ПЛОВДИВ
Денят на 24 април 2025 г. започна с едноминутно мълчание в Общинския съвет в град Пловдив. То бе в памет на Светите мъченици арменци, чийто живот бе насилствено отнет по време на първия Геноцид на XX век, както и за всички пострадали от диктаторските режими по света. От името на арменските организации и сдружения с нестопанска цел в Пловдив общинският съветник д-р Веселка Христамян прочете декларация по повод 110 години от Геноцида над арменските граждани.
- Историята трябва да се помни – подчерта д-р Христамян.
Бившият кмет и настоящ съветник Славчо Атанасов припомни, че пловдивският Общински съвет е първият, който през 2010 г. признава Арменския геноцид, след което подобни актове са предприети в Бургас и други български градове. - Арменският геноцид не е едноличен акт на онази кървава диктатура и чест прави на българската държава, която отвори границите си за арменските бежанци, докато Гърция си затваря границите. Над 1,5 милиона са избити. Нека не забравяме, че арменец беше кмет на Пловдив – покойният д-р Гарабед Томасян”. /Напомни Славчо Атанасов./
На 24 април 2025 г. в 11:00 часа, по предварително изготвената и обявена Програма за отбелязването на годишнината от Геноцида, литургия и заупокойна панихида бе отслужена в параклиса на Арменския гробищен парк в Пловдив. Н.Б. отец Храч Мурадян и Н.Б. отец Таниел Караджян, духовните пастири на арменския храм „Сурп Кеворк“ в Пловдив почетоха ведно с дошлите сънародници и приятели на арменците паметта на Светите мъченици от Геноцида, извършен над арменците.
По традиция, след литургията, пред Паметника на Геноцида, отец Храч Мурадян изрази всеобщата болка от загубите, които арменците преживяха преди и след 1915 г., че почитта на Светите мъченици от Геноцида и трагедията, постигнала нашия народ през миналия век, не трябва да се забравя.
Пред паметника бе прочетена протестна Декларация от Вачаган Гилигян, председател на АРФ „Ташнагцутюн“ – Пловдив, с която се изисква отново властите на Република Турция и Турската държава, да признаят Геноцида, извършен над повече от 1.5 милиона невинни мъченици на арменския народ през 1896 – 1920 година.
След това се поднесоха венци, букети и цветя от граждани и представители на арменските организации в Пловдив.
В късния следобед на 24 април т. г., арменците от Пловдив и представители на Община Пловдив започнаха да изпълват площада пред Военния клуб със силно присъствие. В 18:00 ч. те потеглиха в дълга колона, преминавайки през Главната улица и улица „Съборна”, с крайна цел – двора на Арменската църква „Сурп Кеворк”. В първите редици на шествието бяха Н.Б. отец Храч Мурадян и Н.Б. отец Таниел Караджян, общински съветници, както и представители на арменските организации в града. За да подкрепят своите арменски съграждани бяха дошли г-жа Тони Стойчева, кмет на район Западен, зам.-кметът на Община Пловдив Николай Бухалов, д-р Веселка Христамян общински съветник от обединение „Демократична България“, Тодор Токов общински съветник от „Продължаваме промяната“. Присъстваха представителите на коалиция „Съединени за Пловдив“: общинските съветници Георги Титюков и Владимир Кисьов.
В първите редици на шествието младежи развяваха знамената на Р. Армения, Р. Арцах и Р. България. Други носеха плакати, припомнящи трагедията отпреди 110 години.
Шествието достигна до монументалния хачкар в двора на Арменската църква. След едноминутно мълчание отец Таниел и отец Храч произнесоха молитвата „Хайр Мер“ (Отче наш) и извършиха молебен за душите на избитите наши предци. Отец Таниел припомни, че на 23 април 2015 г., по повод 100 години от Арменския геноцид, Арменската апостолическа православна църква канонизира всичките 1.5 млн. жертви като мъченици. А Общинският съветник д-р Веселка Христамян прочете декларацията, с която в Общински съвет-Пловдив паметта им бе почетена с едноминутно мълчание. Сероп Йозгатлян също прочете Декларация, с настояване Р. Турция да признае Геноцида над арменците.
Неизменно присъствие имаше и ОАБС „Парекордзаган“ – Пловдив както в шествието, така и в програмата, в която три девойки от младежката танцова група „Йеразанк“ изпълниха пленяващо-драматичен танц на фона на популярната песен „Бингьол“. А деца и младежи поднесоха свещи в почит на жертвите под звуците на „деле яман.