Ненужно за невежи

admin 06/09/2011

Read Time:22 Minute, 31 Second

В НАЛИЧНОСТ: Да (В редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“; бул.“Източен“ 80, офис 101, Пловдив 4018; тел. 032/262396; e-mail: agbu.voice@gmail.com; доставка и чрез куриер за сметка на получателя)

АВТОР: Амирдовлад Амасиаци

ЗАГЛАВИЕ: “Ненужно за невежи”

ПРЕВОД: Емма Гарабедян

РЕДАКТОР: Румен Леонидов

ИЗДАТЕЛ: „Изток-Запад“

СТРАНИЦИ: 135

ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ: януари 2011 г.

ISBN: 978-954-321-802-8

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО:

Амирдовлат Амасиаци е световно известен арменски енциклопедичен учен и лечител; славата му е сравнима с тази на Хипократ и Авицена. Образова се в Константинопол при най- опитните за времето си лекари, които му присъждат званието магистър по медицина.

Великият султан Мехмед II го назначава в двореца си. Но интригите срещу него, не на последно място и защото е християнин, го карат да напусне. Като пътуващ лечител той опознава и изучава най-различни билки от Мала Азия, Иран, Балканите. Тъй като говори свободно гръцки, латински, арабски, персийски и османски, успява да събере неимоверно количество сведения за различни растения и лекарствени средства, да усвои и опише техните здравословни въздействия.

Славата му като знаещ и можещ да изцелява стотици заболявания се разнася из цялата Османска империя. Когато в Константинопол (1466-1467) избухва епидемия от чума и великият султан Мехмед II временно се преселва във Видин, той отново кани в двора си „лекаря на лекарите“ Амирдовлат Амасиаци.

Тук, в България (в Пловдив), започва да пише своя шедьовър, фундаменталния си научен труд „Ненужно за невежи“. След четири години упорит труд книгата най-сетне е завършена. Тя е безценен енциклопедичен наръчник, обобщаващ опита и традициите не само на арменската, но и на цялата средновековна медицина (описани са около 1000 билки, 250 натурални препарата и повече от 50 минерала).

Емил Кирилов за вестник “Парекордзагани ЦАЙН”

Личности

Амирдовлат Амасиаци

Арменският лечител написва

основните си книги във Филибе

Един от най-прочутите енциклопедисти на Средновековието създава в дома си и първата болница в Пловдив

Класикът историк Херодот подхвърля на едно място, че арменците са родом от Балканския полуостров и се заявяват като народност преди близо 4000 г.пр.н.е. и от тук се преселват и създават държавата си в Кавказ. Днешните историци много не му вярват и постановяват, че първите арменци по нашите земи и в частност във Филипопол се появават като наемници в римските легиони. По-сериозните им преселения са от младите години на Византийската империя, когато тя устремно се разширява и достига пределите на древна Армения. Важното в случая, е че полека-лека под тепетата се заселва един етнос не от поредните полудиви номади, а носител на хилядолетна култура и познания във всички области. Освен това, ако не се вторачваме вманиачено в дати и цифри, арменците комай са и първите християни в града на Филип.

По същия начин, когато се заселва в Пловдив през 1461-62 г. прочутият арменски лекар Амирдовлат Амасиаци донася със себе си древните лечителски традиции на Близкия изток. И разбира се ги дообогатява с качествата на диворастящите полски и горски билки на Тракия и Родопите, които от първите дни на пристигането си започва старателно да изучава. “ Те имат чудни лековити свойства и аз ги включвам в своя лекарственик, защото ги изпитах върху много болни. А освен това и моите помощници са лекували с тях страдащи по родните им места. Сега с моя помощ те приготовляват нови лекарства за пиене, за мазане и за вдишване”, пише по-късно докторът в приписка към книгата си “Полза от медицината”. Иначе скромният и общителен арменец е роден в града Амасия с рожденото име Григорий. Започва да чиракува при известни арабски и персийски лекари и по някое време се прекръства на Амирдовлат или в превод на арабски “владетел на богатства”. За фамилия си избрал името на родния си град. Като всеки любознателен младеж не го свърта на една място и започва да странства във всички посоки на познатия му тогава свят. И заедно с усвояването на практическата медицина изчел всичко що било написано от мъдреците преди него. Изучил още астрологията, философията и окултизма. Една от спирките му е Константинопол, където довършва образованието си и написва първата си книга “Учение за медицината”, която явно се превърнала в бестселър, защото самият султан Мехмед ІІ Фатих /Завоевателя/ го кани за свой главен хирург-окултист. Синекурната длъжност може би не е била по вкуса на изследователския темперамент на Амирдовлат и той скоро я напуска за да се озове в града край Марица. Тук той се докосва отблизо с един нов за него етнос – българите, чиито села и квартали в околностите прогресивно набъбват след кръвопролитните години. Знайно е, че в дохристиянско време в обществото но протобългарите носители и пазители на древните знания, включително и медицински, са били жреците-колобри. Те лекували комплексно – сензитивно /с “разчитане” аурата на болния/, с билки и оперативно. По времето на Амасиаци това вече било далечно минало, но все нещичко останало, а именно традициите във билколечението. Така че срещата на учения арменец с неговите вече вещи по темата помощници и ученици била доста благодатна, както го цитирахме по-горе. Просто трябвало тяхните стихийни донякъде знания да се систематизират и задълбочат. Лекарят допълва в приписка: В този град /Пловдив/ намерих много привърженици от местното коренно християнско население, което живее и в полите на планината Хамуса /Хемус/. Сред тях има хора на възраст, които вече са се занимавали с лекуване по законите на природата. И сега те са добри помощници в операциите, споделят моите знания и опит, но аз съм затруднен в представянето на този опит, защото не разбирам добре техния език и трудно говоря на него. А те пък не обичат да говорят на турски и европейски. Но аз вярвам, че младите, които са много старателни, ще станат мои добри ученици и няма да ме посрамят”. Следващата новаторска стъпка на Армидовлат е да създаде първата на полуострова лечебница за болните изискващи непрекъснато наблюдение. Заедно стова той въвел и първия морален кодекс, който постановява, че лекарят е длъжен да лекува еднакво и богати и бедни, като от последните не взима нищо, че лекарят е длъжен да се учи непрекъснато, че е длъжен да споделя своите знания и т.н.

В Пловдив Амирдовлат Хамасиаци обмисля и написва основните си медицински трудове. Най-обемният – “Полза от медицината” съдържа 523 ръкописни страници посветени на анатомията, вътрешните болести, патологията, лечението на инфекции и отравяния, хигиената и др. Освен личния си опит ученият използвал в книгата си и съчиненията на всички преди него велики лечители започвайки от Диоген, Хипократ, Гален, Павел Егински, Орибазий и авторитетите на персийската и арабска медицина. Показателни за обхвата на неговите познания са 32-те глави разглеждащи нервно-психични заболявания. Към книгата прибавил и две приложения – “Обучение за лекуване” и сборник с близо 4000 рецепти за получаване на различни лекарства, много от които актуални и до днес. Другият популярен труд на Хамасиаци създаден през пловдивския му период е с условното заглавие “Народна книга”. В нея той влючва и астрологичните си познания за подредбата на звездите и планетите и влиянието им върху биоенергията, която движи живите твари по земята. Скромният поради мъдростта си арменец никога не си приписва заслуги, а винаги подчертава, че събира, припомня и тълкува писаното от старите лечители и философи като добавя по мъничко и от собствените си умозаключения – “И много работихме над тях и после написах с моята ръка и с големи усилия…”. Изрично подчертава обаче, че е противник на всякакви академизми и тайнствени стилистики, че държи да пише простичко и разбираемо, така че начинаещите в материята да го разберат и запомнят.

Десет благодатни години преживява в Пловдив “лекарят на лекарите”, както го наричат съвременниците му. През 1474 г. потеглил отново за Константинопол, отново по заповед на султан Мехмед ІІ Фатих, отново за да стане придворен лекар. Там създал и последния си голям труд “Ненужно за неукия”. И понеже сигурно е предчувствал, че това наистина ще е последната му книга, написал я в шест варианта – арменски, гръцки, латински, персийски, арабски и турски. Опитал се да събере между кориците всичко що научил за лекарствата през живота си. После се оттеглил в родния си град Амасия, където и починал. “Претърпях много трудности и страдания от съдии, царе и князе. И събрах много арабски, персийски и турски книги и много странствах…Преживях и лошото и хубавото на времето си, имах много приключения, видях и богатство и нищета, много обикалях света – от страна в страна и прилагах своето изкуство на лечител…Много служих на болни – велможи, големци, князе, стотици граждани и бедняци, големи и малки…Видях много зло и добро и сега станах такъв, че нито се радвам на богатството, нито пък се опечалявам от сиромашията…” Това е част от равносметката на лечителя Амирдовлат Амасиаци, която прави в края на неспокойния си живот.

Какво е станало с лечебницата и неговите ученици в Пловдив не е известно. Може би са били само екзотичен проблясък в ленивия, като водите на Марица, поток на годините в империята. А може би не.

Първото голямо преселение на арменци в нашите земи и най-вече в и около Пловдив официално се отбелязва през V век. Последвали още няколко вълни и през ІХ век колонията им се обособила в отделна община със своя църква и духовенство. Арменците били ценени като носители на древна култура и изкусни занаяти, но най-вече като безстрашни воини. Те служели както при византийските императори, така и при българските царе начиная с кан Крум. Арменската аристокрация също се преплела през годините с балканските династии. Първата жена на цар Симеон е арменка, а наследилият го на трона Петър също се оженил за арменка Мариам-Ирина, внучка на император Роман Лакапин, който също бил от арменски произход. Двама от техните синове заели престола – Борис ІІ /970-971/ и Роман /977-991/. Арменката Хрипсиме е майка цар Самуил и неговите братя Давид, Моисей и Арон. Наставникът на цар Борис в християнизирането на българите византийския патриарх Фотий е от знатен арменски род. Същият и сънародникът му Левон Математик са били учители на братята Кирил и Методий в Магнаурската школа.

ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:

И зная, че всичко, което е създадено в света от Твореца Бог, е разделено на три групи вещества: или храна, или лекарство, което може да бъде полезно за тялото, или отрова, която причинява вреда, променя природата на човешкото тяло и го убива.

Амирдовлад Амасиаци

Съвременната медицина е получила безценно наследство от предците ни – учени, лекари и лечители, които са създали огромно количество литература на различни езици. Но за съжаление интересът към това съкровище е твърде ограничен и се проявява предимно от неспециалисти. Не са редки случаите, в които срещаме неодобрително отношение към средновековната медицина, към лечебните й
средства и начините на тяхното прилагане. А всъщност съвсем не е случайно, че днес разполагаме с цял арсенал от хранителни продукти и подправки, наследени през вековете. Мъдрите лекари и лечители от древността чрез прецизен подбор, дългогодишни опити, наблюдения и заключения, са постигнали умението напълно грамотно да подбират нужните растения и хранителни продукти, за да попълнят
енергийния баланс на човешкото тяло. Блестящ пример за това е Аюрведата, древноиндийско учение за съвършеното здраве. Принципите на Аюрведата като система от познания са насочени към опазване на живота – здравословни навици и терапия не само на тялото, но и на психиката, взаимоотношенията и духа.

В древните книги няма подробното описание на болестите
в съвременния смисъл на понятието. Древните лечители притежавали познания за индивидуалната природа на болния – определят ги като „студена“, „гореща“ и „умерена“ природа, като по същия ред са класифицирали и природата на лечебните средства.
Но първо са определяли от какъв вид е природа на болестта, а след това са препоръчвали лекарство от подходящата природа. Нека не забравяме, че до преди един век в основата на цялата фармакология са били натуралните лечебни средства.Древната литература се отличава от съвременната и с езиковата си структура, което също отдалечава лечебните понятия от нас. Българското издание на „Ненужно за невежи“ се придържа към архаичния стил и изказ на първообраза, за да изглежда максимално автентично. В него включихме 100-те най-жизнено важни лечебни растения и природни продукти, които могат да се намерят и у нас.

Мерки за тегло и дължина

Системата за теглото, дължината и обема в средновековната
арменска фармакология е приета от древногръцката система на
измервания на Диоскорид.Лакът – 52-62 см
Педя – 22,5 см
Палец – 2-2,2 см
Унция – 31,1 г
Драм – 2,942 г
Дирхам – 2,975-3,186 г
Митхал- 4,414 г
Нуки – 26,484 г
Кут – 0,183 г
Ечемично зрънце – 0,045 г

Карамфил (цвете) (DianthusL..)

Tурците наричат карамфила гаранфул чичаки. Това е растение, което вирее в градините. То има многоразклонения. А цветът прилича на теменуга, но то е по-красиво. Ако листата се държат в ръкатаили в устата, или в джоба, то всеки, който те види, ще те обикне. Ако се извлече масло от цветето и се намаже главата,ще развесели човека и ще изгони грижите. Ако лицето се намаже вечер с товамасло, а сутринта се измие, то ще стопли и ще отстрани слабостта и ще избави отинтриги. В миналото карамфиловите балсами ползвали при зъболечение.

Анасон (Рiтрiтеllа таjоr (L.) Ниds)

Той е известен на всички езици със същото название, турците го именуват казартарай. Също казват, че това са семената на „ромейското резене“, на арменски екормци ерзиани кунд. Най-добър е пресният анасон. Природата му е гореща и суха във втора степен. Притежава отварящи свойства и прави обилни отделянията. Помага при всякакви настинки. Парите му помагат при студена форма на главоболие и правят вкуса в устата приятен.Помага на този, на когото лицето е подпухнало. Ако семената се смелят и се смесят със стафиди и се изядат, ще се отстрани сухостта в гърлото. Той помага и при очни болести. Изчиства гърдите и дробовете от вредни течности. Също лекува кашлицата. Той разтваря черната жлъч и я изхвърля, също изгонва газове от тялото. Отваря запушвания на черния дроб, далака и бъбреците, отстранява задържането на урина. А също предизвиква менструация и усилва половото влечение.Той утолява жаждата, която възниква от слузната течност. Помага при всички трески със слузна течност. Също отстранява вредното действие на отровите и предизвиква изпотяване. Размеква туморите. Дозата на прием – 1 драм. Но той е вреден за пикочния мехур. Вредното му действие отстранява сиропът гол сладник. Заместват го семената на резене¹.Патен казва, че го наричат еразианайи еруми. Бива два вида. „Ромейското резене“ прилича на индийски ким, а не-ромейското на дивия ким. Най-добрият е ромейският вид. Той помага при водянка, газове и куркане в стомаха. Ако се капне в очите, той ще отстрани паннус (кератит на окото). Той помага при треска. Отпушва запушванията на черния дроб. Ако със сока му се намажат зъбите, ще направи дъха в устата приятен и ще изчисти корените на зъбите. Вредното му действие се отстранява от резене. Заместват го семената на копъра. А също казват, че го замества и обикновеният кимион.Съвременната фитотерапия определя анасона като средство, което стимулира храносмилането и изхвърля слузта.Арменската народна медицина предлага чай от семето на анасона при подуване на корема и газове в стомаха.Половин ч.л. анасонови семена се заливат с една чаша вряла вода, завиват се с кърпа, след 20 минути се прецежда и се пие по една винена чаша 30 минути преди хранене три пъти на ден, от 3 до 7 дни.Една ч.л. анасонови семена се заливат с две чаши вода и се кипват 5 минути. Ползва се за гаргара и жабурене. Премахва сухотата в гърлото и лошия дъх от устата.

Дафинов лист (*Laurusnobilis***L.)

Ромеите го наричат зафини. Това е растение, листата на което приличат на листата на мирта. Плодовете му са зелени и се намират сред листата. А турците го наричат талучай. Плодът му е с големината на грах. Той е хубав и приятен на вкус.Някои казват, че това е шахагул. Расте в планините. Ако жените, които не раждат, изпият 6 драма от раздробения корен, ще родят. Той прекратява изтичане на урината на капки и спира кървавата урина и менструацията. Ако листата му се наситнят и се направи лапа на главата, ще премахне температурата. Ако се изпие с вино, то ще успокои болките в корема. Гетианос казва, че природата му е много гореща, а вкусът е горчив. Неговото пикочогонно и регулиращо менструацията действие е изпитано. То носи много полза.Арменската народна медицина използва широко дафиновия лист.Лапа от раздробени дафинови листа се прилагат при подагра.Чай от дафинови листа пият при песъчинки в бъбреците.Чай от дафинови листа се препоръчва за повишаване на имунитета, при туберкулоза.При изпотяване на краката няколко дни вана с отварата на дафинови листа премахва неприятния мирис и изпотяването.Дафиновите листа са популярна подправка в арменската кулинария.

КАРДАМОН (Elettaria cardamomum With et Maton)

Той е едър и дребен. Най-добрият е дребният. Природата му е суха във втора степен. Помага при епилепсия. Прави дъха приятен. Помага при ушна и зъбна болка. Укрепва сърцето и развеселява душата. Сгрява стомаха и черния дроб. Отстранява оригването, повдигането и повръщането. Прекратява изтичане на урината на капки. Той затопля охладените органи и ги укрепва. Дозата на прием – половин драм. Но е вреден за черния дроб. Вредното му действие се отстранява от бамбука. А го заместват кубеба – Рiреr СиbеbаL., и нарът.Патен казва, че той е едър и дребен. Той е по-едър от мускатов орех. А зрънцата му приличат на зрънцата на памук, но те са по-едри. Кората им е плътна, червена на цвят с червеникав оттенък. Дребния кардамон наричат шушмакес, а също шушмир. Има три вида: с големина на зърната на миробалан, другият – с големина на мускатов орех, с триъгълна форма. На вкус те си приличат. А третият вид е хел. Той е по-нежен от едрия. Едрия кардамон наричат мъжки, а дребния женски.Кардамонът се ползва от всички източни народи във вид на подправка.Арменската кулинария ползва кардамона както в сладкарството, така и в супите, ястията и напитките.Смята се, че системното ползване на кардамон придава сила на тялото. В миналото арменците ползвали много така нареченото ардар йух. Това е краве масло, което се вари на тих огън около четвърт час. След изстиване маслото става на кристали и придобива лечебни качества. В Аюрведа това масло се нарича гхи. В различни райони на Армения в това масло добавяли различни ароматни лечебни растения. В Карската област популярната добавка е била кардамон. Масло с кардамон и с мед давали на децата и болните. Кафе с кардамон се препоръчва на възрастните. Смята се, че кардамонът неутрализира отрицателното въздействие на кафето.

ЛИСТА ОТ МАСЛИНИ

На арменски се нарича дзитену терев. Природата е уравновесена. Ако се изгори, ще замества дъб вид тутия, в качеството му на лекарство за очи. Ако се свари с оцет и се наложи на зъб, ще успокои болката. Ако се свари със сока от неузряло грозде до сгъстяване като мед и се наложи върху чупещ се зъб, той ще спре да се троши.Арменската народната медицина използва масления извлек от натрошените сухи маслинови листа за жабурене при слаби зъби.Пресните листа от маслини се ползват във вид на чай за профилактика на атеросклероза.

ЛИСТА ОТ ГРЪЦКИ ОРЕХ (Атуgdalus соттитsL.)

На арменски се нарича ънкуйзи терев. Листата притежават изсушаващи и стипчиви свойства. Ако се сдъвчат и се приложат на язви, ще помогнат. Също помагат при тумори в устата.Арменската народна медицина използва отварата от листата на гръцките орехи за къпане на бебета при рахитични прояви, прикриви крака, при скрофулоза. Резултатът е отличен.Препаратът от орехови листа „Карион“ се прилага при туберкулоза на кожата.В хомеопатията се използват ореховите листа заедно с околоп- лодната обвивка.Настойка от една супена лъжица листа, залети с една чаша вряла вода, се прилага за промивки на рани, за жабурене и гаргара при възпалителни процеси в устната кухина.Чай с 1-2 листа от орех се смята за добра профилактика за имунната система и при дефицит на йод.Чай против простуда с една ч.л. ракия, престояла с орехови листа, се ползва често през зимата.ЛЕНЕНО СЕМЕ ( LinumcatharicumL.)На арменски се нарича ктават.Най-доброто е едрото и сочното. Природата е гореща в първа степен и уравновесена. Притежава омекотяващо и смилащо свойства. Ако се намаже на лицето, смесено със сода, ще премахне луничките. Помага при настинка. Ако се намаже със сода, ще отстрани обриви.Ако косата се намаже със слузта (отделена при накисване във вода), тя бързо ще израсне. Ако се намаже с маслото плешивата глава и се поръси с оловен окис, ще излекува плешивост. Лекува кашлицата от простуда.Предизвикваразхлабване. Прави обилномлякотонакърмачките, а също и урината. Усилва половата потенция. Отстранява паренето при уриниране и разхлабва. Ако се препече, няма да предизвика разстройство. Ако жената прави вана в отварата му, ще помогне при плътни тумори на матката. Маслото помага при остри болки по-долу от гърба, които не са придружени с температура. Ако се направи лапа на тумор, ще предизвика съзряване и ще излекува. Лененото семе размеква и изсмуква туморите. Ако се направи лапа, ще успокои болката. Маслото му помага при лишеи и напуквания. Но то е вредно за стомаха. Вредното му действие се отстранява от меда. А го замества сминдуха.Ипен казва, че ако се смеси с мед и с горещи по природа лекарства и се изяде, ще усили половата потенция. Ако се изпият 3 драма, ще помогне при болестите на дробовете. Ако се направи лапа, ще изсмуче тумора. Също ще излекува лишеите. Ако бременна жена направи седнала вана в отварата му, лесно ще роди. То е полезно при всички видове болки на червата. Патен казва, че е вредно за стомаха и бавно се смила. Аспоред Гегианос то помага при напукванията на ануса. И Диоскоритос казва, че го замества със сминдух в същата доза. Арменската народна медицина успешно лекува с лапи от ленено семе подутините на щитовидната жлеза, циреи и набиране при пръстите.Маслото от ленено семе се приема вътрешно при проблеми с паметта.Лененото семе, смляно с мед в съотношение 1 към 2 по една ч.л. 3 пъти на ден, е против болки в ставите и бронхит.Накиснатите във вода ленени семена се изпиват на гладно за раз- хлабване на стомаха.В козметиката смлени семена, смесени с мед и сода бикарбонат, се използват като избелваща маска.

СУСУМ

Това е всъщност шушма, а на турски – сусаль. Наричат също кунчут и шрлхан. Най-добрият е пресният. Природата му е гореща и влажна във втора степен. Обладава омекотяващи и разтварящи свойства. Ако листата се сварят и с отварата се измие косата, ще порасне и стане гладка. Ще изчисти главата от екземи. Ще запази мозъка. Помага при хронична треска. Ако се свари и се приеме при стара кашлица, също ще помогне. Придава звучност на гласа. Прави млякото и семето обилно. Разхлабва стомаха. Ако се свари, ще помогне при оригване. Предизвиква менструация у жените. Изгонва плода от утробата. От него се угоява. Обновява се кръвта. Отстранява сухостта. Полезен е при змийски ухапвания. Помага при меките тумори. Но той е вреден за стомаха. Най-добре е да се изяде с мед. Замества го белият мак.Патен казва, че ако се намаже на посиняло място от ухапване на змия, ще отстрани болката. Ако се намажат напуканите ръце и крака, ще ги излекува. Ако се смеси с ленено семе и се изяде, ще усили половата потенция. Дозата на прием е 2 драма. Но той е вреден за стомаха, предизвиква повръщане, жажда и образуване на гъсти течности и дълго се смила. Най- добре е да се изпече и след това да се изяде. Или да се смеси с мед и се изяде. Егианос казва, че го замества лененото семе.Сусамовото семе съдържа до 65 % масло, което има дълъг срок на съхранение благодарение на съдържанието на се- зомол. Това е ценен хранителен продукт. Източните народи смятат, че то придава на човек дълголетие.

РЯПА(Raphanus L.)

На арабски се нарича фичл, на персийски – турб. Съществуват два вида: дивият² – фичл, а на персийски – турб, и градинският³ – той е най-добрият. Природата му е гореща и суха във втора степен и притежава разреждащи свойства. Маслото от ряпа премахва лунички и изсмуква скрофулозата, също отстранява простудата от ухото. Сокът му изчиства очите и придава блясък. А семената способстват за побеляване на косата, правят обилно млякото и отварят гласа. Ако се изядат преди ядене, ще попречат на спускане през глътката и ще предизвикат повръщане. Ако се изядат след хранене, ще отворят запушвания на черния дроб и ще направят семето обилно. Сокът й е полезен при водянката, а смесен с мед, лекува злокачествени язви. Сокът й с вино помага при ухапвания от змия. Ако веднага след ухапване от скорпион се изяде ряпа, ще отстрани вредното действие на отровата. Маслото й помага при болки в костите и лекува лишеите. Дозата на прием е 10 драма. Вредното й действие отстранява медът. А заместител на маслото й е зехтинът.Патен казва, че дивата ряпа във всички отношения е по- силна от градинската. А Руфавс казва, че тя помага при всички болести, при които се отделя слуз. Но тя е вредна за зъбите, за очите, за главата и стомаха. Привлича въшките. Помага при болестите на бъбреците и пикочния мехур и усилва половото влечение. Ако със сока й се намаже тялото, при ухапвания от животни ще подейства като теряк (противоотрова). Ако сокът й е смесен с оцет и няколко пъти се намаже кожата с лунички, ще помогне. Ако се изяде, ще способства за растеж на косата при плешивост и ще направи млякото обилно. Казват, че ако се скълца ряпата без листа и се вземе 10 драма от сока и се изпие, ще разтвори дребните и едрите камъни и ще ги изкара от пикочния мехур. Това е изпитано.Тапари казва, че сокът от листата помага при жълтеница и камъни, прави обилно семето и укрепва половия член. Ако семената й се раздробят с корените на СуpsophilaelegansL. – Мишорка, смесят се с оцет и се намаже в баня кожата при черния лишей, ще помогне. Ако се отреже горната част, издълбае се средата, налее се масло от рози и се подгрее, при капване в ухото ще успокои болката.Захрави в Аафаса пише, че ако се вземе сок от ряпа, свари се с масло от роза и се капне в ухото, ще успокои болката и ще излекува глухотата. Ако сърцевината на голяма ряпа се издълбае и се сложат вътре 4 драма семена от ряпа, залепи се с тесто и се закопае в догарящото огнище, докато се изпече, и след това в продължение на три дни се топли и приеме в топло състояние на гладно, ще разтвори камъните. Това е изпитано. И казват, че ряпата бавно се смила. Ако се приемат листата с оцетомед, то с лекота ще предизвика оригване и повръщане.Арменската народна медицина за разтапяне и изхвърляне на камъни от бъбреците и жлъчката прилага: четири чаши сок от ряпа, половин чаша мед и половин чаша небетшекер, добре се смесват и се приема по една винена чаша три пъти преди хранене. В зависимост от големината на камъните е и продължителността на лечението.Резултатът на разтварянето на камъните е установен с рентгенови снимки и лекари често препоръчват рецептата на пациентите си.