0
0
На 1-ви декември т.г. в Арменския културен дом в Пловдив, популярната група „Еребуни” събра почитатели и приятели, за да отбележи своите навършени 40 години. Концертът премина под надслов „Еребуни 40+”. Замисълът, който бе заложен в програмата, изведе на преден план силния дух, любовта към арменската музика, желанието за общуване и стремежа към запазване на родената с обич и превърнала се в неделима част от живота на много млади хора, група „Еребуни”.
Водещите Симон Хачманян (режисьор на самодеен театрален колектив „Агоп Баронян”) и Хрипсиме Ерниасян (дългогодишен участник в група „Еребуни”) обявиха началото на концерта, след което бе прожектиран специално подготвен филм, по идея на Хр. Ерниасян и с неоценимата техническа помощ на Михран Бъздикян. Благодарение на архивните фотоси на
Хазо Иснеян, присъстващите в залата извървяха с “Еребуни” времето от 1978 г. до днес, в бляскавите години на израстването на ансамбъла, и днешните постижения, а от целия видео-архив на състава, който грижливо се съхранява от Ардаш Ерниасян, бяха подбрани епизоди от живота на групата по време на репетиции и турнета. Това даде възможност на присъстващите в залата да изградят пълната картина за това, къде се корени непоколебимият им дух и истинската причина за да съществуват до днес.
Спомените нямат цвят, често дори не е нужен звук, за да възпроизведем скъп за нас момент. Макар някои от кадрите да бяха с недобро качество, филмът предизвика спонтанни чувства и ръкопляскания. От екрана г-н Дайджанян, основател и дългогодишен ръководител на „Еребуни”, разказа за възникването на групата, за осъществения му първоначален замисъл тя да се превърне в едно семейство и с радост подчерта, че именно „Еребуни” е причина членове на състава завинаги да свържат живота си помежду си. Епизоди, в които:
Саркис Саркисян, ръководител на групата от 1991 – 2006 г. искрено споделя: „Най-ми е хубаво с вас…”, Вержиния Агопян, солист: „Посвещавахме цялото си свободно време за репетиции, събирания и концерти. Изградихме се като добри музиканти благодарение на Агоп Дайджанян. Беше прекрасно….” , на Диди Амуджиян – вокал и конферансие:„Не само „Еребуни” означаваше много, по-важни бяха хората, които най-малко два пъти в седмицата идваха на репетиции, а публиката – тя ни зареждаше за работа през цялата година” , на Арто Фесчиян –тенор –саксофон: „Бяхме млади и хубави… Дарявахме публиката с вълнуващи минути”. Всеки един от тях пази в сърцето си скъп спомен за „Еребуни” и предава посланието за силата на духа, утвърден и осмислен в продължението.
„Еребуни” бе рожба на своето време, казва г-н Дайджанян. Но трябва да добавим – „Еребуни” надживя своето време, заслужи уважението на няколко поколения, премина с достойнство през много сцени в България и чужбина и още създава радост на близките и приятелите си.”
В концертната програма участваха настоящата формация със солисти Симона Пачаджян, Таки Мелконян и Хари Шишманян, оркестър в състав: Сона Фесчиян – Драганска, Ардаш Ерниасян, Михран Бъздикян и Рупен Топчиян заедно с част от колегите, които са свирили дълги години в ансамбъла и са оставили завинаги сърцата си в репетиционната: Сиси Тумаян, Арто Татеосян, Пламен Манафски и Агоп Караохлуян. Послание за приемственост бе участието на двете млади дарования от естрадното студио към „Парекордзаган” клон Пловдив с вокален педагог Теодора Чернева: Вирджиния Вичева и Ивана Муцкова-Мъгърдичян
Причините, довели до отсъствие на сценични изяви на „Еребуни” през последните две години, се коренят в динамиката на днешния ден и всеобщата апатия към самодейността, както и често подценяваната криза с кадрите. Но един човек от групата никога не загуби своя ентусиазъм и с увлечението си към музиката събираше, организираше и мотивираше всички със своя неостаряващ дух – Шика – както го знаят приятелите. Той сподели пред всички, че е най-дългогодишният участник (от 1975 г.), а за важния принос на всеки от групата разказа Хрипсиме Ерниасян: „Независимо от трудностите, ние ще продължаваме, защото не можем без кадифения глас на Симона и нейните игриво-танцувални, динамични, весели и мелодични песни, без Хари – който е бил ученик, когато е дошъл в групата, и с обаятелния си тембър оцветява репертоара, независимо дали изпълнява рок или балада; без царя на кожените инструменти – Михран. Когато постъпва в състава е на 7 години. Първата му сценична изява е на 11 годишна възраст. Без Сона – тя е това, което се нарича приемственост – и защо да крием – тя е единственият професионалист в състава. Ние винаги разчитаме на нейната отговорност към „Еребуни”, за което всички сме й благодарни! Новата вълна в състава е Таки, с нейното присъствие в репертоара на състава вече звучи модерната арменска естрада. Тя внася свеж полъх на съвременното и новото, умело балансира в музиката нежна емоция и чувственост. Вулканът в ремисия е Рупен – той е сърцат и всеотдаен, често неговите вибрации ни провокират, но образът му изгражда емоционалния пейзаж в групата и разсейва сивотата на ежедневието ни.”
„Еребуни” е съпровождал тези млади хора през целият им живот. Арменската музика отключва в тях емоции и чувства от неподозирана дълбочина. Всички те искат тя да продължи да звучи чрез тези, които ще дойдат след тях. Затова първо изпълнение бе предоставено на младата и талантлива певица Вирджиня Вичева, с което групата отправи послание към идващото поколение млади хора да продължат пътя на „Еребуни”.
Последваха две изпълнения на формация, съставена от бивши членове на състава. Пламен Манафски, който още носи в сърцето си арменската песен, и чрез която е запазил приятелството си с „Еребуни”, каза: Дължа много на моя първи учител г-н Дайджанян, който преди 30 години ме покани в „Еребуни”, те бяха моето семейство и аз бях щастлив сред тях”.
Културно-просветна организация «Ереван» дава възможност на «Еребуни» да разполага с добра апаратура, организира изявите и обезпечава финансово, с отпусканите тогава държавни субсидии. След прехода всички самодейни арменски групи в Пловдив и България се разпадат. Общността загуби блестящия театрален колектив «Агоп Баронян», емблематичния за Пловдив смесен хор «Арам Хачадурян». След тях се появяват няколко танцови и вокални формации, които просъществуват кратко време, макар всяка от тях да е обогатявала културния живот в Пловдив. Оцеля само «Еребуни». Не се разпадна. Никой от тях не прие, че това е краят! Все още имаха своята репетиционна, която им бе предоставена от арменското църковно настоятелство. „Но нещо съществено липсваше. За да бъде свободно творческото поле на самодееца – грижата за изявите, артистичните костюми, поддръжката на инструментите – това бе ангажимент, който единствен пое към групата Общоарменския Благотворителен Съюз „Парекордзаган”. Ето, че оттогава се навъртяха 18 години… Турнета, нови инструменти, хонорари на ръководител, аранжименти, текущи ремонти – всичко нужно се поемаше от Благотворителния съюз”.
На този ден „Еребуни” благодари на всички, които са вървели рамо до рамо с тях и са споделяли грижите и радостите им, мотивирали са ги да продължат.
В знак на признателност за искрената привързаност към публиката „Еребуни” подари на присъстващи 100 Юбилейни диска с концертни записи, издаването на които бе поето от „Парекордзаган” клон Пловдив.
Присъстваха Н.В.Б. протопрезвитер Кеворк Хачерян, почетният консул на РАрмения в Пловдив Ехиязар Узунян, ръководството на „Парекордзаган” клон Пловдив, представители на арменски организации, бивши участници във ВИА „Еребуни”, приятели и близки на групата. Цветя поднесоха от името на Хоменътмен, театрален колектив „Агоп Баронян”, Млади професионалисти към „Парекордзаган”, от името на г-н Агоп Дайджанян, а най-голямата изненада за самодейците бе прекрасната торта – роял, която поднесоха артистите от детската театрална трупа „Малвина Манукян” с ръководител Варта Марукян.
След концерта, който бе организиран от членовете на „Еребуни”, с финансовата подкрепа на „Парекордзаган” клон Пловдив, всички настоящи и бивши членове, които се отзоваха на поканата да останат, имаха отново неповторимо изживяване – до късните часове на нощта „Еребуни” продължиха да свирят и пеят, да си припомнят концертни гафове и случки от турнета, разказваха си историйки, но ние спираме до тук ….
