И е права тази, която все казваше:

„…Нищо не лекува времето! Времето само ти дава да свикнеш с болката. Човекът има голям даян, свиква с всичко. И затворен в килия свикна. И на хляб и вода свиква. И да го биеш през ден, пак свиква. Ще намери начин, ще се сгъне малко и ще свикне. Пък ще си рече, че е простил и на душманина си и на себе си. Но е лъжа! Страшна, черна лъжа, която скъпо се плаща. Защото тоз човек ще изгуби и покой и достойнство. Само честната прошка лекува. А тя се дава само след покаяние! Само тогаз две ослепели души ще успеят да се видят отново!…“

Розмари Де Мео