0
0
Мехмед Талят е роден през 1874 г. в град Кърджали, Одринска околия в семейство на държавен служител на Османската империя. Баща му е помак от село в югоизточния край на днешна България. Мехмед е бил тъмнокож, едър мъж с груби маниери. Напуска гражданското училище без диплома след конфликт със свой учител. Работи като пощенски чиновник в Одрин. През 1893 година е обвинен в подправяне на официален телеграф и осъден на две години затвор, но е помилван и изпратен в Солун като пощенски чиновник. След 10-годишна служба става ръководител на солунската поща.
През 1908 г. е уволнен заради членство в Комитета за единение и прогрес, конспиративното ядро на Младотурското движение. След Младотурската революция става депутат от Одрин в отоманския парламент, а през юли 1909 г. е назначен за министър на вътрешните работи. През 1912 година става министър на пощите и генерален секретар на Комитета.
След убийството на министър-председателя Махмуд Шевкет паша през юли 1913 г., Талят паша отново става министър на вътрешните работи и заедно с военния министър и лидер на Младотурската революция Енвер паша и кмета на Истанбул Джемал паша формират група, наречена Тримата паши – триумвират, който управлява османското правителство до края на Първата световна война през октомври 1918 г.
Талят паша, Енвер паша и Джемал паша са палачите на арменския народ и на източнотракийските българи. Те са и главни виновници за въвличане на Турция в Първата световна война. След катастрофата на Турция в тази война и тримата избягват от страната. Талят паша и Джемал паша са убити от арменски революционери-отмъстители – Талят в Берлин, Джемал в Тбилиси, а Енвер – от болшевиките в Кавказ.
Мехмед Талят издава заповедта за арест на арменските лидери в Истанбул на 24 април 1915 г. Този ден е наречен Гармир гираги (Червена неделя).
Затварят се всички арменски политически организации, арестуват се арменците, свързани с тях, с оправданието, че организациите се контролират извън империята, че подбуждат катаклизми зад Османската фронтова линия и сътрудничат с руските сили. В нощта на 24/25 април 1915 г. 270 арменски лидери, включително политици, духовници, лекари, писатели, журналисти, адвокати и учители са арестувани. Въпреки че масовите убийства на арменски граждани са започнали във Ван няколко седмици по-рано, тези масови арести в Истанбул се считат за началото на арменския геноцид.
Четете подробности в следващия (119) брой на вестник „Парекордагани Цайн“
