0
0
Това заглавие наистина съвсем сбито и точно изразява чувствата на арменците по целия свят през изтеклото столетие след трагичните и неописуеми по своята жестокост събития от 1915 г. Направеното по размерите си чудовищно посегателство над исконните жители на тази древна земя много по-късно е наречено „първия геноцид на ХХ век”. Всяка година на 24 април потомците почитат паметта на жертвите. Но през тази година, независимо от датата, се прекланяме по един или друг начин пред всички 1.5 милиона загинали.
Един от тези начини беше изнесеният в Пловдив на 07.11.2015 г. спектакъл „100 години с болка в душата”. Той беше представен от Арменски самодеен театър „Проф. Крикор Азарян” – Хасково. В залата на Дома на народната армия почитатели на актьорксия талант на самодейците от Хасково заеха местата си. Театралците многократно са ни възхищавали с емоционалните си изпълнения, тъй като сътрудничеството мужду клоновете на ОАБС „Парекордзаган” Пловдив и Хасково има дългогодишна традиция.
Сценаристът и режисьорът Филип Дерандонян, който е и преподавател в съботното училище на ОАБС „Парекордзаган” в Хасково, предлага наистина забележителен по силата си на въздействие източник – романа „Ереван” на Жилбер Синуе. Сцените се редуват една след друга и държат зрителя в своята палитра от емоции до края на спектакъла.
В началото ежедневният живот е показан със своите радости, занимания и грижи. След това преминава през трагизма на събитията, след които като че ли животът е свършил. Но последната част пак ни връща към него, тъй като въпреки огромния брой жертви има и оцелели, които ще предадат по-нататък неуморния дух на арменците чрез гените на децата.
Пред зрителя се редуват различни форми на сценичното изкуство. Началото започва радостно с арменския танц на девойките от периода преди събитията. Следва театрален разказ за живота на едно обикновено арменско семейсто от град Ерзурум, което пази традициите на дедите си в този древен арменски край, но вече в територията на Турция. Сюжетната линия се редува с много силен и реален компонент – документалистиката. Двама четци ни отвежда към момента на замислянето, планирането и осъществяването на нечовешката идея на тогавашното турско правителство, а именно физическото унищожаване на арменците на територията на Турция. Изброени са исторически данни по дати и начините на това унищожение. На този фон трагедията на семейството от Ерзурум, състоящо се от баща, син, снаха и две деца, се възприема от зрителя не като откъслечен факт, а като типична съдба на всеки арменски род. При този низ от реалности публиката се убеждава, че е планирано всички да се ликвидарат – интелигенция, обикновени хора, мъже, жени, деца. Особено емоционален е моментът, когато Посланикът на Великобритания в Турция се обръща към официалната власт с информация за започналите жестокости и иска да разбере, защо се прави това? Отговорът на властта е многократно повтарян: ”ЛЪЖА Е!” Това е и съвременното звучене на пиесата за позицията на Турция и след цели 100 години.
Много емоционално заредена бе играта на актьорите, които показват трагизма на героите, постигнати от смъртта. Цялото семейство от Ерзрум е унищожено по различен жесток начин. Това отношение на турците не е само към арменците, но и към турците, които изпитват приятелски чувства към набелязаните да бъдат убити. Помагачите са постигнати от същата участ – куршум в главата за това, че съчувстват на съседите си арменци и искат да им помогнат да избягат на по-безопасно място. Човешката трагедията е еднаква за всички, независимо от етническата принадлежност.
Но въпреки плана за тотално унищожение, животът е по-силен. Има и оцелели. Режисьорът е подбрал примери за различен смисъл на думата „оцелял”. Физически оцелял, но със загуба на паметта под въздействието на ужасните сцени, разиграли се пред очите. Такава е жената, която вече 20 години зове имената на съпруга и сина си и ги търси. Физически оцелели са деца, но израстнали в чужда за тях среда. За това свидетелства съдбата на две деца – брат и сестра, останали живи и отгледани от един арабски шейх в пустинен оазис. Оцелели са и техните родители, но живят далече. Затова по съвета на шейха порасналите деца поемат по пътя си към истинските си семейства, жертвайки приятелство, първата любов, проявена бащина грижа, за да продължат да носят арменския дух в сърцата си по света. Символът на този дух е песента на младежа, която той свири всеки ден на своя дудук, уникалния музикален инструмент на арменския народ от 3 хилиди години. Спектакълът завършва с танца на децата – бъдещето на всяка нация.
Представлението на Арменския самодеен театрален състав „Проф. Крикор Азарян” от Хасково е симбиоза на различни форми на сценичното изкуство в пълна хармония и доказва, че животът на арменския народ продължава, но болката от трагичните събития остава дълбоко в душата.
Режисьорът е съумял много добре да покаже богата гама от емоции от любов и хуманизъм до омраза и фанатизъм. За първи път Хасковският театър се представя в Пловдив в такъв разширен състав от 30 души, включващ актьори, четци и танцьори, които създават един забележителен цялостен спектакъл. Всички са всецяло отдадени на творческата си изява на сцената. И това държи зрителя съпричастен към случващото се от начало до края на представлението.
Тази вечер присъстващите се насладиха на прекрасна режисура, необичайна и раздвижена форма на представлението, емоционална и талантлива актьорска игра, красота на арменските танци и и песни, а също така и на дълбокото внушение на основната идея. Хвала на всички и дълбок поклон!
Публиката възнагради състава с дълги ръкопляскания. Цветя бяха поднесени от името на ръководството на ОАБС „Парекордзаган” – Пловдив, като към самодейците се обърна Мери Тутян, секретар на клона, със следните думи:
„ Уважаеми г-н Дерандонян,
Скъпи актьори,
Уважаеми присъстващи,
Ние всички сме много радостни, че вие сте отново в Пловдив. Всеки път за нас е удоволствие да ви видим на сцената, защото всички вие със сърце и душа изпълнявате ролите си. 2015 за арменците по света е специална година, когато се навършват 100 години от Геноцида. Вие сте вложили много труд и вдъхновение, за да посветите на тази годишнина нов спектакъл. Ние сме дълбоко развълнувани, тъй като всички имаме в семействата си жертви или оцелели след онези трагичини събития. Спомените и болката винаги ще останат в душите ни.
Позволете ми от името на ръководството на ОАБС „Парекордзаган” – Пловдив и специално от неговия Председател г-н Рупен Чавушян да изразя нашето възхищение от талантливите актьори и да ви приветствам.
Г-н Дерандонян,
Ние Ви пожелаваме още дълги години да ръководите Театралния състав на Хасково и да имаме нови възможности да го видим на Пловдивска сцена.”
Приветствие с думи на благодарност отправи и Саркис Кешешян от Ар- менския самодеен театрален състав „Хагоп Баронян” – Пловдив. Цветя бяха подготвени и от участниците в детския Театрален състав „Малвина Манукян” към ОАБС „Парекордзаган”.
Благодарим на всички от сърце. До нови срещи!
