Редакторска колонка: Помага ли екипната работа в обществените структури?

Работим ли в екип? Този израз ще си остане куха тривиална фраза, ако не разбираме дълбокото съдържание на екипния продукт, създаден в това демократично време, в което живеем.
Свидетели сме на деформации, които са предизвикани от компилирането на обвития в плесен модел от миналото и днешните европейски стандарти, които инертно интегрираме в мисленето ни без да ги разбираме.
Годините преди демокрацията оставиха непоправими следи в нашето поведение. Няма как това да бъде променено, ако липсва доверие или сигурност в екипно взетите решения и силна вяра в новите ценности, които се налагат от историческите промени.
Zaedno
Ако целите ни са подчинени на нашето его, на предследването на титли, на облагодетелстване и непочтени победи, това ще възпрепятства успеха, ще създаде нелицеприятни отношения с тази част от екипа, която истински желае нещата да се случват чрез демократични и открити отношения. Подобно поведение и мислене със сигурност ще пречи на екипната работа. Но стремежа към власт и титла ще го оправдава.
Въпросът е как да игнорираме този модел в поведението ни? Покорството е временно решение. Хирургичната намеса ще остави рана, която ще напомня за себе си докато заздравее, а после – пак по старо му, познатата българска поговорка, че „вълкът кожата си мени, но нрава –не“. А ако се оставим на течението ще обезличим всяко наше добро намерение.
Е, не останаха много опции, освен една – да останем залостени в миналото.

Хрипсиме Ерниасян

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.