Между  другото,  Зангезур  е  отбелязана  на картата  открита  във  фашистките  архиви,  наред  с  другите  мегалитни  центрове  в  света.  Организацията  се  е  готвела  или  е  предвиждала  изследването  на  тези  центрове. Разказаното  от  Дарех  не  можеше  да  не  предизвика  учудване.  Защо  нашият  Зангезур  е  предизвикал  интереса  на  Германците,  а  от  там  и  на  съвременните  учени? Каква е  тайната  в  основата  на  всичко  това?  Какво  търсят  тези  хора?  Защо  учени  от  две  различни  националности  изпълняват  съвместна  програма?  Гостите  изглежда  забелязаха,  че  техните  разкази  и  обяснения  най-малкото  са  непонятни  за  мен,  да  не  кажа  чудновати.

– Естествено  е  всичко  това  да  бъде  за  тебе  изненада  и  тайнство  –  продължи  Дарех.

– Изворите  на  „Аненербе”  вземат  началото  си от  мистичните  организации  „Германенорден”, „Дуле”  и  „Врил”.  По  специално  „Дуле”  представлява  клон  на  Тевтонския  рицарски  орден,  основан  1918 – 1919  година  в  Мюнхен.

В  преследваните  цели  историците  отбелязват  изучаване  на  произхода  на  индоевропейските  древни  цивилизации,  което е трябвало  да  докаже,  че  предците  на  човечеството  са  наследници  на  приземилите  се  от  звездата  Алдебаран  на  нашата  планета  хора  от  други  планети,  които  се  предполага  да  са  установили  своето  жителство  на  земята  преди  повече  от  500  хиляди  години.  Основавайки  се  на  свидетелствата  на  древни  източници,  основателите  на  ордена,  в  това  число,  не  се чудете,  достатъчно  голям  брой  жреци  от  различни  култове,  намерили,  че  тази  древна  цивилизация  въплащава  най-високата  степен  на  развитие  на  цивилизацията  в  общочовешката  история,  че  по  това  време  нашата  планета  дори  е  имала  връзки  и  с  други  неизвестни  планети.  Названието  „Дуле”  ознаменува  онази  легендарна  арктическа  страна,  която  се  смята  за  люлката  на  човечеството.  Официалните  намерения  се  заключавали  в  изучаването  на  старото  германско  културно  наследство,  но  кръгът  на  истинските  интереси  е  бил  много  по-широк.  Първи  и  най-активен  член  на  тази  организация  става  Адолф  Хитлер,  бъдещият фюрер.  След  една  година  и  привържениците  на  „Дуле”  основават  „Ложа  на  светлината”,  която  скоро  прераства  в  нова  тайна  организация  наречена  „Врил”.  Това  е  стара  индийска  дума  и  се  превежда  като „Жизнена  космическа  енергия”.  Многобройни  членове  на  тази  организация  през  1928  година  основаха  още  един  орден,  наречен „АНЕНЕРБЕ”,  където  поначало  се  бяха  обединили  учени,  занимаващи  се  с  изследването  на  хералдиката.

През  1933  година  в  Мюнхен  те  организираха  голяма  изложба,  посветена  на  германското  историко-културно  наследство,  с  цел  да  покажат  на  всички  древния  произход  на  арийската  нация  и  нейното  превъзходство  над  останалите.

Между  впрочем  „Аненербе”  буквално  означава  „наследство  на  предците”.  Искам  да  напомня,  че  Хитлер  и  ръководената  от него  национал–социалистическа  партия  в  Германия  дойдоха  на  власт  точно  през 1933  година  и  гости  на  тази  изложба  бяха  многобройни  представители  на  управляващата  върхушка  на  Третия  райх.  Веднага  след  изложбата  „Аненербе”  се  превърна  в  главен  научноизследователски  център  на  Фашистка  Германия,  под  чието  подчинение  бяха  десетки  научни  институти,  опитни  лаборатории  и  модерни  промишлени  предприятия.  През 1939 година  тази  организация  вече влизаше  в  ръководената  от  Химлер  известна  структура – СС.

Характерно е,  че ръководителите  на  СС  и  „Аненербе”  са  били  обединени  в  ложите  „Господари  на  черния  камък”,  „Черните  рицари  на  Дуле”  и  „Черно  слънце”.

Намирам  за  важно  да  отбележа,  фашистите  дойдоха  на  власт  изключително  по  демократичен  път,  побеждавайки  на  изборите  през  ноември  1932  година  и  на  30  януари  1933  година  получиха  правото  да  управляват  страната.  Те  се  радваха  на  поддръжката  на  едрия  бизнес,  обещавайки  му  развитие  на  военната  промишленост.  След  това  на  14  юли  нацистката  партия  стана единствената  политическа партия и  на първи декември беше призната  за  правителствена  организация.  Идеологията  на  тази  политическа  партия,  в  чиято  основа  лежеше расистката  теория,  се  превърна  в  главна  държавна  политика.

– Днес  многобройни  източници  потвърждават,  че  основната  цел  на  фашистите  е  била  преразглеждането  на  унизителния  Версайски  мирен  договор  и  възвръщане  на  загубените  територии.  Проблемът  за  разширяване  на  „жизненото  пространство”  беше  в  основата  на  фашистката  доктрина  за  световно  господство –  заявих  аз – но каква  връзка  може  да  има  всичко  това  с  индоевропейската  култура  и  нашите  Зорац  карер?

– Веднага  след  като  пое  властта,  Хитлер свика  съвещание  на  най-крупните  промишленици,  пред  които  представи  плановете  за  развитие  на  германските  въоръжени  сили,  свързани  с  мегаломанската  идея  за  господство  на  света  и  разкри  разработваните  на  научна  основа  правителствени  планове  основаващи  се  на  използването  на  постиженията  на  древните  цивилизации.  Нека  отбележа,  че  в  основата  на  създаването  на  „Аненербе”  стоеше  теорията  за  съществуването  в  праисторическо  време  на  остров  Арктика.  Аз  разказах  за  извънземните  пришълци от звездата  Алдебаран,  чиито  наследници  се  явяват  нашите  предци. Съгласно  тази  теория  те  са  създали  изключително  развита  цивилизация,  на  която  са  били  известни  тайните  на  Вселената  и  на  нейните  създания.  Всички  тези неща  е  трябвало  да  формулират „ новото  германско  чудо”.  Теоретиците  на  фашизма  в  случая  изхождаха  от  убеждението,  че  вследствие  на световна  катастрофа  тази  цивилизация  е  унищожена,  но  една  малка  част  от  хората,  при  всички  случай  е  успяла  да  се  спаси,  смесила  се  е  с  арийската  раса,  основала  е  нова  арийска  цивилизация,  чиито  наследници  се  смятаха  германците.  И  всичко  това  те  черпеха  от  иранската  АВЕСТА,  явяваща се  свята  книга на  зороастрийците  и  на  други  древни  зороастрийски  текстове,  в  които  има  многобройни  свидетелства  за  началото  на  древната  цивилизация,  за  историята,  културата,  вярванията,  култовете  и  светилищата.  Ако  вземем  предвид  споменаването  на  мегалитните  скали  Зангезур  в  зороастрийските  текстове  и  интересът  на  германците  към  този  мегалитен  паметник,  би  трябвало  да  предположим,  че  те  са  го  смятали  за  част от наследството  на  нашите  предци,  имащо  важно научно  или  някакво  друго  значение.

Между  впрочем,  в  ареала  на  арийското  наследство  са  включени  без  изключение  онези  територии,  в  които  е  бил  разпространен  култът  към  звездата  Алдебаран.  А Армения  попада  именно   в  този  пояс.

Трябва  да  си  призная,  че  историята  винаги  ме  е  интересувала,  но  никога  не  ми  е  изглеждала   толкова  тайнствена.

– Култът  към  Алдебаран  действително  е  бил  разпространен  в  древна  Армения  –  допълни  Дарех  към  казаното  от  приятеля  му  –  Вашите  предци  са  я  смятали  за  звезда  на късмета,  щастието,  която  защитава  и  закриля  богатството  и  благосъстоянието.  Наричали  са  я  „Звезда  на  преобразованията”,  „Око  на  бога”.

– Космическата  научно–изследователска  програма на  „АНЕНЕРБЕ”  между  другото  се  е  наричала  „Алдебара”,  в  числото  на  ангажираните  с  нея  учени  е  бил  и  Вернер  фон  Браун,  с  когото  се свързва  по-късно  успеха  на  американската  програма  за   изследване  на  Луната  и  създаването  на  атомната  бомба – продължи Винченцо.

– Заключение  направете  вие.  „Аненербе”  в  целия  свят  се  е  занимавала  с  търсене  на  древни  научни  знания  и  познания,  които  по някакъв  начин  са  имали  връзка  със  знанията  за  тайните  на  изчезналите  цивилизации  и  по  тяхно  мнение  това им  е  давало  възможност  да  разработват  и  създават  свръхсъвременни  технологии.

Днес  се  разпространяват  всевъзможни легенди  за  военната  станция,  за  подземния  град  на  нацистите  в  Антарктида,  и  тези  съмнения  не  са  само  продукт  на  болно  въображение,  а  са  основателни  информации,  тиражирани  от  специалните  служби  на  САЩ,  Русия  и  други  държави.  И  накрая  не  може  да  се  забрави, че  по  време  на 12 годишното  си  съществуване   Третия  райх  се  превърна  в  държава  с  най-развита  технология, икономика  и  военна  мощ  в  света,  чиито  претенции  за  световно  господство  бяха  повече от  основателни.  За  мощта  и  силата  на  Третия  райх  свидетелства  и  това,  че  той  успя  с  огромни  усилия  да  преодолее  огромните  човешки  жертви  по  линията  на  обединяването  на  всички  съвременни  свръхдържави  в  една.  Едно  от  тайнствата  на  формулата  за  нейната  мощ,  според  учените  от  „АНЕНЕРБЕ”,  се  намира  във вашия  Зангезур.

……………………………………………………

ТАЙНСТВОТО  НА  СЪТВОРЕНИЕТО

– Само  тук  на  Зорац  карер,  разбрахме, всъщност,  какво  представляват  и  какво  символизират  пръснатите  в  света  мегалитни  комплекси,  които  с  всеки  изминат  ден  все  повече  привличат  вниманието  на  учените  и  туристите.  Колкото  и   да  изглежда  удивително,  до  този  момент  ние  не  придавахме  такова  значение  на  факта,  че  мегалитите,  менхирите /праисторическите  обществени  култови  паметници, /долмените /древните  мавзолеи/,  крохмелите  /постройки  от  огромни  скални  блокове  и  колони /в  края  на  каменния  век  са  построени  от  камък.  Може  би  само  тук,  в  каменна  Армения  и  на  Зорац  карер  може  да  се  възприемат  стиховете  на  поета  Сахян,  като  вашият  каменописен  поет  Мащоц.  И  наистина,  тук  може  би   единствено  в  света,  накъдето  и  да  погледнеш  са  каменни  висоти,  каменни  сълзи,  каменни  усмивки, каменни  бури и  каменнo  тайнство.

По  време  на  пребиваването  си  Дарех  беше  успял  да  се запознае  с  поезията  на  Хамо  Сахян  и  стиховете  на поета  звучаха  на  персийски  толкова  звучно,  както  и  на  арменски.  Съжаляваха,  че  Сахян  не  е превеждан  на всички  езици.

–  Може  да  звучи  невероятно,  но  притчите  за  сътворяването  на  арменската  поезия  са  един  от  ключовете,  разкриващи  загадката  за  наследството  на предците.  Помниш  ли,  разказваше, че  първият арменски  велик  поет е бил  вашият  цар Анушаван  Сосанъвер,  който  е  бил  и  главният  жрец  на  Сосяц  андар /Платановата  гора/,  гадател –  пророк.  Това  съвсем  не  е  случайно,  когато  се  запознаваш  с  арменския  език  разкриваш  многобройни  тайни.  Например  буквите m, j, n, q (м, х, н, к)  от  вашата  азбука  произхождат  от  каменните  надписи,  символизиращи  Слънцето  и  всички  имена  на  Христа,  трябва  да  бъдат  тълкувани  като  слънце.  Това  на  свой  ред,  потвърждава  че  изворите  на  арменската  азбука  наистина  водят  към  скалните  рисунки.

Забелязал  ли  си,  че в арменския  думите  „бънутюн” /”природа”/  и             „банасдехдзутюн” /”поезия”/  имат  почти  еднакъв  корен  „ПАН”,  който  в  мащоцовата   азбучна  молитва  се  превръща  в  „Повантак  арарич  арев” /Назовеци/ или „Всеобщият  сътворител  Слънце” /Назовянин/.  Поезията  наистина  е  божие  сътворение  и  словото  му  звучи  чрез   устните  на  избрания  от  него  пророк.  Поетите  са  точно  пророците  на  Господа,  чрез  които  той  разговаря  с  хората.  И  съвсем  не е случайно,  поетът  Хамо  Сахян  е  роден  именно  в  Армения,  и  то  в Зангезур,  където  се  намират  Зорац  карер.

Слушах  Дарех  и  разбирах  какво  тайнство  крият  думите  и  по  новому  тълкувах  редовете  на  големите  поети  Чаренц,  Шираз,  Севак….

– Между  другото,  не  мисли,  че  всичко  това  са изводи   направени  на  базата  на  строго  индивидуалното   чувство.  Слънчевата   активност  влияе  пряко  върху  човешките  умствени  възможности,  твърдят  научните  изследвания,  нещо,  което    преди  няколко  години  се  смяташе  за  антинаучно.  Обаче  изследванията  през  последните  години  недвусмислено  потвърждават,  че   действително  е  налице  влияние  на  слънцето   върху  човешкото  творчество.  Учените  са  изследвали  творческия  процес  на  120  световноизвестни  поети,  писатели,  композитори  и   художници  и  са   стигнали  до  заключението,  че  възходите  и  паденията  в  тяхната  дейност  съвпадат  с   увеличената  или  намалената  активност  на  слънцето.  Подобни  съвпадения  има  и  между  рождената  дата на  гениите  на  човечеството  и  слънчевата  активност  през  този  период.  Това  са изследвания  правени  през  последните  400 години.

–  След  всичко  казано  как  да  не  се  учудват  на  мъдростта  на  древните  притчи  и  сказания.  А  иначе  казваме:  древните  не са  ни  изпратили  послания.  Без  съмнение  оставили  са  послания,  но  не  сме  били  внимателни,  не  сме  и  сега,  не  ги  забелязваме,  не  ги  разбираме.

– Напълно  си  прав  –  каза  Дарех. – Видели  сме  стотици  мегалити  и  мегалитни  комплекси  и  не  сме  обръщали  внимание,  сякаш  сме  забравили,  че  най-древните   предшественици  са  смятали  камъка  за  най –ценното  вещество,  надарено  с  естествената  сила  на  планетата Земя  и  е  смятано  за много  стойностно  лекарство  в   медицината.   Първите  оръжия  на  човечеството  са  били   от  камък.  Първата писменост  в  света  е  била  изсечена  върху  скалите.  Камъните  са  били  първите  лекарствени  средства.  Нали  в  древния  свят   литотерапията  –  лечение  с  камъни,  и  лечението  със  скъпоценни  камъни  –  хемотерапията  са били  разпространени.   Смята  се,  че  в тази  област  много  по-големи  постижения  има  тибетската  традиционна  медицина,  макар  и   да  е  спорна,  но  така  или  иначе,  техният  средновековен  трактат   „Чжуд – Ши”  съобщава  далеч  по-детайлни  сведения  за  лечението  на  404  вида  болести,  камъни,  свързани  с  болестите  на  жлъчката,  далака,  пикочния  мехур,  бъбреците,  черния  дроб,  стомашночревния  тракт,  сърдечно–съдовата  система  и  злите  духове.  Учени  от  различни  краища  на  света  всеки  ден  съобщават  нови  сведения  и  свидетелства,  че  нашите  предци  са  приготвяли  от  камъните  лекарства,  лечебни  разтвори  и  мазила,  които  дори  с  мащабите  и  постиженията  на  съвременната  медицина  са   много  по-ефикасни  церове,  отколкото  е  създала  и  създава съвременната  медицинска  наука  в  химическите  лаборатории.

Не  случайно,  идеята  за  единството  на  живота  и  смъртта  е  идентифицирана  с  камъните,  изразена  е чрез  камъните.   Емблематично  е,  че  вярата  в  безсмъртието  на  душата,  съгласно  религията  на  древните,  получава  сила,  мощ и защита  чрез  камъните  и  мегалитните  скали.

Споменах,  че  преди  няколко  дни  Винченцо  разказваше  за  научната  експедиция  на  „Аненербе”  в  Тибет.  Става  пределно  ясно,  че  Хитлер  живо  се  е  интересувал  от  тибетската  медицина.  Междувпрочем,  когато  съюзниците  от  Втората  световна  война  са  превзели  Берлин,  в  бункера  на  фюрера  и  в  сградата  на  Райхс  канцеларията  са  открили  обезглавени  трупове  на  преоблечени  в  униформи  на  СС  тибетски  жреци,  в  това  число  и  личните  телохранители  на  фюрера.  Разказваше  как  нацистите  изключително  сериозно  са се  интересували  от  формулата  за  откриването  и  създаването  на  Живата  вода  на  безсмъртието.  Те  са  изучавали  и  изследвали   знанията  и  постиженията  на  източната  медицинска  школа,  тяхната  лечебна  практика  и  утвърдените  извори  за  медицинското  значение  на  мегалитните  комплекси.

Аз,  всъщност  не  проумявах   що  за  лекарство  е  камъка.  Ако  беше  така,  Армения  би  трябвало  да  бъде  най-богата  страна  в  света,  защото  никъде  другаде  няма  толкова  камъни  колкото  в  Армения.  И  в  същото  време   бях  принуден  да  се  съглася,  че  началото  на  културата  на  Арменското  плато  учените  наистина  свързват  точно  с  камъните.  Според  тях,  за  разлика  от  други  територии,  чиито  култура  исторически  е  наречена  „Кремна /силициева/ цивилизация”,  в  Армения  в  периода  от  ранния  палеолит  до  бронзовия  век  господства  „обсидиановата  цивилизация”.  Забележително е ,  че  първите  знания  за  полезните  изкопаеми  и  първите  геологически  открития  вземат  началото  си  от   обсидиана,  който  народът  в  Армения  нарича  „дяволски  нокът”.  Интересно е,  че  нашите  най-древни  предци  най-много  са   обичали  и  почитали  камъните  с червен  цвят.  Учените,  които  изследват  влиянието  на   цветовете  върху  хората,  обръщат  внимание  върху  факта,  че  до  осем-девет     годишна  възраст   децата  най-много  обичат  червения  цвят,  и  най-често  запаметяват  и  повтарят  думата  „червено”  от  имената  на  останалите  цветове.  Наред  с  черния  цвят,  древните  са  имали  пиетет  към  червеното  и  черното,  изхождайки  от  „детската  чувствителност”.

– Виж  тези  проходи,  –  показвайки  ми  един  такъв  мегалит,  продължи  Дарех.  Виждаш  ли  колко  грижливо  са  отдялани  и  шлифовани,  а  в  онези  времена  не  е имало  такива  инструменти  каквито  има  сега.  Мнозина  виждайки  тези  канали  са  бързали  да  предположат,  че  са  направени  за  пренасянето  на  камъните,  а  в  действителност  те  са  за  наблюдение  на  звездното  небе,  но  не  само  за  това.  Тези  проходи  –  канали  символизират  няколко  идеи.  Тях  ги  наричат  още  „душевни  проходи”,  които  уж,  че  са давали  възможност  на  човека  да  се  свърже  с  душата  на  починалия,  която  се  е смятала  за  безсмъртна,  и   че  все  някога  тя  ще  възкръсне  за  нов  живот.  Днес  у  много  народи  в  света  се  е  запазило  това  поверие.  Другото  значение  се  свързва  с  култа  за  плодородието (женската  родовитост).

В  зората  на  своята  цивилизация,  човекът,  по  примера  на  природата  вярваше  във  вечния  процес „раждане – смърт – възраждане”,  боготвореше  природата,  издигаше  в  култ  Слънцето,  като  символ  на  умиращите  и  възраждащите  се  богове,  каквито  са  имали   и  арменците,  убедени,  че  смъртта  на  семето  ознаменува  покълването –  раждането  на  нов  живот.  Според  мнението  на  много  учени,  Слънчевият  лъч,  минавайки  през  процепа  на камъка,  ознаменува  любовната  сътворяваща  връзка  на  майката  Земя  и  Слънцето,  което  дава  живот  на всички  живи  и  безжизнени  същества  на  земното  кълбо  и преди  всичко  на  природата.

В  Португалия,  например,  жените  са  коленичили  пред  такива  камъни,  молили  са  се  за  здравето  на  своите  деца  и  хвърляли  монети  през  тези  процепи.  Ето  тези  поверия  още  по-явно  отразяват  връзката  на  древните  мегалити  с  култа  за  плодородието  и  с  онази  свръхприродна  сила  на   вярата,  с  която  са  надарени  менхирите,  долмените,  кромлехите  и  с  които  са  могли  да  лекуват  хората,  по  специално  болестите,  свързани  с  възстановяването  на  здравето –  отбеляза  Дарех. – Такива  поверия,  с  определена  доза  преобразуване,  съществуваха  и  в  Европа,  запазили  са  се  и  през  нашите  векове.  Например   в  средновековна  Франция,  бездетните  жени,  с  надеждата  да  родят  са  лягали  или  с  часове  са седяли  върху  мегалитни  скали.  В  древна  Атина,  бременни  жени  са  се  качвали  на хълма  на  Нимфите,  плъзгали  са се по  каменните  улеи  и  са  се  молели  на  Аполон  да  родят  безпроблемно.  В  Португалия  вярваха,  че  раждането ще  бъде  успешно,  като  родилката  само  пипне  камъка.  Във  френското  село  Медан  вярваха,  че  ще  се  роди  момче  ако  бременната  пипне  менхир.  В  същата  тази  Франция,  семейни   двойки,  които  с години  са  биле  бездетни,  отиваха  при  менхира,  недалеч  от  Карнак,  за  да  бъдат  дарени  със  семейно   щастие.  И  толкова  много  бяха  ония,  които  посещаваха  подобни  светилища,  че  накрая  издигнаха  кръстове  над  кромлехите,  за  да  сложат  край  на  езическите  традиции:

Свързаните  с  тези   поверия  традиции  сред  местното  население  бяха    разпространени   не  само  в  Европа,  а  и  почти  във   всички   континенти. Дарех  разказваше  изключително  интересни  неща  и  аз  се  впечатлих  от   един  факт,  че  страни,  отстоящи  една  от  друга  на  хиляди  километри,  имаха  почти  едни  и  същи  поверия и  произтичащи  от  тях  традиции,  съществуваше  удивителна  общност  на  поверията  при  различните  народи.

– Впрочем,  недалеч  от  Зорац  карер  е  известния  менхир,  наричан  Портакар /Каменен пъп/,  които  съгласно   поверието  на  местните  жители  лекува  безплодието  и  дарява  деца  на  жените.  В  по-стари  времена,  тук  са  идвали  много  хора  и  искрено  са  вярвали  в  магическата  сила  на  менхира.  Но  с  течение  на  времето  тази  традиция  беше  обявена  за  суеверие,  за  простотия,  за архаичен  остатък  от  миналото и  днес  този  камък  вече  загуби    своето  значение  като  свръх  природна сила.

За  мое  учудване,  гостите  не  се  изненадаха,  че  и  у  нас  е  имало  следи  от  такива  обичаи,  но  далеч  не   ги  смятаха  за   суеверие  и  изостаналост.

Честно  казано,  бях  категорично  убеден,  че  тук, нищо  друго  освен  легенда  не  може  да  съществува. Вярно  е,  не  можех  и  не мога  да  обвинявам  хората,  че  мечтаят  да   имат  дете  и  са готови  да  вярват  във  всичко,  но   бях  убеден,  че  тук  с  менхирите,  няма  какво  да  правят.  Не   можех  да  повярвам,  след  като  не  разбирах  как  могат  камъните  да  помогнат  да   се  събуди у  жената   искреното  желание  и  стимул  да  има  дете.  А  защо  тогава  предците  са  вярвали?  Може би  защото  са  желали  да  вярват  в  нещо,  може  би  са  се  страхували  да  не  станат  слънцеубийци  и  да  бъдат  осъдени  от  бога  и  от  хората.  Бояли  са  се  от  бога  и  са  му   се  молели,  посещавали  са  менхирите,  очаквайки  да  получат  опрощение  на  греховете  си  и  спасение  на  душите.  И  бях  уверен,  че  нищо  на  света  не  може  да  промени  моето  убеждение,  но както  казват: ”Никога  не  казвай  никога”.

– А  какво  би  казал,  ако  се  изясни,  че предците  и  в  този  случай  са  непогрешими? – попита  Винченцо,  но  въпросът   му  повече  беше  риторичен.  Не  се  учудвай,  ако  ти кажа,  че  всички  подобни  камъни  при  тяхното  най-щателно  изследване  се  оказаха,  че  действително    това  не  са  обикновени  камъни.  Тези   камъни  се  характеризират  със  сравнително  по-силно  електромагнитно  поле,  чиито честотни  колебания    действително  могат  да  имат    положително    въздействие   върху   възпроизводството    на  човешкото  здраве,  по-точно  възстановяване.  Древните  китайци  наричаха  тези  каменни  магнити  „обичащ  камък”,  както  наричат  французите   естествения  магнит.

-Но  Винченцо,  дори  и  да  приемем,  че  тези  камъни  до  определена  степен  са  магнетични,  как  могат  да  лекуват  безплодието? –  продължих  да  се  учудвам.

–  Съвременната  наука  е установила,  че нашето  тяло и  всяка  една  негова  част  се  характеризира  със  собствено  магнитно  поле,  което  наричаме  биополе  и  тези  биополета  имат  свои  конкретни  честоти.  Например  честотата  на  колебания    на  далака  е  300-400  херца,  на  сърцето  700-800  херца, на  бъбреците  500-600.  И  става  пределно  ясно,  че  нашите  болести  се  дължат  предимно  на  нарушаването  на  тези  честотни  колебания  и  от  там  следва,  че  сериозността  на  заболяването  е  правопропорционална  на  големината   на тези   нарушения.

Ще обясня мисълта си по просто: безплодието  е  следствие  на  нарушаване  на  честотните  колебания  на  биополето  на  половите  възпроизводителни  органи.  Причините  за  тези  нарушения  могат  да  бъдат  най-различни  и  многобройни.  „Обичащите  камъни”,  какъвто  е  случаят  с  вашия  Портакар,  се  характеризира  с  такава  честота  на  колебанията  на  биополето,  което  съответства  на  колебанията  на   биополето  на  здравите   полови  органи  на  жената.  И  по тази  причина,  когато  биополето  на  болния  си  взаимодейства  с  биополето  на  камъка,  нарушената  честота  започва  да  се променя  и  се  стреми  да  се   изравни  и  хармонизира  с   честотата  на  електромагнитното  поле  на  камъка,  което  допринася  за  лечението  на  безплодието.

–  Но  тук  има  едно  много  важно  обстоятелство,  което  трябва  да  се  вземе  предвид – допълни  Дарех  казаното  от  Винченцо.

– Биополета  имат  всички  одушевени  или  неодушевени  тела,  в  това  число  и  планетата  Земя,  чиито  биополе  ние  наричаме  геомагнитно  поле.  Всички  тези  полета  се  намират  в  постоянна връзка с   Вселената  /Космоса/.  Например  честотните  колебания  на  биополето  на  нашето  тяло  са  между   4000  и  6000  херца,  когато  имаме  нормално  самочувствие.  И  ето,  както  честотата  на  колебание  на  нашето  биополе  се  променя  под  външни  въздействия,  така  се  променя  и  честотата  на   биополето   на  „обичащите  камъни”,  но вече  под  въздействието  на  Земното  геомагнитно  поле,  а  тази  пък  промяна  е  свързана  с   активността   на  Слънцето  и  Луната.  В  определени  дни  въздействието  на камъните  е по-силно,  друг  път  по-слабо  и  всичко това  по-дълбоко  и  усложнено  е свързано  с  други  обстоятелства –  нарушаване  честотата на колебанията  на  биополето  на  жената,  предопределяща  ефективността  на лечението.  Следва,  че  „обичащите  камъни”  наистина  не  са  цяр  срещу  безплодието,  но ние  не  сме  съхранили  стари неща  и не знаем  начина  за  използването  им.  А  това  е много  важно!  И  щом  така  стоят  нещата,  в  края  на краищата  ще  бъде  по-точно  и  справедливо   жените  да  ползват  този  вариант  за  лечение  на безплодието,  защото очевиден е  ТОТО-ефектът.

Слушах  и  не можех   да  повярвам,  че  нашите  далечни  предци  преди  хиляди  години  са  използвали такива  задълбочени  знания  в  своето  ежедневие  и бит.

И  се  питам:  защо  често  вулгаризираме   и  опростяваме  нашето  културно  наследство  от   миналото,  нашите  ритуали  и  традиции,  които  са  толкова  красиви  и  изпълнени  с  мъдрост?

–  За  да обобщим  казаното  до  тук, господа, трябва  да отбележа, че следи  към  култа   на  любовта  и  плодородието  останали  в мегалитната култура се наблюдават и в  арменската  езическа  религия,  където култът към плодородието и слънцето  почти  винаги  е  бил  свързан  с  поверията  за  единния  Бог, чиито  ярък  пример е арменската  слънчева богиня   Анахит, смятана за  богиня  на плодородието и покровителка на арменците.  Тя  е нашата  благочестива  майка,  защитница  и  пазителка  на  семейното  благоденствие  и  здраве.  Между  другото,  древните  арменци  са  смятали  солта за  символ  на  вярата в  тази  богиня.  Нали  солта  е  била  най-скъпата  и  древна  подправка  на  стария  свят,  без  която  е  било  невъзможно  да  се  приготви  Безсмъртната  вода  на  Живота.  А солта, както  е  известно,  и  други  народи  свързват  със  Слънцето   и  слънцепоклонничеството.  За отбелязване  е,  че  на  латински  солта  се  нарича  „саларменикум”.  За  арменския   произход  на  тази  подправка  свидетелства  и  френското  й  название.  Днес  много  учени,  основавайки  се на  тези  факти  смятат,  че  солта,  а заедно  с нея  и  култа  към   Слънцето  са  били  разпространени  в  света  от  Армения.

– Раждането   на   детето  древните  арменци  също са свързвали  със  Слънцето,  смятайки  новороденото  за  Зора,  за Слънчев  лъч.  Казвали  са,  че  човекът  непременно  трябва  да има  дете,  иначе  слънчевите  лъчи  ще намалеят  и  някой  ден  Слънцето  ще  угасне.

В  арменските  древни  поверия  срещаме  и  друго  тълкуване,  чиито извори водят  към  периода  на  слънцепоклонничеството.  Древните  са  вярвали,  че  техните  мечти  ще  стигнат  до  Бога  на  Слънцето   чрез  лъчите  и  затова  са  търсили  скални  цепнатини,  в  които  са  прониквали  слънчевите  лъчи и в  тези  цепнатини  са  „оставяли”  „своята  мечта”  и  молба  към  бога.  Тази  традиция  е  преминала  и  в  християнството    и   се  прилага  и  в наши  дни.  Сега  по  клоните  на дърветата в манастира  Гехарт  в  Армения поклонниците  връзват  кърпички  за осъществяване  на  техните  мечти.  И  най-важната  от  тези  мечти  на  древните  и  на  съвременните  арменци  е да имат  деца.

ФОРМУЛА  НА  ЖИВОТА

– Древните  лекари  смятаха,  че  камъните  имат  определена  честота  на колебанията,  зависеща   от  тяхното  минерално  съдържание.  И  което  е   по-важното,  могат  да  приемат  излъчващата  се  енергия  от  Земята  и Космоса,  съответно  засилвайки  или  отслабвайки   биополето  на  приемащото  тяло.  Те  бяха  убедени,  че  с  точното /вярно/  избиране  на  камъка  е  възможно  да се  лекуват  различни  болести.  От  тази  гледна точко  не  е  оправдано  да  се  гледа  на  скъпоценните  и  полускъпоценни  камъни   като  предмети  за  украшения  и  като  символи.  С  всеки  изминал  ден  се  убеждаваме,  че  предците  прекрасно са  познавали лечебните  свойства  на  камъните   и  са носили  ония  от  тях,  от  които  и  имало  нужда  тяхното  тяло.  Съвременните  изследвания  показват,  например , че  камъкът  нефрит  има  положително   лечебно  въздействие  при  лечение  на  бъбречната  болест  нефрит.  Възможно  е  името  на  камъка  да произхожда  от  болестта или  пък  обратното.  Подобни  камъни  са многобройни.  За  повечето  от  тях  са  се  запазили  сведения  в  традиционната  източна  медицина,  както  и  в  други  източници.  В  древността   различаваха  три  направления  в  каменолечението:  цветово,  чрез  натриване  и  енергетично.  Цветовото  представляваше цветоизлъчващо  лечебно  въздействие   върху  психофизиката   на  хората.  Според  това,  човешкото  тяло  се  дели  на  определени  пояси,  всеки от  който  се  характеризира  с  определен  цвят  и  се  свързва  с  определена  планета  от  космическата   система  и  със  съответстващия  камък   или  съзвездие  от  Вселената.  Например  на  Слънцето  съответстваше  рубинът,  гранатът  и  диамантът,  на  Луната –  бисерът,  на  Сатурна – ясписът,  топазът,  на  Юпитер –  мраморът, сапфирът,  на  Марс – Аметистът,  на  Венера –  сардоникът, на Меркурий –  ахатът  и т.н..  Според  казаното,  първата  година  от  живота  на  човека  се  намира  под  опеката  на  планетата  Марс,  втората – на  Слънцето,  третата  –  на  Венера,  четвъртата  на  Меркурий, петата  –  на  Луната,  шестата –  на  Сатурн,  седмата  –  на  Юпитер.  След  това  този  кръг  на седемте  започва отначало.

Предците  вярваха,  че  в  определени  месеци  е  благоприятно  да  се  носят  като  талисмани  следни  украшения: януари –  гранат, александрин,    февруари  –  аметист,  март – аквамарин,  април  –  елмаз, цирконии,  май –  нефрит, юни – ахат, маргарит/бисер/, юли – рубин, август – хризолит, лунен  камък,  септември – сапфир,  октомври – опал, ноември – топаз,  декември – тюркоаз.

Подобно  разпределение  на  камъните  е  имало  и  към  съответните  дни  на  седмицата,  например  съветват и  сега в понеделник  да  се  носят  талисмани  и  бижута   от  бисер  или  лунен  камък,  вторник  –  от  рубин,  яспис,  сардоник,  сряда  –  от  тюркоаз,  небесносин  цирконий,  четвъртък – от  сапфир,  лазурит,  събота –  ахат,  неделя  –  от  диамант  и  топаз.

От  гледна  точка  на  съзвездията  /зодиите/  на ОВЕНА  приляга  червен  и  розовотеменужен  аметист,  на  бика  –  ахат,  на  близнаците –  берил /силикатен  минерал/,  на  ЛЪВА  –  кървавочервен  рубин,  на  ДЕВА  –  зелен  или  жълточервеникав  яспис,  на  ВЕЗНИ –  безцветен  диамант,  на  РАКА – жълт  топаз,  на  СТРЕЛЕЦА – синьозеленикав  тюркоаз,  на КОЗИРОГ –  жълтозеленикав  опал,  на  РИБИ – жълтозеленикав  хризолит,  на  ВОДОЛЕЙ –  жълтозеленикав  сапфир  и т.н.

Предците  ни  са  били  убедени,  че  възприеманите  от  зрението  цветови  вълни чрез  мозъка  се  предават  на  всички  човешки  органи,  следователно,  чрез  тях  може  да  се  въздейства  на  вегетативната  нервна  система  и  върху  работата  на останалите  жизненоважни   органи  на  човешкият  организъм.

При  всички   случаи,  предците  ни  са имали  основание  така  да  мислят,  защото  са  смятали,  че  седемдесет-осемдесет  процента от  състава  на  камъните  съответстват  на  тези  човешки  органи.  Впрочем  съвременните  научни  изследвания  потвърждават  този  факт.  По  своята  структура  човешкият  организъм  наистина  прилича  на  течен  кристал.  При  нормално  състояние  неговата  честота  е  една,  при  заболяване  жлезите  с  вътрешна  секреция  променят  честотата  на  колебание  и  се  нарушава   тяхната  нормална  функция. И  в  такива  случаи,  когато  на  болния  се  въздейства  със  съответния  камък,  той му  предава  своята  честота  на  колебание  на  съответните  органи  и  помага  на  болния  орган  да възстанови  честотата  си,  по  този  начин  влияейки  на здравето  му.   По  такъв  начин  камъните  въздействат  върху  организма  чрез  своята  електромагнитна  и   биоенергетична  система.

Определена  цветова  палитра  притежават  и нашите  ръце.  Така,  палецът,  който  според  хиромантите  е  свързан  с  Венера,  има  СИНЯ аура,  показалецът –  с  ЮПИТЕР  и  небесносиньо, средният  пръст –  със  САТУРН  и  теменуженото,  безименният  пръст  със  Слънцето  и  червеното,  кутрето  с  Меркурий  и  зеленото.

Именно  поради  тази  причина  хемолозите  имат  определени  изисквания  за  носене  на  скъпоценни  камъни,  отговарящи  на утвърдени  правила.  Според  древните  предания  е   прието  сапфирът  като  камък  на  „невинността и  благочестивостта”  да  се  носи  на  показалеца,  както  са го  правили  древните  жреци  в  Рим,  диамантът  да  се  носи  на  безименния  пръст  на лявата  ръка,  аметистът,  според   древните   поверия  може  да  помогне  за  разкриване  на  тайни,  нарича  се  „камък  на  психолозите  и  дворяните”  трябва  да  се  носи  на  показалеца на  дясната  ръка,  хиацинтът,  от  който  се  приготвят  талисмани  за стопански  дейци  и  търговци  се  носи  на  средния  пръст  на лявата  ръка  и  т.н.

Малахитът,  от  който  се  приготвят талисмани,  според  древните  поверия  предпазва  децата  от  опасности,  а  ако  продължително  се  пие  вода  от  малахитова чаша,  придобиваш  способността да разбираш  езика  на  домашните   животни.  Смятат   го  за щастливия  камък на  месец  май,  обещаващ  на  носителя  си  успех,  здраве  и    благоденствие.

Препоръчват  камъкът  нефрит  да  се  носи  на  кутрето,  след  като  и  цвета  на  аурата  отговаря  на  планетата  Меркурий, а  кутрето  по-специално,  се  включва  в  сърдечния  пояс  със  зелен  цвят,  следователно   нефритът  поставен  на  кутрето  става  най-добрият  проводник  за зелените  лъчи.

И  така,  по  убеждение  на  древните  зеления  цвят  и  съответно  зелените  камъни –  малахит,  нефрит  и  други  регулират  работата  на  сърцето,  лекуват  тахикардията,  очните  болести,  нарушенията  свързани  с  бъбреците и  обмяната  на  веществата,  главоболията  в  това  число  мигрената,  острата  настинка  и  най-вече  регулират   кръвното  налягане.

БЕЛИТЕ КАМЪНИ –   ахатът,  диамантът,  опалът,  ониксът  успокояват  и  хармонизират  функциите  на   организма.

ЖЪЛТИТЕ   КАМЪНИ – хиацинтът,  ясписът  помагат  за по-добро  храносмилане  и  лечение  на болестите  на  далака  и  кожните  възпаления.

РОЗОВИТЕ  И  ПУРПУРНИТЕ  камъни  –  янтарът,  сардиониксът,  повишават  настроението,  подмладяват,  помагат  на  храносмилането  и  за лечението  на белите  дробове.

ЧЕРВЕНИТЕ  КАМЪНИ –  рубинът,  гранатът,  лекуват  епидемичните  заболявания,  повишават  имунитета  на  тялото,  укрепват  паметта,  мускулите  и  противодействат  на чревните  и  заразни  болести.

НЕБЕСНОСИНИТЕ  КАМЪНИ – лазуритът,  аквамаринът,  цирконият  са  полезни  за сърцето,  гърлото,  очите,  помагат  да  се  лекува  далакът,  безсънието,  ревматизмът.

СИНИТЕ  КАМЪНИ – сапфирът,  аметистът  лекуват  болестите  на  бъбреците  и  пикочния  мехур,  белите  дробове,  очите,  възпаленията  на кожата,  епилепсията.

ЧЕРНИТЕ  КАМЪНИ – обсидианът,  хематитът  лекуват  бъбреците,  ниското  кръвно  налягане,  настинките.

Успоредно  с  казаното  до  тук,  на  камъните  се придават  и  магически  свойства.

АХАТЪТ  се  свързва  с  дълголетието  и  здравето  и  предпазва  от  уроки.

ДИАМАНТЪТ придава  издръжливост  и  смелост.

ТЮРКОАЗЪТ  се  смята  за „камък  на  щастието”  и  символизира  любовта  и  успеха.

МАРГАРИТЪТ(бисерът) –  носи  радост  и  символизира  семейно  щастие.

ГРАНАТЪТ  дава  сили,  вдъхва  вяра,  предпазва  от  опасности  и  предателства,  носят  го  момите.

РУБИНЪТ  дарява  любов,  семейно щастие,  здраве,  смелост.

ТОПАЗЪТ  символизира  благородство,  вярна  любов.

САПФИРЪТ  –  другарство,  взаимопомощ,  праведност.

Различните  извори  са  запазили  много  интересни,  потресаващи  разкази,  легенди  за  произхода  и влиянието  на камъните.

Аметистът  например   в  старата  литература  е  споменат  като  „Апостолски  камък”  или  „Камък  на Апостол  Матей,  но  името  не  произхожда от  гръцката  дума  „аметистос”  означаваща  „неопияняващ”.  В  стари  времена  вярваха,  че  този  камък  предпазва  от  напиване  и  при  промяна  на  времето  променя  цвета  си. Според легендата  този  камък  е  получил  името  си  от  красавицата  Аметис,  в  която  безнадеждно  се  е  влюбил  богът  на  виното  Дионисий.

Предците  са  вярвали  също,  че камъните  отразяват  и  излъчват  данни  за  здравословното  състояние  на  човека  и  се  отнасяха  към  тях  като  към  живи  същества.  Когато  камъкът  приключи  лечението  на  човека,  съветват  той да  бъде  оставен  да си  почине,  да  се  очисти  от  отрицателната  енергия.  Основно  са  го  очиствали  потапяйки  го  в  мляко  или  са  го  заравяли в земята  или  са го  оставяли  под  слънцето.  Изобщо  камъните  и  знанията на  древните  предци  могат  да  разказват  много  интересни  неща  за  древните  цивилизации  подобно  на  мегалити  като  Зорац  карер.

–  Кое  е  интересното  –  започна  разказа  си  Винченцо.  –  В  най-древни  времена  хората  са  обръщали  внимание  на  цветотерапията.  Не  случайно,  днес  западната  медицина  обръща внимание  на  връзката  между  болката  и  цвета,  утвърждавайки,  че  древните  не  са  грешали  и по този  въпрос.  За  цветотерапията  са   запазени  богати  сведения  в  източната  и  по-специално  в  китайската  и  индийската  народна  медицина,  които  свидетелстват,  че  болестите  отчасти  се  дължат  на  нарушаване  на  цветовата  хармония  на тялото,  от  липса  на  определен  цвят,  което  може  да  е  обусловено  с  присъствието  или  отсъствието  на  определения  цвят  в  обкръжаващата  действителност  и  природата.  Древните  са  мислели,  че  всеки  човешки  орган,  за  да  функционира  се  нуждае    от  определен  цвят  и  самият  орган  е  оцветен в  определен  цвят.

Например  синьозеленикавото  е  цвета  на  ДАЛАКА,  червеното  –  на  сърцето,  черното  на  бъбреците,  бялото –  на  белите  дробове,  жълтото –  на  черния  дроб  и  на пикочния  мехур,  жълтозеленикавото  –  на  жлъчката  и т.н.  Така  са  оцветени  и произвежданите  от  тези  органи  газове  и  течности  като  кръвта  и  жлъчния  секрет.  Древните  лекари  намираха,  че  когато  се  нарушава    жизнената  хармония  на  един  или  друг  орган,  се  променя  и  цвета  на  произвежданите от  него  газ  и  секрет,  което  според  тях  е свидетелство  за  прогресивното  развитие  на  болестта,  тоест  от  промяната  на  цвета  на  газа  или  секрета  са съдели  за диагнозата  на  болестта.

Древните  бяха  убедени,  че  човекът  възприема  цвета  не  само  с  очите,  но  и  с други  чувствени  органи,  а самият  цвят  съдържа   или   предопределя  ценни  за  тялото  минерални  соли  и  микроелементи.  И  ние  подсъзнателно  предпочитаме  онази  храна,  чиито  свойства  се  взаймосвързват  с  цвета  й,  чиято  необходимост  в  нашата  аура  се  чувства  повече.  Плодовете  и  зеленчуците    се  явяват  такъв  незаменим  извор  на  минерални  соли  каквито  са  калцият,  калият,  магнезият,  фосфорът,  желязото,  които  се  усвояват  от  организма  много  по-добре  отколкото  приети  като  химически  лекарства.  ХРАНАТА  СЪС  ЗЕЛЕН  ЦВЯТ,  ПЛОДОВЕТЕ  И  ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ –  съдържат  много  ценно  вещество – хлорофил,  който  активира  кръвосъздаващата  система,  засилва  имунитета,  ускорява  зарастването  на  раните.  Зелените  плодове  и  зеленчуци  съдържат калций,  който  укрепва  костите,  зрението  и  зъбите.

ЖЪЛТО  ОРАНЖЕВИТЕ  ЗЕЛЕНЧУЦИ  И  ПЛОДОВЕ  съдържат  витамините  „А” и  „В”,  растителни  биофлавонойди,  които  подпомагат  работата  на  сърцето,  зрението,  кръвоносните  съдове,  забавят  стареенето  и  намаляват  риска  от  ракови  заболявания.  В  това  отношение  бетакаротинът  е  извор  на  витамин  „А”  и  съдейства  да се  забавя    развитието  на  раковите  клетки.

ЧЕРВЕНИЯТ  ЦВЯТ  НА ПЛОДОВЕТЕ  И  ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ  се  дължи  на  ликопена  и  антицианина,  които  на  първо  място  са полезни  за  нормалното  функциониране  на  сърдечносъдовата  система.  Ликопенът  е  със  силно  антираково  въздействие  и  намалява  „лошия  холестерол”  в  организма.  Антицианинът  е  необходим  за  жизнеността  на  мозъчните  клетки  и  засилва  паметта.

РОЗОВАТА  И ТЕМЕНУЖЕНАТА    РАСТИТЕЛНА  ХРАНА е  с характерни  антиоксидантни  свойства  и  със  съдържанието  си  на  бетанитин  стабилизира  действието  на  витамин „Е”  в  организма,  преборва  микробите,  възпрепятства  бързото  стареене,  извежда  от  организма  тежките  метали  и  радионуклеидите.

БЕЛИТЕ  И  КАНЕЛЕНОЦВЕТНИТЕ  ПЛОДОВЕ  И  ЗЕЛЕНЧУЦИ  съдържат  съединения  на  алицин  и  селен,  полезни  за добрата  работа  на  сърцето,  намаляват  холестерина  в  кръвта   и  увеличават  съпротивителните  сили  на  организма.

Нашите  предци  са били  уверени,  че свойствата  на  плодовете  и  зеленчуците  се   формират  под  въздействието    на  слънцелъчението  и  не  случайно  свързват  въздействието    на  слънцето  върху  здравето  на  човека  със  съдържанието   и  основните  съставки   на  слънчевите  лъчи  достигащи  земята.   Следователно  не  е  ново,  че  днес  навсякъде  по  света  се  прилагат  методи  на  лечение  чрез  слънчево  облъчване.

Днес  всички  знаят,  че инфрачервените  лъчи  затоплят  тялото,  разширяват  кръвоносните  съдове,  подсилват  дишането  чрез  кожата,  полезно  е  и  при   лечение  на  редица  кожни,  вътрешни  болести,  има  антибактериален  ефект.  Известно  е,  че  слънцето  снабдява  организмите  с  витамин „Д”,  тъй  необходим  за  укрепване  на  костната  система  особено  при  подрастващите,  предпазвайки  ги от рахит.   Дневната  доза  на  витамин  „Д”  за организма  е  20-30 микрограма. Но  колкото  и  храна  да  поемаме  не  можем  да  се  снабдим  с  това  количество  витамин ”Д”,  защото   яйчния   белтък   съдържа  само  38  микрограма от  този  витамин,  а  чаша  мляко  0.5  микрограма.  Добавката  прави   слънцето.  Може  би  за  това  на  култовите  мегалитни  центрове  приписват    лечебни  свойства   при  заболявания  на опорнодвигателния  апарат,  костни  болести  или  при  счупвания  в  ортопедията.  Древните  са  познавали  както  положителните  въздействия  на  Слънцето,  така  и  вредите  от  него.  Днес  съвременната  медицина  е  наследила от  древната  лечението  на  меланомите,  рака на  кожата, катаракта.

И  така,  учените  свидетелстват,  че  още  в  началния  етап  на  развитието  на  културата  цветът  е бил  равностоен  на  словото /думата/.  Езикът  на  цветовете   и днес  широко  се  употребява  при  различни  ритуали.  За  човека  цветът  има  както  биологически  така  и социален  смисъл.  Оцветяването  на  дрехите  при  жреците,  царете,  духовенството,  както  и  багрите  на  националните  носии  говорят,  че  цветът  не е  нещо  друго освен  отразена  електромагнитна сила,  която  има  своя  честота  на  колебанията  и  интензивност.  По  тази  причина  цветовете  на  които  се  възхищаваме  действат  върху  нашите   чувства,  зрение  и заедно  с  растителната  храна  въздействат  до  определена  степен   на  нашия  организъм.

Нали  още  Хипократ  беше  казал, че  „природата  лекува,  лекарят  само  помага”.

–  Винченцо,  получава  се  така,  че  цветовата  история  на  всеки  народ  има  важно  значение.   От  древни  времена  сред  арменците  съществува  култ  към  три  основни  цвята:  синият  –  символизиращ  арменското  небе  и  арменските  води  и  тази  боя  се приготвя  от  камъка  КОДЖАЗЪМ.  Червеният  символизира  живота,  природата  и  вероятно  червеят  „Вордан  кармир”,  от  който  се  приготвя  карминено  червена  боя,  с  която  са  рисувани  арменските  миниатюри  и  накрая  жълто–оранжевия  цвят –  това  е  палещото  ярко  арменско  слънце.

От  тези  три  цвята  се  състои  и  арменският  трибагреник – червено,  синьо  и  кайсиево.  Получава  се  така,  че  през нашите  свещени  цветове  древните  са  предали  на  поколенията  истината:  докато  в  небето  и  във  водите има Слънце  –  животът  и  природата  са  вечни,  докато   на  небето  и  във  водите  има  Слънце – има  живот,  докато  има  Бог – има  живот. –  предположих  аз.

–   Коджазмът  вероятно  е  знаменитият  „арменски  камък” –  „арминагун”,  познат  на  човечеството  преди  повече  от  седем  хиляди  години,  какъвто  е  и  обсидианът.  Част  от  учените  смятат,  че  арменският  камък  е  същият  този  лазурит,  който  познаваме,  други  го  идентифицират  с  азурита.  Римският  историк  Плиний  Старши  съобщава,  че  Армения доставя  на  Рим  боя  и  суровина,  и  тази  боя  е  приготвена  от  същия  този  камък.  Забележително  е,  че  „арменският  камък”  се  среща  в  трудове  на големи  средновековни  учени  медици  като  ценно  лечебно  средство  започвайки  от  нашия  Авицена,  до  вашия  Амирдовлат  Амасяци  и  много  други  –  каза  Дарех.

…………………………………………………………….

ЗОВЪТ  ЗА  ЗАПАЗВАНЕТО  НА  АРМЕНСТВОТО

 

Доста  време  отмина   от   срещата   ми  с  Дарех,  но  и  до  днес  помня  думите  му.

Винаги,  когато  си  ги   припомням   неволно  си мисля,  че   нашата  всеобща   мечта  е  завинаги  да   се  развее   арменският   трикольор   на  връх  Масис /Арарат/  и   пръснатите  по  света   арменци  да  се  завърнат  в  родината  си.

Но  нашите  мечти  са  многобройни,  всеки  от  нас  има  безброй  мечти.

Векове   наред  бяхме   оставили  в  забрава  Зорац  карер  и  може  би  за  това  ни  сполетяха   толкова  беди  и  неуспехи.  Векове  наред  не  посещавахме   Зорац  карер,   не  се  обединявахме  в  името    на  нашите   цели.  Но  ето,   че  отново  се  хармонизираха  арменските  сърца,  и  това  единство  ни  донесе   независимостта  на  родината,  героичната  победа  на  Арцах  и  всичко  това  даде  нов  заряд  на  Зорац  карер.

Но  ние  трябва  да  се  превърнем  в  още  по-голяма  сила,  следователно   Зорац  карер   трябва  да  съберат   силата  на  всички  арменци.

Тази  сила  ни  е  нужна  повече  от  всякога,  след  като  многобройни  изследователи  говорят  за  неизбежната  гибел   на  Западната  цивилизация,  смятайки  това  не  за  предсказание,  което  може  и  да  не  се  случи,  а  за  медицинска  диагноза.  Вероятно  има  основание  за  подобни  съмнения.

През  2000  година  населението  на  Европа   е  било   728  милиона,   но  още  през   2050  година   то  ще  се  съкрати   до   556  милиона,  а  ако  темповете  на прираста  на  населението  остане    на  сегашното  равнище  в  края  на  21  век  ще  има  207  милиона  население.  Германия,  например  ще  загуби  53  процента  от  населението  си,  италианците  ще  паднат  в  средата  на  века  до  41   милиона,  за  същият   период   руснаците   ще  намалеят  с  33  милиона.  Това  се  отнася  за  всички   европейски  народи,  за  целия  християнски  свят.   С  болка  трябва  да  отбележа,  че   специалистите  ,  нас,  арменците,  отдавна  ни  смятат  за  членове  на  клуба  на  „мъртвите  народи”,  към  които  спадат    и  Русия,  и  Латвия,  и  България,  и  Испания…

За  сметка  на  тях   населението  на  Турция   през  2050  година  ще  се   изравни   с  населението  на  Русия.  Можем  да  бъдем  убедени,  че   растат   апетитите  за  по-голям   прираст,  а   развиващият  се  организъм  има  нужда  от  допълнителна  храна.  Не бива  да се  учудваме,  че  при  растящите   и   умиращите  великани   се  активизират  фашистките  прояви  и   това  е естествена  реакция.  Както  и  да  е ,  на  нашият  народ  отдавна  приписват    смърт  и  изчезване  от  световната  арена,  но  ние  винаги  сме  намирали    сили  да живеем  векове  наред   и  да  продължаваме   своя  път  по  друмите  на  историята.  Когато  нашият  народ  е  бил  подложен  на  изтребление  и  геноцид    от  тогавашните   управници  на  Османската  държава,  ние  успяхме  да  се  възродим  и  след   543   години  да   възвърнем   нашата   национална   независима  държавност,  макар  и  с  много  загуби,  които  отслабиха  силата  на  нацията,  вследствие  на  което   не  можахме  да  опазим    голяма  част   от  територията  на  нашата  родина.  По  Съветско  време  страната  укрепна  и  увеличи   населението  си  4.7  пъти,  което  говори  за  огромната  вътрешна  сила  на  нацията.

Благодарение    на  това  развитие   успяхме  да  освободим   от  азерско  робство    Арцах.  И  днес,  когато  вече  положението   е  съвсем   друго,   всички   арменци  трябва  да  обединим  усилията  си,  да  станем  по-силни  и  способни  да  се   съпротивляваме  на  враговете  и  да  опровергаем    жестоките  предсказания  на  специалистите.  В  този  смисъл  Зорац  карер  трябва  да  станат  символ  на   обединената  сила  на  всички  арменци  по  света.

Големият  приятел  на  арменския   народ  Фритьоф  Нансен*  е  бил  напълно  прав,  когато  казва: ”Има  неща,  които  са  много  по-стойностни   дори  от  живота,  това  е  културното  наследство,  което  дава  право  на  малките  народи  да  живеят.”  И  съхранявайки  това  наследство,  успяхме   да   доведем    до  наши   дни   Зорац   карер.  Ние  защитаваме  нашето  право  да  живеем,  да  имаме  достойно,  заслужено  място   сред  цивилизованите  народи    и  сме  си  извоювали  правото   да  отправим   нашия  зов  към  пръснатите  по  света  шест  милиона  арменци,  да  бъдат  единни,  привързани  към  майката  Родина   и  постепенно  да  се  завръщат  при  нея.

*Норвежки   изследовател  на  Арктика,  създал спасителните  Нансенови   паспорти   за    арменските   бежанци  след  Геноцида,  за  да   могат  да  пребивават  във  всяка  една  точка  на света. – Бел.пр

This entry was posted in Издателска Дейност. Bookmark the permalink.