Първия клон на «Парекордзаган» в България се създава в Пловдив.

Първия клон на «Парекордзаган» в България се създава през януари 1910 в Пловдив

 На тази дата няколко арменци въодушевени от идеята, решават да организират учредяване на клон в Пловдив и за две седмици се записват няколко души, които присъстват и на първото събрание:-Харутюн Пазарджикян, Гарабед Карагьозян, д-р Закарян, Астиг Ибоян, Вартазар Дакесян 컴퓨터 키보드 다운로드.

Тяхната цел е била  да влезнат във връзка с центъра, да увеличат членската маса, след което да организират общо събрание и да се избере ръководство airpcap 다운로드. В това време в Пловдив се намира Хованес Арамян / чичо на  един от основателите на “Парекордзаган” в Кайро- Ахатон бей/ , който ръководи организацията на клона, като събира около себе си всички членове и симпатизанти  на съюза 다운로드.

Годините прекарани  в България, по точно в Пловдив, Хованес Арамян  посвещава на тази организация и оставя светла диря в историята на съюза 다운로드. Години наред той  одухотворява с делата си  първия и най-голям клон в Пловдив, като впоследствие с негова помощта се създават и клоновете в Бургас и Русе 다운로드.

През м.феврури с.г. се провежда общо събрание, на което са избрани за Председател  Хованес К.Месробович, Зам 카네이션 무료 다운로드. Председател Хованес Т.Арамян, касиер Йерван Кюрдян и

съветници: Агоп Атамян, Рупен Астарджиян, Бедрос Телалян, Йервант Хагопян и Михран Дамламаян 다운로드.

Присъединяването на сънародници в редиците на съюза се осуетява поради факта, че съюза съществува “нелегално”  т.е  не е регистриран по българските закони 다운로드.

За целта Устава на центъра се превежда в Пловдив и изпраща до София с арменски оригинал и превод на френски, където бива одобрен и от този момент числото на членовете се увеличава от 16 на 34 души 다운로드.

През 1915 г. членската маса на пловдивския клон достига до 45 души. На общо събрание, проведено на 07 юни същата година, се избират в ръководството и Манук Терзиян, Хагоп Демирджян, Йепрат Папазян, Харутюн Казазян и Хованес Арамян, касиер Александър Демирджибашян 공룡메카드 34화.

На новоизбраното ръководство не се удава възможност да реализиране  предначертаната плодотворна работа, която бива осуетена от Балканската войната във която България участва.

През 1928 година арменците живеещи в Пловдив вече наброяват 8000 души.

Същата година, Парекордзаган изпраща финансова помощ от 80 000 лв. и 125 английски паунда на пострадалите арменци от градовете Пловдив, Хасково, Чирпан, Стара Загора и Борисовград, след голямото Чирпанско земетресение.

През 1930 г. след войната, дейността на клона в Пловдив се възстановява и на Общо събрание е избрано следното ръководство: председател Астиг Асвадзадурян ( който оглавява организацията до 1942 г.), Арнаг Сивънгиджиян секретар, Оник Сарафян касиер и съветници Степан Хинтлиян и д-р Товмас Товмасян.

Дейността на всички клонове на “Парекордзаган” в България се прекратява през 1944 г., когато властта се завзвма от БКП.

 Извадки от  книгата “Воскемадян”-история на “Парекордзаган” от 1906 г. до 1931 г.,  написана  по повод 25 г. от създаването на Благотворителния съюз, издадена  в Париж, Франция 

This entry was posted in За Нас. Bookmark the permalink.