ИРИНА АНДРЕ Чавушян: За по-големи възможности на студентите в България

Разговаряме с Ирина Андре Чавушян, която от м. септември 2021 г. записа висшето си образование в АМТИИ – Пловдив, със специалност Сценография.

Като естествено продължение на средното образование, което Ирина Андре завършва Националната гимназия по сценични и екранни изкуства в град Пловдив, Академията в Пловдив е мястото, където тя би искала да продължи своето развитие в света на изкуството. Тя е част от екипа на младежите на „Парекордзаган“ – Пловдив, които изработваха оригиналните предмети по време на базарите ни и акциите за набиране на средства за Арцах 2020-2021 г., танцува в младежката танцова група „Йеразанк“  и във всичко, което прави влага толкова много енергия, творчество и идейност, че почеркът ѝ вече е разпознаваем.

От м. ноември 2021 г. е секретар на Студентски съвет и Студентско представителство при АМТИИ – Пловдив. След като в края на месец ноември Студентският съвет избира Председател – Петър Стефанов, зам.- председател – Георги Луков и секретар – Ирина Андре Чавушян тя се оказва отново в първите редици като представител на АМТИИ – Пловдив на Националното представителството на студентските съвети.

Всеки университет в България трябва да представят по трима представители – един с право на глас в общото събрание и двама, с право на съвещателен глас. Ирина Андре е един от двамата, на които се дава правото на съвещателен глас.

Националното представителство на студентските съвети (НПСС ) в Република България е учредено през месец март 2000 г. в град Свищов в изпълнение на чл. 73а от Закона за висшето образование.

Ирина Андре е обнадеждена, че след като тази информация добие по-голяма публичност, повече студенти ще са запознати със структурата на университетите си, и ако все още не  подозират каква сила може да имат студентите и в частност Студентския съвет, ще бъдат провокирани да се  поинтересуват и да се възползват от различните проекти, стипендии и други предимства, които им се предлагат.

Четете подробно в бр. 282 на вестник „Парекордзагани ЦАйн“