Не е случайно, че през този месец, когато градовете блестят в коледни светлини, а въздухът ухае на канела и очакване, на голям екран се появява филм, който обещава да се превърне в едно от най-топлите събития на сезона. Продуцентите на филма събират зрителите около история, изпълнена с емоция, надежда и онова особено усещане за чудо, което само празниците могат да донесат.
Точно този филм избира на 24 декември и Нора Радославова, съ-председател на AGBU Пловдив, която в момента работи в офиса на главния комисар по въпросите на диаспората в Ереван. Да сложи началото на коледното настроение с един лек, романтичен и вдъхновяващ филм, виждайки част от своята история в него, Нора открива възможност да сподели това кино преживяване с нас, което, според нея, не бива да се пропуска.
– Какво според теб прави този филм специален?
Намирах се далеч от дома, и исках да почувствам празничната атмосфера по начин, който настоящия момент ми предлагаше. Със семейството ми винаги гледахме коледни филми по време на вълнуващите празници през м. декември и януари (арменците отбелязват Коледа на 6 януари). И когато видях рекламата на филма, почувствах, че той може да ми върне това настроение. Темата за завръщането у дома е лайтмотив не само в много арменски филми, но и в живота на много млади хора от Диаспората, които търсят своето място в Армения. Аз самата открих много общи емоции с главната героиня. Когато пристигнах в Армения на Световния арменски форум през 2024 г., като представител на AGBU Пловдив нямах никакви очаквания. Но именно след една година направих първата си голяма стъпка – кандидатствах за програмата iGorts. И още нещо: повечето арменски филми, които достигат до нас, често са свързани с теми от арменската история. „Зимна песен“ обаче ми предложи нещо различно – по‑леко настроение, топла емоция и едно красиво, нежно усещане за Армения. Това го направи наистина специален за мен.
– Как осъществи контакт с разпространителя – разкажи ни за срещата ти с него?
Контактът ми с разпространителя се случи по един много естествен и почти празничен начин. Още с пристигането ми в Ереван през м. септември 2025 г., рекламата на филма привлече вниманието ми – образът на двамата главни герои се запечата в съзнанието ми и не ме напусна. Малко по‑късно, колега от Йордания, с който работим в iGortz, ми сподели за прожекциятa на филма, организиран от YP Йордания. Когато проявих интерес, той любезно ми даде контакта на разпространителя Едисон Чачарян от Masis Film.
Първото, което поисках да направя е да свържа моята Благотворителна организация „Парекордзаган“ в Пловдив с идеята за прожекция в България. Знам, че тя има реалната възможност да я осъществи и да поднесе на нашите сънародници и съграждани една запомняща се вечер на арменското кино далеч от Отечеството.
Свързах се с Едисон по телефона. Разговорът ни беше топъл и вдъхновяващ – той искрено се зарадва на интереса ми и веднага подчерта универсалната линия на филма, особено силна, заради връзката му с Коледните празници. Скоро след това се видяхме на чаша чай в Ереван. Говорихме за филма, за неговите послания и за възможностите да го представим в България по начин, който да докосне хората.
За мен това беше минимално, но много значимо усилие – да покажа до какво се докосвам в Армения, да споделя с родния ми град Пловдив частица от арменското изкуство, от зимната атмосфера, от празничната визия на Армения. На рождения си ден през октомври си пожелах да намеря вдъхновение. Този филм ми показа, че то наистина идва, когато преживееш една зима в Армения. И това се превърна в моята най‑основателна причина да го споделя.