ПЪРВАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА КНИГАТА БЕ В СОФИЯ „Малгара. Летопис за живота на арменците 1610-1922 г.“
0
0
На 7 септември 2014 г., в Арменския дом в София, бе представена нова книга.
Организираното от Арменското църковно настоятелство при храм „Сурп Аствадзадзин“- София събитие, бе подкрепено от Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“-клон Пловдив. В 17:00 ч. залата се изпълни със сънародници и приятели на арменците в София.
Първоначално вниманието на посетителите бе привлечено от щанда с изложените книги: „Малгара. Летопис за живота на арменците 1610-1922 г.“, „Династокрацията на Армения“,изд. 2014 г., „Два близки народа, два далечни съседа“, изд.. 2011 г. С книги и цветя в ръка, те представляваха живописна картина в редицата, която образуваха за автографи. Затова и представянето започна с много малко закъснение.
Както всяко явление си има първопричина, така и написването на историята за малгараците също имаше своята предопределена съдба, затова поставих акцента върху основния двигател за събирането, превеждането и систематизирането на цялата информация, свързана с живота на арменците в Малгара – Харутюн Чалгъджиян. Увлекателно и сбито, съставителят – Харутюн Чалгъджиян, с нескрито вълнение, разказа за заселването на арменците в земите на днешна Турция, за ярките образи на малгарците и още по-изявените им потомци, за поминъка им и техните взаимоотношения с турските власти – уважението, с което са се ползвали като строители и майстори, за непреходните във времето паметници на техните умения, които и до днес прославят името им.
Исках да споделя с присъстващите и за откритията, които издаването на тази книга позволи да се направят: „Благодарение на Харутюн Чалгъджиян, който настояваше да се проверят отново църковните експонати в криптата на храм „Сурп Кеворк“, Aрхиерейският наместник на ААПСЦБ и духовен пастир на пловдивската арменска църква отец Храч Мурадян,откри пет от деветте църковни експоната, които винаги са били там, но поради непознаване на крапар досега не бе разкрит произхода им. Също по настояване на съставителя Харутюн Чалгъджиян потърсихме потомци на малгарци, които ни предоставиха от своите архиви спомени и снимки, голяма част от които поместихме в книгата, в специален раздел „От прашните албуми изплуваха образите на…“. Така спомените се обогатиха и картината ставаше по-изчерпателна. Работата по подготовката на книгата не беше лесна. Водейки се от думите на г-н Чалгъджиян, че това е последната летопис за нашите предци от Малгара, тъй като живи малгарци вече почти няма, двамата носехме голяма отговорност на плещите си. Често, препрочитайки някои пасажи, в нас се събуждаше съмнение, налагаха се двойни проверки, за да се предаде най-точно дадения епизод от епохата и този перфекционизъм на Х. Чалгъджиян даде завършен изглед на книгата, обощаващ навиците, трапезата, занаятите, обичаите и условията, в които са живели малгарци.
Но тя оказа върху мен изключително влияние, защото ми напомни за малгарските обичаи, за специфични изрази и навици. Тя възвърна в паметта ми много спомени, които имах от общуването с баба ми. Когато разказвачът е добър, той събужда всички сетива на слушателя, дори го превръща в герой от своята книга. При последния прочит книгата, от позицията на читател, аз почувствах как образите оживяват – вървях по улиците на Млагара, слушах разговорите на малгарци, бях част от патриархалния им живот.
Смесени чувства събудиха в мен старите молитви, легенди и притчи на малгарци, предадени ни от Вахан Харутюнян и преведени от Харутюн Чалгъджиян. Неминуемо днешният напредък в медицината, комуникациите и богатата информираност биха ни попречили да разберем колко безащитни са били нашите предци, как наивно са се борили срещу някои лесно лечими в днешно време заболявания и как са укрепвали вярата си в невидимите сили, изричайки тайно няколко магически четиристишия или шепнейки молитви.
Мъзгитен йеркуадз аден. Хай крисдоня мамигъ г‘ъсер
Докато ходжата пее от минарето, арменското дете трябва да казва:
Луйс Лусаворичин, Хавадк Крисдосин, Вай урацохин, вай урацохин
Или поверието за кърмачките: Млечната чешма. Тези кърмачки, които имат малко мляко, отиват на поклонение на млечната чешма и пият от нея вода, за да се увеличи млякото им. Прието е край чешмата да се яде хляб и лук.
Реколтата на пашкулите. През новогодишната нощ, ако небето е чисто и звездите се виждат добре и блестят, добивът на пашкули ще е добър.
Климатът в Малгара е бил благоприятен и много здравословен, а в храната са отсъствали нитрати и химикали. Помним дълголетието на нашите прародители и тяхната вяра в Божията сила. Те предадоха и на своето поколение тази здравословна традиция да приготвяме домашни сладка, колбаси, прочутата трахана, булама, пестил, сушени плодове и други зимнини. Те продължиха да живеят по същия начин сред изобилната природа на България, която много им напомняла за Малгара. Заселвайки се в Стария град в Пловдив, те избрали стръмното тепе, вместо къщите в низината. Също както е била разположена и арменската махала в Малгара. А изобилието на липови и смокинови дървета пресъздавало познатата атмосфера.
Подредени в слайдове, показахме и снимките, които не успяхме да включим в книгата, която изобилства от архивен снимков материал, предоставен ни от потомци на малгарци. Сред тях намериха място и снимки от днешния вид на града, направени лично от Рупен Чавушян, Председател на пловдивския клон на „Парекордзаган“, дни преди книгата да се предаде за печат.
Когато затворихме и последната страница на тази книга, знаехме, че тя е нашата молитва към нетленните души на нашите близки, заветът на които и до днес кънти в следите им, защото който не познава добре миналото си, не може да върви уверено към бъдещето.
Когато предадохме събраната в 236 страници летопис за печат, изпитахме носталгия от раздялата с тези близки образи на изстрадалите семейства, на малкото оцелели мъже, жени и деца, които с надежда са започнали своя нов живот далеч от родния дом, и си пожелахме съдбата да бъде по-милостива към арменския народ, който продължава да страда и днес от агресията на исляма в Сирия и Ливан.
А образите на нашите предци ще живеят вечно чрез написаното, защото, както е казал неповторимият Уилям Сароян, „Написаното е най-неуязвимо от времето“.
Музикалната програма, която внесе настроение, бе изнесена от Мари Басмаджиян, солистка на арменския църковен хор при храм „Сурп Аствадзадзин“, която представи три изпълнения по текст на Онник Паникян- Зармуни и по музика на отец Кусан Хадавян, духовен пастир на арменците в град София, под музикалния съпровод на Ани Тошкова. А отец Кусан Хадавян изпълни три стихотворения на Зармуни.
Признателност към невидимите сътрудници на изданието изказват съставителите на книгата – към Хачик Хачикян и Рупен Чавушян. Благодарност отправяме и към отец Кусан Хадавян, Мари Басмаджиян, на пианистката Ани Тошкова, на сем. Рахамин и Лили Шекеркеджийски за прекрасната коктейлна маса, на АЦН – София, с Председател Вахрам Краджян, Мисак Ховсепян, репортерката на радио „Алма матер“, която отрази събитието в ефира на радиото, Снежана Георгиева от „Нощен хоризонт“ за излъченото интервю със съставителя на книгата Харутюн Чалгъджиян.
В памет на малгарци, които възпитаха и оставиха своя ярък спомен чрез примера си в живота ни, ние, наследниците им: Хачик Чалгъджиян, Серж Чалгъджиян, Хачик Хачикян, Вартан Апелян, Изабела и Дикран Стамболян, Бохос и Варти Артинян, Матилда Давидян, Кеворк Каламярян и Хрипсиме Ерниасян дадохме своя скромен принос за издаването на книгата. Благодарим и на ОАБС „Парекордзаган“ – клон Пловдив, за финансирането на недостигащата част, необходима за публикуването на книгата.
Хрипсиме Ерниасян,
отг. редактор на вестник „Парекордзагани Цайн“
