Читалище „Арарат 2001“, Хасково – ден на интересни разкрия за редакцията на вестник „Парекордзагани ЦАЙН“

На 17 юни 2022 г., с част от редакционния екип на вестник „Парекордзагани ЦАЙН“ посетихме арменското Народно читалище „Арарат 2001“ в град Хасково. Повод бяха съхраняваните в библиотеката им ценни вестници, списания и други документи от 1920-1970 г. За нас бе любопитно да се запознаем с тях и да направим материал за нашия вестник. По този начин можехме да споделим това и с по-голям кръг от хора – нашите читатели.

Първият библиотекар на общността и настоящият секретар – библиотекар на Народно читалище „Арарат 2001“  днес, Елизабет Дерандонян1 и Нора Дерандонян, са сред пазителите на тези ценности. Те разгърнаха пред нас цялото богатство на тяхната скромна библиотека, която вече 21 години се стопанисва, обогатява и пази едно малко национално съкровище – арменски книги и арменски документи.

Докато разлиствахме пожълтелите страници на скаутски вестници „Хай скаут“ (Арменски скаут) от 1921 г., „Марзик“ (Спортист) от  1925 г., вестник „Хоментмен“ от 1926 г. пълни с информация за активната дейност на арменската скаутската организация в България и хумористичните вестници „Меху“ (Пчела) – издаван през 1942 г. в София и „Измираган“ – издаван през 1932 г. в София, попитахме и за архиви на „Парекордзаган“. За съжаление не е запазена старата документация за AGBU, (клонът е създаден през 1928 г. в града, но се съхраняват документи от възстановяването на клона през 1997 г. насам), поради наводнение в склада, където са били съхранявани документите и дарените книги, списания и др. до 70-те години на миналия век. Открити са от Елизабет Дерандонян, която се превръща в спасител на паметта на хасковлии.

Разгледахме и една оцеляла Покана за културно тържество от 1948 г. по повод 100 г. от смъртта на поета Хачадур Аповян, с отразена седмична програма, посветена на годишнината.

В библиотеката се съхранява и един ценен предмет, който е положен в специална метална кутия, от съображения за неговото правилно съхранение – показаха ни само дигиталното му изображение, което споделяме с Вас, нашите читатели.

Пергамент, молитвеник, от 1676 г., дарение от Ани Казасян от Хасково. Донесено е от нейните прародители от Османска Турция. Според отец Храч Мурадян, духовен пастир на пловдивския арменски храм „Сурп Кеворк“, който е споделил, че е виждал подобен пергамент само в Св. Престол Ечмиадзин – това се нарича на арменски език хамайил. Точен превод на български език няма, но най-близко по значение е – амулет, талисман, със суеверно значение. Хартията е тясна и дълга, с написани молитви, знаци и картинки. Според религиозното тълкуване на пергамента – това се поставят в малък платнен плик, окачва се на врата (хора или животни), за да се предпазят от зло око или да послужи като лек.
Илюстрирана карта – пътеводител на историческите паметници в Армения от 1968 г.

Илюстрирана карта на историко – архитектурни паметници на Съветска Армения – пътеводител, издадена – юли/август 1968 г. в Ереван прикова вниманието ни върху запазения си вид, голям формат и обширна информация – картинна за архитектурните паметници на Армения и описателна – исторически данни за Армения. Тя е дарена от хасковлията Дикран Балабанян. Той пък я получава като подарък през  1970 г. от Апрахам Единджиклиян от Ереван.

На гърба четем: Арменския народ е преминал голям и труден исторически път. Независимо от жестокия опит и опасностите от физическо унищожение той е успял да запази спонтанно своята вековна култура, която е заела заслужено място в световната съкровищница. В тази многопластова култура специално място има архитектурата, в която е вплетен борбения и непокорен дух на народа. Най- старите архитектурни паметници в планинска Армения са на 4-5 хиляди години. От бронзовата епоха са запазени многобройни мегалитни структури. Арменското строителство, наред с античните стилове, е имало при определени условия свой собствен почерк. Най-процъфтяващите векове за арменската архитектура са IV-VII век. Широко се прочуват религиозните строителства, свързани с приемането на християнството в Армения (301 г.). Първите строителства са с характерно разположени помещения в посока запад-изток, така наречените еднокорабни и трикорабни базилики. Наред с тях, през V-VII век започват да се сторят и централно – куполни базилики, кръстообразни по план великолепни постройки.

Вестник „Хай марзиг“ (Арменски спортист) от 1 юни 1921 г.

Въпреки че в историческите арменски земи са заключени десетки хиляди архитектурни паметници, на тази карта са представени и малка част от тях, изградени по време на Социалистическа Армения. Целта на тази карта била да предостави информация на широката общественост и да послужи за пътеводител на туристите.

На карата, на която са отбелязани близо 200 обекта има призив, който не може да не бъде забелязан – Պահպանե՛նք մեր պատմական հուշարձանները – Да опазим нашите исторически паметници! И до днес, арменския народ пролива кръв, за да опази своите светини.

Сведенията, които взехме от вестник „Спортист“ 1925 г., орган на спортно дружество Хоментмен – Пловдив. (Марзиг – Մարզիկ, 1925), посочват, че издател е бил д-р Т. Томасян, редактор: Г. Газаросян. Отпечатвал се е в печатница „Арменска буква“ (Հայ գիր)  София, бул. Дондуков № 43 в 20 страници. Абонамента за една година бил 60 лв. за България;  180 леи за Румъния; 20 франка за чужбина; 180 хруш. за Турция; $ 2 за Америка. Абонамента се извършвал чрез: Хрант Емирян – София; Торком Хекимян – Пловдив (Банка Азбарез); Таквор Арханян – Варна; Пъчнуни – Русе (арменско училище); Симон Терцанян – Бургас; Б. Епремян – Шумен; Хагоп Балабанян- Хасково; К. Сахакян – Сливен (часовникар); Хампик Русчуклян – Ст. Загора; П. Папазян – Татар Пазарджик. Не е случайно, че цитираме тези имена. Те са останали като част от историята на Хоментмен и биха зарадвали, според нас, техните потомци, че ги споменаваме.

Хумористичния вестник „Меху“ (Пчела) от м. декември 1942 г.

При разгръщането на старите вестници на месечното списание за спорт „Марзиг“ на дружество „Хоментмен“ гр. Пловдив, се запознавахме и със съдържанието им. Наред с информация за проведени походи, спортни срещи на скаути, маратони, общи събрания и скаутска идеология, в тях са публикувани и статии, от които черпим информация за проведени напр. футболни срещи между арменски и български скаути.

Четете подробно в бр. 292 от м юли 2022 г. на вестник „Парекордзагани Цайн“

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.