0
0
Пловдив – Африка – Асеновград най-вкусното кафе e на сем. Фелеменкджиян
Четете и в брой 312 на вестник „Парекордзагани цайн“/ юли 2023 г.
Крикор Фелеменкджиян и съпругата му д-р Дарена Гешева са анестезиолози с дългогодишен опит, живели и работили близо 30 години в Ботсвана, Африка. Запознават се там на конгрес на анестезиолозите. След завръщането си в България през 2018, без да имат никакъв опит в областта, решават да отворят кафене, където пекат, мелят и сервират любимите си африкански сортове. Кафенето се нарича „203.5 по Фаренхайт“, намира се в Асеновград, където нашият екип вкуси от ароматното кафе и разговаря с приветливия Крикор Фелеменкджиян.
Здравей Крикор, доколкото знаем сега сте пенсионери и се занимавате с любимото си хоби – кафето. Разкажете на нашите читатели как се зароди идеята? –
-Ние цял живот много сме работили, и сме били активни и изведнъж, от много активен начин на живот да преминем към неактивен, просто нямаше как да стане. А идеята се зароди докато бяхме в Кейптаун, там ходихме в едно малко кафене, с напукани стени. Но там правеха най-невероятното кафе, изпечено на място. И като си дойдохме, една година постояхме, установихме, че никъде не можем да пием хубаво кафе, поне по нашия вкус. И решихме, даже да не потръгне кафенето, поне ще си правим кафе за себе си… А и тази къща се появи на пазара, купихме я, ремонтирахме я, поръчахме си машините…
А това е свързано със следващия въпрос, откъде поръчахте машините? Как се ориентирахте в търсенето на правилната техника?
– Ние искахме да е затворен процес при нас – от суровото зелено кафе до крайния продукт в чашата. Ами, днес вече е лесно, направихме си едно разследване в интернет… За да стане кафето хубаво има няколко условия: първо – самото кафе да е хубаво, второ – да се изпече както трябва, трето – да се смели както трябва, четвърто – машината да е хубава, за да го направи както трябва. Ако едно от тези условия не е изпълнено, няма да се получи. Много фактори играят роля. Това са налягане, температура на водата, за определено време трябва да се извлече кафето… След много ровене, най-накрая взехме машините и започнахме… За съжаление, няма курс за печене на кафе, трябва да се прави с усет.
Крикор поръчва и една рядка машина за еспресо, лимитирана серия, произведена в Италия по повод 90-годишнината на фирмата La Marzocco и смело твърди, че е единствената в България. Неговата е 71-та от произведените 90 броя.
А кое е най-вкусното и ароматно кафе според вас, независимо от цената?
– Едва ли има отговор на този въпрос, защото много често сравняват кафето с виното, тъй като по начина по който се прави има различни аромати, същото е с кафето. Има два вида кафета, основно Арабика и Робуста. Арабиката е по-качественото кафе, в него има по-малко кофеин, в Робустата повече кофеин, но за сметка на това вкусовите качества на Арабиката са доста по-добри. Лично мое мнение е, че най-добри са африканските кафета, етиопските кафета… Ние редуваме кафетата, купуваме ги на едро от склад в Германия и сменяме на всеки няколко месеца. От Африка поръчваме специално чаят Ройбос и Хънибуш, които се отглеждат само там. Хората пият и чая, който предлагаме – капучино от Ройбос, което е уникално. Чаят минава през машината и излиза точно като кафе с каймак. Ние предлагаме неща, които никъде в България ги няма.
Тук имате нестандартно, но много чаровно мини асансьорче, което качва напитките на терасата. Как дойде идеята и как го направихте?
– На втория етаж има тераса за пушачи, а стълбите са стръмни и се чудехме какво да направим. Дойде тази идея. Един приятел го изработи, а жена ми е по вътрешния дизайн и тя го дооформи. Външния вид на кафенето е изцяло нейно дело.
Заедно сте отдавна, работата в екип като лекари помогна ли ви по някакъв начин да се сработите като екип и в кафенето?
– Абсолютно, ние си знаем всичко, ние сме екип. Години сме работили разчитайки един на друг и тук в кафето е същото. Въпреки че, повече тя се занимава тук и с администрацията, а аз повече с печенето, доставки и подобни.
Крикор, ти си арменец – спомняш ли са за традиция в твоето семейство по отношението на кафето или арменската кухня изобщо? Откъде са твоите прародители?
– Моите предци са дошли в България от Бурса, Турция, но друго не знам. Ние живеехме в Пловдив, на Гроздовия пазар и си спомням като дете, точно срещу пазара имаше един арменец, който печеше кафе. На вратата на къщата му имаше нарисувана камила на табелата. Когато той печеше, цялата махала миришеше на кафе. И си спомням баща ми или баба ми отиваха и купуваха кафе и леблебия, за да си правят турско кафе, с хубав каймак, не знам какво е станало после, но помня къщата.
Иска ли ви се да се върнете в Африка не като лекари, а като майстори-кафеджии?
– Африка е много интересен континент, ако отидеш на екскурзия е едно, да живееш там е друго. Има нещо, което влиза в теб и непрекъснато те привлича. Бил ли си там, Африка остава в теб. Много ме привлича. Дали бих се върнал, не мога да кажа, но този живот, който там го живяхме, завинаги си остава и Африка винаги си е в мен. Начинът на живот е друг, културата е друга, всичко е различно. Нещата са по-лежерни, спокойни, но не мързелуват. Колкото повече живееш там, по-трудно можеш да се отделиш.
А докато бяхте там, как празнувахте арменските религиозни празници като напр. Коледа и Великден?
– Ами, те съвпадат, в Ботсвана хората са християни, празнувахме два Великдена и две Коледи, арменската съвпадаше или с едната или с другата… Покрай това адаптацията беше много лесна.
А защо кафенето се казва така (203.5 по Фаренхайт)?
– Две са закачките – на тази температура, която ако конвертираме по Целзий е 94 или 95 градуса, се твърди, че е най-добрата температура за екстракция на еспресо, а другото е закачката с романа на Бредбъри, „451 по Фаренхайт“, интересно звучи, всеки пита… Хората му казват Червеното кафе, Докторското кафе, Кафето на Коко… да не прозвучи самохвално, но казват, че такова кафе не са пили…
Мислили ли сте да разширите дейността?
– Като идея съществува, но цялата ни идея беше не да правим бизнес, а да се занимаваме с нашето хоби. Естествено, трябва да се покриват разходите, да ни запълва времето, минават хора, говорим си, а работното време е такова, че вечерта ни е свободна. Ако го бях направил преди 20 години, да речем, съвсем различно щеше да бъде.
Нямате почивен ден?
– Първи януари! (усмихва се).
*Подготвя се уеб сайт, чрез който онлайн да се продава кафе и чай Ройбос, очаквайте след м. август т.г. Ние ще Ви информираме! Четете редовно вестник „Парекордзагани цайн“.
ЛЮБОПИТНО:
В кафене 203,5 по Фаренхайд можете да пиете и от най-скъпото кафе Копи Лувак (бук. превод – „Кафе от азиатска палмова цибетка”. Известно е като най-скъпото кафе в света, поради малките количества, в които се произвежда и процеса на естествена преработка, през който преминава.
Цибетката – хищен бозайник, подобен на енот се храни с различни видове кафени зърна – Арабика, Робуста, Либерика, които я примамват с плодовата си обвивка. След като бъдат погълнати, зърната прекарват около ден и половина в стомаха на животното, където се разгражда само част от външната им обвивка. Вътрешността им остава цяла, с непроменена форма, и бива изхвърлена от храносмилателния тракт на цибетката по естествен път. Следват процеси по събиране на кафените зърна, щателно измиване, сушене на слънце и леко изпичане. Благодарение на ензимите, отделяни в стомаха на цибетката, кафените зърна се насищат със свободни аминокиселини. На тази естествена обработка се дължат и изключителните качества на Копи Лувак – характерният му наситен аромат и липсата на горчивина. Вкусът му е различен от този на тъмно изпечените кафета, защото зърната се запичат леко – до светло канелен цвят, а това предизвиква много лека карамелизация на захарите в тях. Ароматният профил също носи своята уникалност – в едно сварено и изстудено кафе Копи Лувак можете да откриете аромати и вкусове, които не сте долавяли досега при други кафета. Открито още през XVIII век, днес това уникално по рода си кафе се култивира в съвременни ферми, където цибетките се отглеждат при специални условия, позволяващи им да се разхождат свободно.
- Посетете кафене 203.5 по Фаренхайт и опитайте чай РОБУСТА, ще ви изненада!
Интервю на Елизабет КУМЧЕВА
Снимки: Стелла Тодорова
Следва: РАФИ Жамакордзян – ПЪРВО място на авторската му песента „След теб“ – фестивал „Мелодия на водата“ – 2023 гр. Хисар. Интервю на Елизабет КУМЧЕВА – https://agbubulgaria.org/?p=5328
