„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.“

„Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му.“

„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”

~ Йордан Йовков