0
0
Здравей, Джустина, добре дошла отново в редакцията на „Парекордзагани ЦАЙН”. Представи себе си накратко.
Аз съм Джустина Селвелли от Триест, Италия. Следвам в университет Кафоскари във Венеция, специалност „Антропология и етнолингвистика”. Владея седем езика, освен майчиния.
Какво те води в България?
Сега правя своя докторат във Венеция, но моята магистърска работа беше за Арменската общност в Пловдив. Заради това дойдох тука преди три години, останах девет месеца в този град и направих своето изследване. Темата ми беше „Важността на арменската азбука в практически и символичен смисъл за запазване на арменската идентичност в Пловдив”. Бях в часовете на преподавателката Малвина Манукян в арменското училище. Наблюдавах и заниманията на Съботното училище. Прочетох много арменски книги, издадени тук, в Пловдив: „Зовът на орачите”, „Воден от Бога в служба на народа си”… Направих всичко това, защото исках да покажа колко много темата за арменската азбука присъства в книжовното наследство. Запознах се с вестниците „Парекордзагани цайн”, „Вахан”. Четох стиховете на Хованес Микаелян. По този начин аз направих един анализ на пространството, което заема арменската общност. Направи ми впечатление, че вашата азбука присъства много често като декорация по стените, във вид на картини, което показва категорично арменското самосъзнание. Така връзката не се губи. За мен арменската азбука е един от най-важните символи, защото има същия смисъл, като в началото, когато Месроб Маштоц я написва. Така със сигурност се съхранява арменската самоличност. Това ще опази диаспората от асимилация. Защото все повече арменци говорят само български.
Има ли такава опасност за италианците, които се намират в италианската диаспора?
Италианците не мислят, че могат да загубят своята идентичност. Те нямат много самосъзнание за нейната важност. Колкото до азбуката – ние използваме латинската азбука както много други народи, затова е много трудно да се разбере колко е специфичен нашия език.
Има много италианци, които живеят по света, казват че са над два милиона. По-възрастните говорят италиански език с диалект, което е доста различно от италианския. Младите италианци от диаспората не говорят италиански език. Много малко от тях го знаят. Но аз видях арменци в Торонто, които много добре говорят арменски език, имат училище, организират много събития и така чрез тези неща се съхраняват. Впечатлението ми е, че арменците от диаспората са много по-силни, по-сплотени от италианците.
Какъв е твоя интерес към българския език?
Моят най-голям интерес е насочен към азбуките. Искам да направя свое изследване за важността от глаголицата за българите. Съществува полемика, в която хърватите смятат, че глаголицата е хърватско писмо. Те имат много паметници от средновековието на глаголица, включително и печатни книги.
Ти какво мислиш за това?
Аз зная, че братята Кирил и Методий са славяни от Солун и че те не са хървати. Славянската азбука, създадена от тях, се е използвала в цялото славянско пространство. Важността и ролята на глаголицата е много по-широка. Логиката на Балканските народи днес е: „Това е наше и само наше!”. Сега аз направих едно малко изследване за новата Църногорска азбука. В нея са създадени три нови букви, които отразяват спецификата на езика.
Какво интересно откри за българската глаголица?
Нещо негативно е, че хората не знаят, не виждат, как се експлоатира древното богатство. Например партия АТАКА има като лого първата буква от глаголицата. Това не ми харесва, не всичко е политика. Има исторически ценности, култура…
Интересно ми е, дали приемаш всички факти, с които се сблъскваш по време на твоите проучвания или правиш свой анализ?
Правя свой анализ. Беше ми трудно да намеря една теория, когато пишех своята магистърска работа, която да ми помогне. Намерих нещо малко, казва се „Теория на етносимволизма” от Антони Смит. Той казва, че за съхранението на идентичността винаги трябва да се намерят символите, които могат да комуникират директно със самосъзнанието на народа. Те имат обективно, но и субективно въздействие. Тези символи трябва да имат емоционално съдържание и въздействие. Това ми беше много полезно, за да развия една моя теория, която е свързана с антропология на писмеността, която не е много развивана дисциплина. Имахме голям антрополог в Италия, но той почина преди тридесет години.От тогава нищо не е правено. Аз искам да взема неговия пример и да продължа в тази посока. Това е много труд. Моите професори в Италия не ме разбират винаги. Смятат, че искам да се занимавам с неща, които стоят встрани от моята изучавана дисциплина. Аз уча литература, чужди езици. С това моите изследвания могат да имат легитимност. Когато хората цял живот учат само едно нещо, може да знаят много в съответната област, но не се развиват в други посоки. Аз ще направя нещо експериментално. Имам много амбиции.
Подкрепят ли те твоите близки?
Разбира се! Те смятат, че аз имам всички дадености, за да постигна своите цели.
Сега заминавам за Одеса за да уча руски език, защото той ще ми е много полезен. Владея доста езици: италиански, испански, френски,немски, сръбски, гръцки, български, румънски и албански малко. Моят професор беше проф. Зекиян, прекрасен учител и много известен в света. Преподаваше ми арменски език, арменска граматика, литература, история. Интересът ми към арменската азбука започна тогава. До преди няколко години аз можех да пиша, да чета на арменски, но сега съм го позабравила.Той преподава със сърцето си. Всичко започна от проф. Зекиян.
