РЕПОРТАЖ В ДО МАЖОР

За три момичета – две сестри и първата им братовчедка, отдали се изцяло на това велико творение на човечеството – музиката

Визитка:

Силвия Саркис Гостанян е родена на 18 декември 1991г в град Варна. Завършила е музикално училище в родния си град, със специалност фагот. Сега е студентка четвърти курс в университета в Шумен, специалност педагогика на обучението по музика.

Зероника-Изабела Саркис Гостанян е родена на 6 април 1993г във Варна. Завършила е Националното музикално училище „Добри Христов” – в родния град със специалност флейта. Сега е студентка трети курс в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.

Братовчедката им Софи Закар Гостанян е родена на 16 септември 1992г във Варна. Завършила е музикалното училище по изкуства „Добри Христов” в града. Отначало учи фагот, а после се прехвърля на специалност пеене. Сега е четвърти курс в Шуменски университет – оперно пеене и педагогика на музиката.

зоро

И трите са потомки на родители, занимаващи се с музика. Народът е казал: „Крушата не пада далеч от корена си”. Прекрасните девойки достойно продължават семейната традиция. Дядо им е свирел на три инструмента, а баба им – е пяла в хор, сопран и алт. Бащите им също са наследили тези дарби и са предали напред музикалната щафета. Много са борбени и всеотдайни. За кратко време успяха да спечелят симпатиите на арменската общност в Шумен, участвайки в двата хора, в танцовия състав и в почти всички мероприятия. Зероника близо година свири в местния филхармоничен оркестър – флейта.

Бяха любезни да споделят един въпрос с три отговора:

– Кое Ви насочи към музиката? Как усетихте, че можете, че знаете и че искате тя да бъде Вашето поприще?

Силвия: Още в предучилищна възраст ходехме да пеем в детската опера. Имахме и малки детски пиана, на които се учехме да свирим. Бяхме приети в музикална паралелка в училище „Климент Охридски”. След това кандидатствахме в музикалното училище във Варна.

Зероника: Приеха ни в музикалното училище. Проявих желание да свиря на флейта. Заедно със сестра ми и братовчедите ми образувахме състав. Нарекохме го квартет „Гостанян”, тъй като всички сме с една фамилия. Ето сега те са четвърти, а аз трети курс в Шуменския университет.

Софи: Запалих се по пеенето, защото непрекъснато слушах баща си докато пее вкъщи. Това ми харесваше. Ходила съм на много постановки, в които той е участвал. Исках и аз да се занимавам с пеене. Беше ми интересно, любопитно. Ето ме тук, почти стигнала на нивото му. Искам да достигна и по-горно от неговото. Баща ми продължава да пее в операта. Четвъртият член на квартета е моят брат, Арман Гостанян, роден на 11 декември 1994г. Като нас и той влезе в музикалното училище, завърши го успешно със специалност фагот. Жалко, че реши да продължи в икономическия университет във Варна, а не да продължи традицията. Въпреки това, имам тайна надежда, че ще продължи с музика.

– Загатнахте за квартет „Гостанян”. Как възникна идеята за създаването му?

Силвия:

– В училище имаше едно музикално произведение, което много се свиреше. Бяхме се събрали вкъщи, четиримата – аз, сестра ми Зероника и братовчедите ми Софи и Арман. Идеята ни беше да просвирим чутото в училище. Импровизирахме с два фагота, флейта и пиано. Получи се. Продължихме да свирим заедно и други произведения. За първи път излязохме на сцената на операта във Варна. Може да се каже, че именно там се роди квартета. Вълнението беше голямо. Тогава участвахме и в танцовия състав и беше ни трудно да преминем от едното към другото и то на сцената. Свирихме с носиите и всички разбраха, че и свирим и танцуваме. Името на квартета е дело на баща ми – Саркис Гостанян.

Зероника:

– Двете с братовчедка ми Софи, тя на пиано, аз на флейта, свирехме вкъщи. Баба ни Силва Гостанян ни предложи вместо само двете, да поканим и Силвия, и Арман. Разширихме състава и произведението вече звучеше с два фагота, флейта и пиано. Стана интересно. Предстоеше концерт на 28 май 2001 година във Варна по случай Независимостта на Армения. Баща ми като ни чу, веднага реши да участваме в концерта и ние, но вече и с име: „Квартет Гостанян”. С изявата си преживяхме първото вълнение на концертен подиум.

Софи:

– Не знам какво да допълня. Те казаха абсолютно всичко. Тогава свирех на фагот. Не вървеше съставът да е само с фаготи и реших аз да сиря на пианото. Харесваше ми този инструмент. Стана така, че триото се обогати с четвърти и то с пиано. С една дума станахме квартет. Сами си търсихме ноти, произведения, които да ни харесват. Правехме ги така, че да звучат хубаво. Никой не ни е търсел партитури. Всичко сме постигнали самички. Предстоеше ни явяване на конкурс и тогава помолихме преподавателя ни по флейта Николай Йорданов да направи няколко аранжимента за представянето ни. Иначе, сами си подбираме репертоара и сами си правим аранжиментите.

– Похвално е това, което казвате. А къде репетирате?

– Репетирахме основно вкъщи. – допълва Зероника. – В нас, при братовчедите ми, понякога и в училище, и в операта. Баща ми направи аранжимент на „Рок енд рол”. С него и с още няколко, направени от преподавателите ни, участвахме в конкурси. Единият в Добрич „Приказка за теб”, а вторият във Варна – „Надежди, таланти, майстори”. Преподавателят ни Николай Йорданов аранжира „Танц със саби” на великия Арам Хачадурян. Свирили сме го много пъти, дори и на шуменска сцена през 2013 година на арменски концерт.

– Други участия и награди? Знам за някои международни.

– Така е – взе думата Силвия. – През 2001 и 2005 година свирихме на конкурса „Приказка за теб”. Имаше участници и от Русия. В Добрич също сме били с колеги от други страни. В чужбина не сме ходили на конкурси. Квартетът спечели трета награда и поощрение. За нас, като един млад квартет това е голямо признание.

– Софи, наскоро Ви присъдиха награда „Златна палка”. Бихте ли споделили получаването й.

– Конкурсът бе възобновен от преподавателката ни г-жа Юлиана Панова. Реши да направи диригентско състезание. Академичният хор, чийто диригент е тя, пее, а даденият студент, дирижира. При първото ми участие в този конкурс, взех първа награда, а следващата година (2013), ми присъдиха гран при – „Златната палка”. Тя е истинска и много хубава. Един ден с нея мога да дирижирам и симфоничен оркестър. Бях много развълнувана. Още повече, че за да се постигне такъв връх трябва много труд. Без труд нищо не се постига! Бях много мотивирана. Исках я, тази награда. Постигнах желанието си с много упражнения и лишения…

Спечелилият „Гран при”, по регламент на следващата година става член на журито. Тази учебна година, заедно с доктора по музика Николай Андрианов и доцент Апостолова, имах щастието и аз да съм един от членовете, присъждащи приза. Старах се да бъда доста обективна в преценките си, нищо че участваха и братовчедките ми.

– Престижна ли е тази награда?

– Мисля, че да. С нея може да ти се отворят много възможности. Още повече, че първият й носител Христо Атанасов, няколко месеца след завършване на образованието си, вече е диригент на Шуменския духов оркестър. Преди това беше кларнетист в него.

– Как намирате време за всичко това? Учение, участия в много изяви, в двата хора – „Гърунг” и църковния „Сурп Гаяне” към арменската църква, та дори и в танцовия състав „Сирварт Чилингирян”?

Силвия:

– Ами, намираме време. Въпрос на организация. Мисля, че без тези участия, животът ни като студенти в Шумен, щеше да бъде скучен.

Зероника:

– Освен учебната програма, хоровете, танцувам и в състав „Сирварт Чилингирян”. Напоследък малко загърбих страничните ангажименти, тъй като ми предстоят сериозни изпити. В трети курс съм и трябва да наблегна по-сериозно на учебната програма. Благодарение на тези участия, студентският ми живот стана по интересен. Като цяло, не съжалявам, че дойдох в Шумен!

Софи:

– Мисля че, без хоровете, без репетициите, щеше да ни е скучно само с лекциите. Това е едно разнообразие. Специално аз, намирам време за всичко. Ако човек си планира нещата както трябва, всичко си идва на място. Разбира се основното е обучението.

– Освен всичко друго, пеете и в църковния хор. Как Ви въздейства той?

Силвия:

– Сестра ми и аз пеем повече във варненския църковен хор, отколкото в Шумен. Като малки сме ходили на църква не само по празници, така че не ни е чуждо църковното песнопение. Свикнала съм да ходя на църква и ми е приятно да пея такива песни сред възрастни жени, участнички в хора.

Зероника:

– Да пееш в такъв хор, според мен е много красиво, важно и ценно, защото по такъв начин се доближаваш до Бог, не само с молитви, а и с песен, което е вълнуващо и завладяващо. Доволна и радостна съм, че участвам в тези хорове. Искам да кажа, че не е важно човек да идва на църква само да се моли и се надява желанията му да се сбъднат, а да прави добро, да мисли добро и да не завижда.

Софи:

– Откакто пея в арменския църковен хор в Шумен, а то е от две години, мога да кажа, че всяка моя молитва, която отправям чрез псалмите, ме обогатява душевно. А някои от молбите и молитвите ми, са се сбъднали. Едно е да отидеш в храма и се помолиш, а съвсем друго е да пееш в хора. Наистина трябва да си вярващ и с примирение да отправяш и молитви и псалми към Всевишния. Той ще те чуе и ще ти помогне. Наистина ми се е случвало да получа това, за което съм се молела.

– Все пак идвате от голям град в по-малък. Как намирате Шумен, свикнахте ли с него, имате ли приятели, среда, в която да се чувствате в собствени „води”?

Силвия:

– Свикнала съм с Варна и някак си тя ми е по-уютна от Шумен. Свикнах с града, имам приятели и подходяща среда, но повече ме влече Варна. Все пак ми е роден и мил.

Зероника:

– Да си кажа честно, в началото като дойдох в Шумен си казвах как ще свикна с този малък град. Всичко е толкова сложно и трудно. Едновременно на лекции, репетиции на хорове… но след време някак си свикнах с града. Особено след като започнах да свиря в местната филхармония. Вече всичко ми действа успокояващо и честно казано – много ми харесва града.

Софи:

– Когато дойдох и аз бях на същото мнение като Зероника. Не ми харесваше. Беше ми много странно. Нормално е да дойдеш в един непознат град всичко да ти е чуждо, непознато. След време намерих общ език с колегите, намерих си приятели… Наистина е много хубаво. След четири години на учене, яд ме е, че вече завършвам и може да не се застоя в този тук. Сигурно ще се сещам за приятелите, сигурно ще ми липсват, но няма да са толкова близки, както сме били до сега, през студентските години.

– Имате ли бъдещи планове за реализация?

Силвия:

– Бъдеще? Бих записала магистратура във Варна и след това се надявам да намеря подходяща работа.

Зероника:

– В трети курс съм и имам още време да си помисля. Привлича ме за магистратура да съм тук, така че още се колебая.

Софи:

– Аз пък се колебая дали изобщо да записвам магистратура. Ако запиша, бих искала, то да е по-различно, защото когато имаш друга такава, можеш да си намериш подходяща работа, носеща ти допълнителни доходи. Бъдещите ми планове са точно тези, с които се занимавам сега – искам да преподавам в училище.

– Много младежи, завършили тук се ориентират в чужбина. Вие мислите ли за реализация извън България?

Силвия:

– Не! Много е далеч. Предпочитам да съм в България. Мисля, че парите не са всичко и че Родината е по-ценна от тях. Трябва да се направи нещо, за да останат младите специалисти тук, където им е мястото, а не да тръгват в чужбина!

Зероника:

– Както преди време заявих в интервю за радио Шумен, няма да отида в чужбина, а ще остана в България, за да увеличавам населението.

Софи:

– Аз пък, бих отишла! Там има много по-голяма възможност за реализация във всяка една сфера и то много по-добре заплатена от тук. В главата ми е, но желана дестинация все още нямам.

– Последен въпрос, който задавам на всички в края на разговора – какво ще пожелаете на вестника?

Силвия:

– На вестника пожелавам да помества интересни материали, а на всички читатели и сънародници мирна, спорна 2015 година и увеличаване на доходите!

Зероника:

– Пожелавам на вестника да се радва на по-голяма аудитория, а на читателите – много по-хубава година от предишните. Всички желания да се сбъдват, да има повече щастие и любов по света, по-малко глад и безпаричие. Да живеем в един по-хубав свят!

Софи:

– Дай Боже вестникът още дълги години да го има. През Новата година пожелавам на всички сънародници весели празници, сбъдване на желанията и много щастие, късмет, любов и радост! Разбира се и пари.

– Благодаря Ви за всичко казано. От своя страна Ви пожелавам крепко здраве и успешна реализация в живота.

кварта

Интересно е да добавя и мненията на три от преподавателките им:

Доцент доктор Тодорка Малчева:

Това са прекрасни момичета! Особено Софи и Зероника – те са толкова слънчеви и лъчезарни! А Силвито – тя е загадъчно скромна. Много са интересни и трите.

Аз им водих дисциплините Музикален фолклор и Български народни танци. Мога да посоча само положителни отзиви за тяхната работа. Това са деца, които се справят чудесно, работят старателно и винаги са отговорни и дисциплинирани. Поздравления за родителите на тези интелигентни момичета и за възпитанието, което са им дали. При тях е немислимо да се говори за нетактично поведение спрямо колегите или преподавателя. Напротив! Винаги са много уважителни. А най-важното за нас – преподавателите, е отношението на студентите към учебните занятия и участието им в тях. А тези прекрасни студентки подхождат сериозно към учебните дисциплини и към задачите, поставени им от нас. Отзивчиви и отворени са за нови познания и умения.

Бих искала да пожелая на тези млади дами да съхранят себе си в този сложен и динамичен свят и да бъдат винаги успешни. Нека имат много късмет!

Главен асистент Елизабет Маджарян:

За нас, преподавателите е много голяма радост, че и трите са избрали да учат тук. Също и за арменската общност. В крайна сметка тя временно се обогати с още три талантливи девойки. Имат много добра музикална подготовка и добри изпълнетели. Все пак Варненското училище дава много добра основа.

Идвайки с такава подготовка, направиха много за своето развитие. Софи особено много се разви в дирижирането. Носителка е на „Златната палка”, а следващата година имаше честта да бъде вече в журито. Силвия също спечели награда на втория конкурс. Зероника беше един сезон във филхармонията, като флейтистка. Участва във всички концерти със специалността флейта.

Като цяло, мнението на нашите преподаватели е положително за тези прекрасни момичета. Присъствието им е чест и гордост за нашата специалност и най-вече за нас, арменците, защото още като дойдоха в Шумен се включиха в обществения и културен живот на общността. Първо започнаха с църковния хор. Отделно пеят и в хор „Гърунг”. Освен като певици, те се изявяват и като инструменталисти. Като цяло спечелиха уважението и обичта на цялата общност. След завършване на обучението си, двете инструменталистки най-добре би било да си намерят работа в някой оркестър, докато Софи би могла чудесно да се справя като диригент. И на трите пожелавам да имат късмета и щастието да реализират това, което са научили за тези всички години. Ние, като преподаватели, бихме направили всичко да помогнем за в бъдещето им като музиканти, педагози и личности.

Главен асистент Ваня Джамбазова:

Имам възможността да преподавам пиано и на трите момичета. Първо искам да кажа, че и трите са изключително талантливи, изключително музикални, освен това много старателни, ученолюбиви. Силвия и Софи през декември 2014 г получиха награди за участието си в конкурса за пианисти, който правим в Шуменския университет, специалност „Педагогика на обучението”. Силвия получи поощрителна грамота за отлично представяне, а Софи се класира на трето място от всички участници. Старателни са и по останалите дисциплини. Колегите са с много добри впечатления от тях. Сигурна съм, че ще завършат успешно висшето си образование и че ще се реализират според качествата и възможностите си.

За мен не остава нищо друго, освен да се присъединя към тези хубави, откровени и компетентни думи, казани от трите преподавателки. Благодаря на Силвия, Софи и Зероника за тяхната всеотдайност и приноса им за обогатяване културния живот на шуменската арменска общност. В сегашно време такова явление е рядкост. Пожелавам им от сърце, успешно поприще и сбъдване на желанията им. Надявам се, че и всички участници в двата хора са солидарни с мен за успешната им реализация в желаната от тях насока. От името на общността ни в Шумен, пожелавам и на трите девойки, бъдещи успехи и престижни награди. Искам да си спомнят с добро за нас и да не ни забравят.

 

Разговора проведе:

Онник ХАНЕСЯН

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.