Впуснете се в митично пътешествие в Train World museum с „Ориент – експрес“!

За тази оригинална изложба ни разказва очевидецът Агоп Мовсесиян, Председател на  „Парекордзаган“ – Бургас. Набитото му око на опитен екскурзовод бързо открива арменското присъствие в нея. Агоп Мовсесиян е на гости в Брюксел имено в седмицата, след като изложбата се открива.

  • Разходката в  Train World museum (бел.р. – официалният музей на Националната железопътна компания на Белгия), близо до Брюксел, където е разположена на огромна площ историческата експозиция на белгийските влакове от далечното минало до наши дни, е дълга и уморителна, но твърде интересна, за да бъде маркирана набързо, разказва г-н Мовсесиян.

А какво я прави толкова забележителна точно в този период?

– От 26 октомври 2021 г. до 17 април 2022 г. Train World museum е домакин на изключителна изложба, посветена на епичната история на „Ориент Експрес“ и белгийският му създател Жорж Нагелмакерс. Три вагона са изложени в своя автентичен вид и обзавеждане. Наред с това са поставени и постерите на ликовете на десетина известни личности, които са пътували с „Ориент – експрес“.

Сред образите, запечатали тази мистична слава на „Ориент Експрес“, той открива познатото на всички арменци по светалице на британско-арменския благодетеля и филантропа Калуст Гюлбенкян.

Калуст Гюлбенкян

През целия си живот Гюлбенкян е участвал в много филантропски дейности, включително създаването на училища, болници и църкви. В периода 1930 – 32 г. е Президент на  Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (AGBU) . Сред многото му значителни дарения е това за арменската болница „Сурп Пъргич“ (Свети Спасител), намираща се в Истанбул. Голям имот той дарява през 1954 г. на фондация„Сурп Пъргич“ . Имотът е конфискуван от държавата (Турция) през 1974 г., но е върнат на фондацията през 2011 г. Той също така помага за създаването на Дом за медицински сестри в болницата, след като продава бижутата на жена си.  Той създава и построява през 1922-23 г. арменската църква “ Сурп Саркис“ в Кенсингтън, централен Лондон, Англия, като мемориал на родителите си. Той е погребан в нейното землище.

През 1929 г. той е главен благодетел за създаването на обширна библиотека в катедралата „Сурп Аоп“ (Свети Яков), главната църква на Арменската патриаршия в Ерусалим. Библиотеката се нарича библиотека „Гюлбенкян“ и съдържа повече от 100 000 книги. Фондация „Калуст Гюлбенкян“ – частна фондация със седалище в Португалия, е създадена през 1956 г. по негово завещание и продължава да популяризира изкуствата, благотворителността, образованието и науката по целия свят. Сега тя е сред най-големите фондации в Европа. Гюлбенкян  се е превърнал в един от най-богатите хора в света, а събраните от него произведения на изкуството – в една от най-големите частни колекции в света.

Учи нефтено инженерство в Кралския колеж в Лондон (King’s College London).Той е брилянтен ученик и завършва през 1887 г. на 18-годишна възраст с първокласна степен по инженерство и приложни науки. Разработва огромни петролни находища в Задкавказието, Месопотамия и др. и се утвърждава като важна фигура в нефтения бизнес. Неговата политика за запазване на 5 процента от акциите на петролните компании, които е разработил, му носи прякора „Мистър Пет процента“. Той искал приходите от неговите 5% от печалбите от петрола да отиват за арменски семейства. Той също така искал 5% от работниците му в производството на петрол за Iraq Petroleum Company да са от арменски произход.

Какво прави този голям арменец – благотворител част от историята на „Ориент Експрес“?

– Надписът до постера на Калуст Гюлбенкян недвусмислено говори за събитията, които са го принудили да напусне Османската империя с „Ориент – Експрес“: Калуст Гюлбенкян, армено-британски бизнесмен, играл важна роля през 1886 г., бяга от режима на султан Абдул Хамид като успява да спаси сина си Нубар, когото пренася с „Ориент – Експрес“ до Европа увит в килим, разказва г-н Мовсесиян и подчертава, че България също е тясно свързана с легендарния влак, който продължава и до днес да предизвика въображението, събудено от най-известните криминални романи на писателка Агата Кристи.

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.