Гледна точка

Крикор Сренц е един български арменец, който чувства Армения и Арцах много близо до сърцето си. Неговите ангажименти към отечеството ни са не само смели и отговорни, но са изцяло на собствени разноски. Вече месец то е в Арцах и Армения.

Разкажи ни за твоето пътуване до Армения и Арцах. Каква е причината да си там в момента?

– Продължаването на съвместната ни работа с колегите ми от Арцах и Армения е главната причина да замина отново. Този път престоят ми бе по-дълъг, поради отложените по време на войната задачи. Но важното е, че не сме се отказали и сега сме още по-мотивирани да работим заедно.

Първото направление на работа бе основаването на Арменската национална асоциация по подводна дейност в гр. Севан – една идея още от пролетта на 2020 г. За моя радост успяхме да я реализираме като половината от основателите на организацията са от спасителния отряд на Арцах.  За председател бе избран моят приятел и колега от гр. Севан – Вахе Мелконян (с когото помагахме на бежанците от Арцах през 2020 г). За секретар на асоциацията бе избран Карен Балаян – създател и капитан на легендарния древен кораб Киликия. Сред основателите от Армения има представители на понастоящем действащи клубове, развиващи подводна дейност, както и дейност свързана с водните спортове. 

Второто направление на работата ми бе в Арцах – след 2-годишна пауза продължихме работа по преглед и поддръжка на техниката на спасителния отряд. Наред с вече подготвените от мен водолази, се запознах с новите кандидати и обсъдихме следващите стъпки в тяхната подготовка. Благодарение на това, че сред курсистите ми вече има и сертифициран инструктор, моята работа вече се свежда най-вече до методически указания и съдействие с учебни материали – целият учебен процес се извършва на място без да е нужно моето лично присъствие. Това е резултат от няколкогодишните ни усилия. Отрядът вече въведе в учебната си програма ежеседмични тренировки в басейн. По този начин се поддържа високо нивото на уменията им.

А моята работа се свежда до това да  контролирам съответствието процеса на обучение с международните стандарти по които работим. Категорично мога да кажа, че курсистите ми от Арцах са едни от най-дисциплинираните и ученолюбивите, с които съм работил. Гордея се с това.

Кои зони в Арцах са във фокуса на твоето посещение?

Моята основна дейност беше фокусирана в района на Степанакерт. Предвид ограниченото време за престой и напрежението по границата, този път нямах възможност да посетя други райони.

Какво е настроението на нашите изстрадали сънародници там?

Арцахци винаги са били символ на силния и борбен дух на арменците. Това не се е променило и в момента. Ако човек не е наясно със събитията от 2020г, по нищо не би могъл да познае, че там е имало война и Степанакерт е бил жестоко обстрелван. Всички видими следи от бомбардировките са заличени. Тече процес на интензивно ново строителство за настаняване на хората от окупираните райони.

Чувства ли се напрежение сред местното население? (има ли нови заплахи за тяхното мирно съществуване)

Страх сред хората няма. Всички, с които имах възможност да разговарям са категорични, че тази несправедлива ситуация е временна, няма как да продължи дълго и те ще се справят и с това изпитание. Заплахите разбира се никога не са спирали. Изумява ме   фактът, че все още има наши сънародници, които не са наясно, че  основната цел на азерското държавно ръководство е физическото заличаване на арменците от тези територии. И това ръководство по всякакъв начин в момента работи в тази насока – от една страна унищожават нашето културно-историческо наследство в окупираните райони, а от друга – целят физическото изтребление или прогонването на арменското население от останалите  извън техен контрол райони като отклоняват източниците на вода, създават проблеми по газопровода между Арцах и Армения, стрелят по мирното население, пречат на дейностите на селскостопанските работници и т.н. А в последната година стана ясно, че претенциите на азерския диктатор не се ограничават само с Арцах – това е само началото. Дори азерските депутати в прав текст говорят, че Сюник, Севан и Ереван са техни исторически територии и скоро ще стигнат и там. За мен всякакви опити за някакво друго обяснение на варварската им политика е извън здравия разум. За тези наши сънародници, които смятат, че е възможно нормално съжителство с подобни съседи – препоръчвам да поживеят една седмица в някое погранично село в Армения или Арцах. След това със сигурност ще си отговорят на много въпроси сами.

Според мен сега най-важната задача, която стои пред арменците е да дадем максимална подкрепа на нашите сънародници в Арцах, за да се справят с ежедневните изпитания пред, които са изправени и да покажем пред света, че Арцах съществува и продължава да се бори за правото си на самоопределение. 

Какви са мотивите за искане на оставката на Пашинян? (местните настроения)

Изключително се затруднявам да отговоря на този въпрос, защото мотивите реално са толкова много вече, че трудно могат да се формулират в един отговор. Като започнем с царящата некомпетентност в почти всички сектори на държавното управление, преминем през откровените лъжи изречени по време и след войната, подписаното от него предателско споразумение, продължим с обидните му и просташки изказвания за значението на гр.Шуши, бездействието по въпроса с бежанците, използването на родителите на загиналите или в неизвестност войници за политически цели и залъгването им с празни обещания, нерешаването на въпроса с нашите военнопленници, които продължават да бъдат подсъдими в Баку.

 Крикор Сренц ( в ляво) с директора на Службата за извънредни ситуации на Арцах – полк. Мехак Арзуманян

За съжаление дори всичко гореизброено не е изчерпателно. Затова и конкретният посочен повод от организаторите на общоарменската подписка стартирала в Ереван е както водената антиарменска политика като цяло, така и конкретните намерения за безусловно възстановяване на отношенията с Турция. Това означава, че арменското правителство е съгласно с турската политика в следните 3 направления:

– непризнаване на  Арменският геноцид

– не е нужно да се повдига въпросът за Западна Армения

– непризнаване на правото на самоопределение на Арцах.

Накратко  – всичко, което е белязало смисъла на нашия живот и борба като арменци в последното столетие, явно е маловажно за настоящото арменско правителство начело с премиера. Затова и отношението на хората е изключително негативно към тази власт, защото правителството се опитва да убеди народа си, че убийците на нашите войници са наши приятели, което е само по себе си обидно и равносилно на национално предателство. 

Вярваш ли, че Диаспората може да помогне с подписката, която е организирана?

Да, вярвам, че диаспората може и трябва да помогне на своите сънародници, които в момента се борят с един необолшевишки диктаторски  режим. Посещавам Армения от 2014г. Това което видях сега е най-грозната гледка, на която съм бил свидетел в нашата втора родина. Централният площад постоянно гъмжи от полицаи – буквално са повече от минувачите. В момента, в който някой гражданин си позволи да извика на глас нещо срещу премиера и правителството – от всички страни върху него се нахвърлят полицаи, вкарват го в някой от десетките полицейски автомобили и с мръсна газ изчезват нанякъде. За мен най-циничното в тази ситуация е, че служителите на реда вместо да бъдат използвани да помагат на границата, където ежедневно се стреля по нашите войници, с вълча свирепост са насъсквани да бият и арестуват съгражданите си, които имат смелостта да изкажат мнение на глас.

Уместна ли е намесата на големите арменски организации в света за да се постигне оптимален резултат?

Да, според мен е напълно уместна. Веднага след войната много организации публично изказаха своето нежелание да работят с правителството и започнаха да търсят други начини, за да помагат на място без посредничеството на институциите, поради липсата на отчетност и контрол при изразходването на дарените средства. Текущият премиер на Армения и екипът му през последните няколко години  доказаха, че не могат да оправдаят доверието, което им бе гласувано от диаспората. По-важното е хората като мен, които активно се опитват да помагат, както и организациите с дългогодишни връзки с Армения, ясно да покажат, че за нас Армения и арменския народ са нещо съвсем различно от правителството на Пашинян и на същото вече не следва да се гледа като надежден партньор, защото с действията си доказаха, че работят против интересите на страната  и народа си.

Не на последно място – през 2018 г. Диаспората беше активна при идването на Пашинян на власт. Редно е да сме активни и сега и да му помогнем да си тръгне час по-скоро и да остави родолюбивите арменци от целия свят да работят спокойно за Армения без да бъдат подлагани на политически и икономически репресии. За мен като арменец е изключително обидно, че премиер на страната е човек, който се страхува да посети Арцах. Моето мнение е, че реалната причина за страха му са самите арцахци, чиято родина той се опитва да предаде на врага.

Има ли напрежение в Армения, свързано с избора на новия Президент?

Не, аз лично не мисля, че има каквото и да е напрежение свързано с този избор. Той беше предизвестен от самото начало. Самият факт, че президентът не се избира от народа, а от парламента е красноречив, че той е протеже на премиера. А конкретното име, на което се спряха, е почти никому неизвестно дори в Армения – т.е. не е обществена личност, а поредното политическо назначение на правителството.

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.