AGBU Русе и AGBU Пловдив анонсират: Солена и пиперлива новата книга на Хачик Лебикян вече е факт
0
0
Въздушна поща
Писмо за ония свят
Достопочтенни брате Кириле и брате Методие,
Аз, Паисий, йеромонах и проигумен Хилендарски, реших се писмовно да общувам с вас, а`ко и да не ме знаете.
250 лета, след като се преселих в небесните селения, душата ми поиска да се върна за един Божи ден на грешната земя. На тази земя, за която вий, Светите братя изнамерихте славянското писмо, очите и сърцата на славяните отворихте, на свое четмо и писмо ги научихте.
И попадам аз, грешният Паисий, обиколил много земи и премного видял в един град, Русчук му беше името по мое време. Ромеите преди вас му викали Сексагинта Приста. И гледам, и се чудя, братя. И не мога нищо да разбера. Абе, тия хора срамуват ли се на български да пишат, щях да викна както едно време, не учат ли в школото вашата азбука ли, или що, не знам. Уж ви тачат и венцехвалят, образите ви нарисувани видях. И дори даскал Стоян от тукашното класно училище преди време стъкмил песен във ваша възхвала, която азбукарчетата вдъхновено пеят в школата. Ала сегашните българи все към буквите на латински ги тегли. Нищо не казах Премълчах си. Никой не ме и забеляза. Май че ме взеха за просяк, каквито видях премного пред богаташките продавници. И чуждоземни вещи лъскави от Цариград (по наше време Константинопол) има в преизобилие, но знам, братя, че и вие като мен презират светските съблазни, затова няма да ви хортувам за тях.
И по улиците има много хора, но, Боже опази с длан на ухото те вървят и си говорят сами на себе си с висок глас, неголи не са сами. И момци и моми в оскъдно, дрипаво облекло, с нарисувани телеса, с бели като платно лица, с изцъклени очи се движат като на сън, сякаш са пили опиум. По кръчми и кафенета насядали хора всякакви, но не си хортуват, не се и гледат. И в едната ръка държат някакъв малък уред, чуждоземен, а с пръстите на другата цъкат ли цъкат по него.
В книгопродавниците има книги разни, от шарени по-шарени, обаче нийде очите ми не съзряха моята скромна книжица „История Славянобългарская“, която зиме и лете разнасях да четат по села и палатки. И всичко това ме върде възмути и причини душевен смут. Затова ли във Венеция в спор с триезичниците вий, братя, защитихте правото на всеки народ да се просвещава и възхвалява Бога на своя роден език?
Тук видях едни люде, светлописци ги наричат по нашему. И правят те картини с някакви малки кутии, като гледат през тях. Не знам дали ме проумявате, братя. Вий сте живели много отдавна и не отбирате от тези нови дяволски творения. Сега, казват, времето било друго. И един от тези светлописци ми даде няколко рисунки от богатите дюкяни на Русчук, за спомен. Изпращам ви ги, за да се уверите, че не всички в Българско знаят вашите букви и измъчват премного такива като мен с латински слова. Свети братя, стойте горе и не слизайте долу за нищо на света. Ще се разочаровате и ще се наскърбите най-дълбоко. Този народ трябва още много да се учи. Амин!
Преподобний Паисий
Хилендарски
Лето 2023, сл. Хр.
Послепис: Братя, вий сте по-учени от мен. Ако можете да разчетете какво пише на табелките на дюкяните, най-почтително ви моля, пишете ми. Но на български. Дано вий не сте прописали на латински.
Бог да ви благослови, светци!
Из книгата “Сол и пипер” на Хачик Лебикян, 2023
Ако желаете да притежавате книгата
СОЛ и ПИПЕР
на автора Хачик Лебикян
Потърсете ни: тел. 032/ 26 23 96 или ни пишете
agbu.voice@gmail.com; Facebook: AGBU Plovdiv
