0
0
На 10 април 2017 г., група от деца към Съботното училище на „Парекордзаган“ клон Пловдив, Клуб на младежите, Клуб на дамите и приятели потеглиха на екскурзия към старата българска столица – Плиска. Повод бе посещение на създадения от наш сънародник Карен Алексанян – Двор на кирилицата.
Комфортният автобус, който бе нает от „Парекордзаган“ за осъществяването на тази екскурзия оживя от весела детска глъч, предизвикана от различни игри, които поставиха на изпитание наученото през годината в часовете по арменски език. Играта на думи, държави, числа, животни и предмети в съревнование на отборите, на които се разделиха деца и възрастни, неусетно скъси времето до крайната цел.
В отговор на старанието на децата към изучаването на арменски език и арменски танци към Съботното училище, ръководството реши да организира това пътуване и с образователна цел. Освен внушителните двуметрови кирилски букви, които са изработени в Армения от народния майстор-каменоделец Рубен Налбандян, от арменския камък туф, групата разгледа и изложбената галерия, където в картини е проследен целият процес на покръстването на българския народ. А това, което изненада пловдивските екскурзианти бе, че цар Борис I е приел първи християнството от византийския философ и патриарх Фотий, който е бил от арменски произход.
Това харизматично място, открито преди две години, много бързо се превърна в изключително посещаван туристически обект и гордост за българските арменци.
Снимките пред буквите бяха неразделна част от преживяването, което достигна своята кулминация, когато към групата се присъедини и самият създател на Дворът на кирилицата – Карен Алексанян. С бурни ръкопляскания на одобрение и възхита го посрещнаха пловдивчани. Няма как да не се развълнуваш от скромността на този човек, който нито по външност, нито по поведение се отличава от другите. Той приема своята популярност твърде спокойно и продължава да създава. В близост до двора г-н Алексанян е започнал строителство, което бе планирал преди година – пресъздаване на Славянската школа. Първото ни посещение в Двора на кирилицата вероятно няма да бъде последно. Ще очакваме с любопитство и следващите идеи на Карен да се осъществят.
След като групата ни обядва в странноприемница „Старата Плиска“, любезно обслужени от персонала, удобно се разположихме в шатрите, пръснати из двора. Пихме кафе и споделихме впечатленията си.
Какво научихме днес? Част от пътуващите споделиха това, което най-силно го е впечатлило.
Цар Борис е покръстил българите, буквите са направени от арменски камък, каза Изабел Кешишян, 5- годишна. И ние сме дали нещо за българските букви, красиви и големи букви, каза 6-годишният Йоан Вутов. Осемгодишният Саркис Кочиян е впечатлен от статуята на Кирил и Методи, създателите на българската азбука. Розмари Пивазян и Алекс Франкян са запомнили, че арменци са направили българските букви от арменския вулканичния камък туф. А Алис Кумруян сподели – Във всяка буква имаше символи. Буквата А означаваше Адам и Ева, т.е. началото. Марина Спасова, 16-годишна – Аз научих, че няма значение каква народност или раса си. Всички сме единни. Перфектният пример за това е, че арменец е направил българските букви и то от арменски камък, арменският и български език сякаш вървят ръка за ръка.
Силното въздействие от видяното пролича и в изказванията, които направиха Клуба на дамите и гостите: От това което арменец е направил за българската азбука, буквално съм горда. Доказваме, че тачим паметта на нашите прадеди и нашата нация никога няма да умре, каза Силва Долмаян, От всичко, което чух и видях съм горда, че съм арменка, сподели Мари Махмузлян. Агон Карагьозов е впечатлен от факта, че авторът е от Съветска Армения и не е свързан с България – Прави му чест, че отдава такава почит към българския народ и уважение към българската азбука, допълни той. Аракси Мъгърдичян – Между двата народа има неразривна връзка и тя не е от вчера. Дори се е превърнала е генетична. Ние имаме обща съдба и нещото, което ни свързва – това е религията. Диди Хачманян – Това, което бе ново за мен в тези букви, външността на които ми е добре известна, са вплетените символи, свързани с религията, живота и бита на арменците.
Всеки отнесе своя спомен от видяното. Докоснахме се до Армения, както е почувствала и Светла Дерваханян, а допирът затвърди в нас не различията между двата народа, а близостта която, ако я търсиш, непременно ще я намериш, както е направил Карен Алексанян.
Хрипсиме Ерниасян
