РЕПОРТАЖ от ВЛАК № 600407

Визитка: Сталин Кеворк Ованесян е роден на 7 април 1960 година в Шумен. Основно образование получава в родния си град, а средното – в професионално училище със специалност стругаро-фрезист. Следват две години военна повинност. След казармата е професионален фотограф в центъра за фото пропаганда. Изкарва курсове за кондуктори, а после и за началник влак. В момента е началник влак с отправна гара Варна. Женен, с две деца.

СТАЛИН 1 - Copy

– Кажете, ако обичате няколко думи за потеклото си.

– Баща ми отбягваше да говори на тази тема, защото някъде дълбоко в себе си пазеше нерадостния спомен от гоненията по време на Геноцида. Знам само, че е роден в село Хандек Турция. През време на събитията, цялото семейство, успяват да избягат в Гърция. След като и там започват да го малтретират за левите му убеждения, прехвърля се в България, зарязвайки братя и сестра. Установява се в Шумен. Единият брат се изселва в Армения, а другият се установява в Америка. Два пъти е изключван от Комунистическата партия. През 2012 г имах щастието да открия чичо си в Глейндел Калифорния. На следващата година се срещнах и с братовчедка си, дошла на екскурзия във Варна.

– Имайки предвид професионалната Ви ангажираност, разговорът ни ще бъде преобладаващ на тема БДЖ. Преди това, моля да ни кажете повече за тази „фото пропаганда”. За мнозина от по-новото поколение тя не е ясна.

– „Фото пропагандата” беше идеологическо звено към Окръжните комитети на Българската комунистическа партия. Целта беше да се снимат посещенията на партийните величия, изявите им, успехите на знатни хора от селското стопанство, ударници и първенци от заводите и т.н. Всичко това се отразяваше във фото вестник, който се разпространяваше по учреждения и предприятия. Слагаха се на видно място, за да имаме представа за партийния живот в страната. Нашата, на фотографите, задача беше да ходим и да заснемаме всички тези случки. Снимали сме и международни делегации и какво ли не от трудовото ежедневие.

– Какво Ви принуди да смените професията? Според мен фотографията е интересно занимание?

– Единствената причина е от финансова гледна точка. След фото дневника, потърсих поприще в хлебозавода, но и там не тръгнаха нещата. През това време създадох семейство и трябваше сериозно да помисля за дохода си. Изкарах курсове за кондуктор, а година по-късно и за началник влак. През тези години беше престижно да си в системата на железниците. Имаше много придобивки и добро възнаграждение. Новата професия много ми харесваше. Движението, срещата с разни хора, най-различни интелекти, любопитни ситуации във влаковете, всичко това ми допадна и бях доволен от новата си работа. Продължавам да съм в системата, въпреки че нещата напоследък станаха по-сложни и претенциите към нас пораснаха. Интересно е все още да си началник влак. Отговорността е голяма, но годините ме научиха да се справям с доста неудачи и рискови ситуации по пътя.

– Напоследък много се заговори за неуредици в БДЖ. Спиране на влакове, съкращаване на персонал… Вие какво мислите по въпроса?

– Всеобщата криза се отрази и на Българските държавни железници. Изискванията на пътниците към нас станаха много по-високи, което е нормално, но ние не можем да ги покрием по обясними причини, защото железниците са еманация на икономиката на Държавата. Все по-трудно става да се работи, защото от нас се иска все повече и от страна на пътници, които са наши клиенти, и от страна на ръководството, като основен работодател. Ние сме между чука и наковалнята! Бих казал, че сме като буфер между пътници и ръководство, защото по някакъв начин трябва да обясним на пътниците, възможно по най-разбираем и в по-добра светлина решенията на шефовете. Понякога се налага да казвам, че черното е бяло…

Преди години, на едно събиране в Хисаря, в присъствието на бившия изпълнителен директор Момов, синдикални дейци и работници към БДЖ, дискутирахме как да се подобри обслужването на клиентите ни. Нашите виждания не се взеха предвид.

Има обективни причини за намалението на бройката на влаковете. Има населени места, където бройката на пътуващите е малка. Там, наистина не е икономически изгодно. По тази причина се спряха влакове. Но имаше и такива, които бяха много добре „населени” с пътници, казано на наш език. Спряха се и такива, които са удобни за хората, пълни с пасажери и що-годе рентабилни.

За печеливши не мога да кажа, защото доколкото знам никъде по света няма „печеливш” влак. Осакатяването на железниците започна още от времето на министър Вилхелм Краус. Между нашите среди се говореше, че той има автобусна фирма, говореше се, че синът му има таксита в София и в други градове и че искат да вземат някакъв пазарен дял. Може би донякъде, това е една от причините, образно казано, железопътният транспорт да претърпи тези удари. Сега, поне за нас, влаковете, са намалени до минимум.

В момента се задава и нова вълна за спирането на някои тях. Посяга се на едни от най-населените, които се ползват от работници и ученици. Лично министър Ивайло Московски заяви, че ще бъдат спрени 140 влака, може би до средата на Февруари. За нас това е прекалено много. Специално аз нямам поглед върху цялата железопътна мрежа на страната, и не мога да кажа дали наистина трябва да се спрат толкова много на брой. Бих се спрял за нашия регион с уговорката, че според нас, посочените влакове не трябва да се спират: Шумен–Варна, тръгващ в 5 и 30 и пристигащ във Варна в 7 и 30. Влакът се ползва от работници и винаги е препълнен. Такъв не бива да се спира. Шумен–Русе, Варна–Русе, Варна–Горна Оряховица. Като пример ще посоча вечерния влак Варна-Русе тръгващ в 18 и 5. Той действително не се пълни толкова и е логично да бъде спрян. Сега от 14 Декември е възстановен директният Бургас-Русе, минаващ през Шумен, който ще обира тези пътници. Получава се едно дублиране между двата.

Въпреки че някои ще кажат, че си режем клона на който седим, ще дам пример за евентуално спиране на влака Варна-Карнобат и обратно, тръгващ на 10 и 25 от Варна и от Карнобат в 19 и 25. Не е ефективен и е неудобен за пътниците. Евентуално може да бъде спрян или да се промени разписанието му. Според мен, трябва още веднъж да се преразгледа списъка на влаковете, предвидени за спиране. Официално нямаме данни, кои точно ще се спират. Може да говорим за наистина непечелившите. Те могат да се спрат, а останалите да се преразгледат . В момента всички пътнически се движат с два вагона. Това е виждане на ръководството на „Пътнически превози”. Намаленият състав на композицията затруднява и нашата работа. Двата вагона са препълнени, качват се много хора и де факто не можем да извършваме качествени проверки. Хората негодуват. Казват, че са си платили, а стоят прави в коридорите. Има и гратисчии. Евентуално ако се качи контролен орган, което се прави много често в последно време и действително има нередовни, то, не по наша вина, уязвимите сме ние, обслужващият персонал! Апелът ни е да се видят и преразгледат нещета. В началото на Януари правихме поредно броене за населеността на влаковете. Смятаме, че то е неефективно и не даде резултат, защото бе направено в новите влакове, пуснати от 14 Декември, за които мнозина не знаеха. След преброяването, дадохме почти празни листи. От там, следва, че ще се направят погрешни изводи. Мисля, че трябва да се направи ново броене и тогава да се прецени съдбата на нарочените влакове.

– Пътуващите с влак много добре знаем, че някои вагони, а и цели състави, имам предвид така наречените „електрички” са морално остарели. Има ли някаква перспектива за тях?

– Нови вагони няма. Неотдавна бяха внесени нови композиции, наречени „Дизера”. В нашия регион се движат по неелектрифицираните линии. Тези влакове са хубави, удобни и комфортни, но жалко, че по липса на средства, поддръжката им е занижена. Пътуването с тях е удоволствие. Има модели „Електрички” от 1973 година. Нормално е вече да са амортизирани. Преди две години много сполучливо бяха рециклирали такъв електромотрисен влак от депо Бургас. Редовните пътници може би си спомнят когато обслужваше и гара Шумен докато трае изпитателният срок. Пътникът и началник влака можеха да комуникират с машиниста, бе вграден компютър за управление. Заговори се, че подобни мотриси, които са що-годе в добро техническо състояние, ще минат такъв ремонт. До днес това не се получи.

– Смятате ли, че и ние, пътниците имаме „принос” за недобрия вид на вагоните?

– Донякъде да. Не за всички. Например в бързите влакове със задължителна резервация (експресите), пътниците се държат съвсем по друг начин, защото там е сравнително по-чисто. Топло е, вагоните не са още морално остарели. Съвсем противоположна е картината, когато човек се озове в разнебитен, мръсен, непочистен, с наранени седалки, отвратителна тоалетна и духа отвсякъде вагон. В едно от моите пътувания, пътничка ми зададе въпрос „Защо не си миете стъклата на прозорците на вагона?” думите ми бяха: „Госпожо, не мога да Ви отговоря. Явно има технически проблем”. Отговорът й, че пътувайки иска да се любува на пейзажа, че това й доставя върховно удоволствие, че „сега дори не мога да разбера на коя гара сме” бе много показателен. Имаше право жената. Едно време по подобие на автомивките, имаше и мивка за вагони. Тогава, действително стъклата бяха чисти и прозрачни.

– Освен този диалог за стъклата имали ли сте други подобни ситуации?

– Имал съм доста интересни ситуации. С гратисчии, с хора, които не разбират от приказка, за жалост и тъжни. Наскоро имах случай с пътник, на когото обяснявах няколко пъти, че влакът пристига в гара „Х” в толкова часа и минути, а той така и не разбра и пет пъти ме пита „Ама този влак в колко пристига на тази гара”. Накрая не издържах и затворих вратата на купето! Имах и няколко инцидента с жертви, които се отразиха зле на психиката ми. Случвало се е пътници да объркват влакове. Качват се в грешен влак, пак са за София, но единият е с по-кратък път от другия, съответно и цената е друга, но с разрешение на диспечерите, превозваме ги без санкции. Има и такива, които пропускат гарата си поради заспиване. Тях ги пренасочваме към други влакове. Но има и които симулират заспиване и злоупотребяват. Вадят си билет за дадена гара, а пътуват за по-далечна дестинация. При един такъв случай, миналата година, се стигна до бой и съд. Не липсват и нападения върху колеги от нередовни пътници, кражба на инвентар. Много са случаите и с пияни пътници, особено по празници. Друга напаст са феновете. Като разберем, че ще пътува такава група, косите ни се изправят. Имали сме случаи на чупене на инвентар, на цели вагони. Напоследък с тях е по-спокойно, защото се осигурява нужното полицейско присъствие.

Има и комични, и най-различни ситуации. Получих „Браво!” от пътници на международен влак, затова че отстраних авария на ръкавите, подаващи въздух на спирачките. Тогава бях сам, без кондуктор. Имам и грамота от Пътнически превози Горна Оряховица, за това, че помогнах на възрастна жена, може би осемдесет годишна, да се качи на друг влак с багаж, правейки връзка. Беше написала благодарствено писмо да ръководството.

– Пристигате на крайна гара и трябва да изчакате разписанието, за да поемете следващия влак. Къде почивате и какви са условията?

– Бих казал, че са под всяка критика. Русе, Комунари, Варна… може би са под всякакви минимални изисквания. Падат мазилки, тоалетни без казанчета, липса на топла вода, на отопление… и още много примери. В Карнобат хигиената е малко по-добра, но няма топла вода. Принудени сме да спим с дрехите си. Единствено, благодарение на местната служба, в Горна Оряховица всичко е подменено и условията са много добри.

– Знам, че сте бил и синдикален деец. Споделете, ако обичате дейността си като такъв.

– Бях десет години председател на федерацията на транспортните работници „Подкрепа” към „Пътнически превози Горна Оряховица”. Бях и секретар на групата в превозна служба Шумен. Занимавал съм се с много неща. Опитвал съм да бъда полезен в превозната дейност, доколкото ми позволява поста лидер на синдикатите. Често съм срещал и разбиране, и отхвърляне на проектите ми, които просто нямало е как да станат. Отговорът е един – няма средства! По синдикална линия съм ходил на обучение в Германия. Имам и сертификат от това обучение. Усетих, че вече нямам нужната подкрепа и се отказах водачеството си.

– Какво ще пожелаете на читателите?

– Приканвам ги, ако имат възможност да ни помогнат по някакъв начин. Всички сме едно цяло, ползваме този вид транспорт. Мнозинството казват, че е удобен. Да направим така че, наистина да стане такъв. Новата 2015 да е щастлива и спорна на всички ползващи услугите ни.

Бих добавил, че в интерес на истината, рискувам много с тези мои думи. Направих го единствено с надеждата НЕЩАТА да се подобрят, както за уважаемите пътници, така и за обслужващия ги персонал.

Чу се изсвирване, вдигане на жълтото байраче, команда „Давай, готово” и

Влак № 600407, пое по направлението си…

– Г-н Ованесян, благодаря Ви за този много актуален, интересен и критичен разговор. След тези споделени мисли, дано всичко тръгне по друга, по-правилна и желана и от двете страни (БДЖ и пътници), посока.

 

Разговора проведе

Онник ХАНЕСЯН

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.