За втора година в Армения се проведе програмата на AGBU Musical Armenia 2013

На 14 юли т.г. от Пловдив заминаха за Армения трима младежи, които участваха  в програмата на AGBU Musical Armenia 2013. Анахид Татеосян -арфа, Агоп Татеосян –виола и Елиз Гагосян оперно пеене, представиха за първи път „Парекордзаган“ Пловдив в програмата на AGBU.
Независимо дали инструмента е пиано, струнен или вокално изпълнение програмата MAP (Musical Armenia Program) дава възможност на всеки изпълнител да използва таланта си по най-добрия начин по време на триседмичната програма.
За своите впечатленията ни разказва Ани Татеосян и започва разказа си с усмивка и първото нещо, което споделя е:  Не пътувайте с Alitalia.
Бяхме в течение с  проблемите, които компанията създаде на тези млади хора, които за първи път тръгваха към Армения и заплашваха участието им в програмата. Въпреки уверенията им, че на връщане няма да имат проблеми, те отново се сблъскаха с изпитания, които обаче не бяха помрачили чудесните им преживявания в Армения.
Какъв е Ереван ?– Розов, много ми хареса. Сградите са красиви и придават собствен облик на столицата. Самото усещане, че си там е топло. Не само заради жегата, хората са топли. А храната е уникално вкусна.
Обучението: полезно ли бе за вас? – Лично за мен бе много полезно. Моята учителка е професор и свири в оркестъра на фирлхармонията. Всеки ден се занимавахме, а тя ми показваше акцентите в арменската музика. Аз учех арменски танц на арфата. Не само моята професорка Жана Хованесян, но всички останали бяха много добри. Заради специфичния инструмент арфа, уроците ми се провеждаха  отделно от Агоп и Елиз. Аз бях във филхармонията, където имаше три арфи. Аз свирех на руската. Дадоха ни анкета за да впишем нашето мнение и препоръки. Програмата има бъдеще и ние пак искаме да отидем. Организаторите се справяха много добре и се грижеха за нас. Благодарни сме на Парекордзааган за тази възможност да бъдем в Армения и да участваме в Музикалната програма

Доближава ли се Армения до европейските стандарти? – В сравнение с разказите на моите родители, да. Доста е напреднала като страна. Но засега най-големите им магазини са супер маркети, имат само един МОЛ.
Как се справи с арменския език? Припомни ли си го? – Първо искам да кажа, че „Инчбес ес“ няма нищо общо с „вонц ес“, засмяна каза Ани. Припомних много думички, но не го използвах много. В един момент в главата ми бушуваха 4 езика – български, арменски, английски и руски. Но  се справих.
Какво не ти хареса? – Не мога да кажа какво не ми хареса. Природата не е като в България, планините са ниски и оголени. Но са красиви. Всичко ми хареса. Опитах лаваш още топъл. Току-що изваден от пещта. Насладихме се и на вкуса на прочутата риба „ишхан“. На всички възможни места ни заведоха, организацията беше страхотна. Посетихме Гарни и Гехард, Гюмри,  Ечмиадзин, бяхме на плаж до езерото Севан, пътувахме до Дилижан, където видях популярните арменски килими, бяхме в Сардарабад, Матенадаран, конячния завод, а в град Талин, пяхме заедно с децата от малката музикална школа, в която  се учат деца в неравностойно положение .

Подробности четете  в  брой 120 на в-к „Парекордзагани Цайн“ – в началото на м. септември т.г.

This entry was posted in Дейности, Клуб на младежите. Bookmark the permalink.