0
0
За първи път България имаше представители в програмата
Да се свържем по-дълбоко с арменската земя и нейните хора в едно невероятно триседмично пътуване, изпълнено с посещение на забележителности, трупане на опит в обществените услуги и културно- обогатяващи дейности – това е целта на AGBU програмата Discover Armenia (Открий Армения). Всяко лято младежи на възраст 15-18 години създават своите трайни спомени в Армения и се връщат в къщи завинаги преобразени, с повишено уважение към своето наследство и с по-голямо чувство за отговорност към своята общност.
Разгледай Армения и посети Арцах, помогни за изграждането на домове, посети сиропиталища и сервирайте топла храна в центрове за възрастни на AGBU, изкачи се на върха на планината Арагац в Армения, наслади се на първокласното водно пространство на Армения – езерото Севан, научи арменски танци и вземи частица познание от арменското изкуство – тогава си изпълнил една важна мисия в твоя живот – да видиш себе си в Армения!
Кристално чистия въздух, индивидуализмът в кулинарията, очарованието на историческите и културни забележителности на Ереван – един от най-старите градове в света, столицата на първата християнска държава, богатата на културни и природни забележителности страна… Това бе събрано в очите и усмивките на Моника, Ирина Андре и Ерика, момичета от Пловдив, които бяха първите участници на „Парекордзаган“ от България в програмата на AGBU – Discover Armenia.
Три седмици пълни с впечатления, едно от други по – пъстри и вълнуващи.
Задължително трябва да споменем, че за да участваме в тези невероятни програми на AGBU за пореден път ни помагат две изключителни момичета от Пловдив, възпитанички на колежа „Мелконян“ в Кипър, несъмнено пропити от родолюбие и патриотизъм, който „Парекордзаган“ възпитава чрез своите Образователни програми и проекти – Хрипсиме Нурикян и Силвия Гелгелян. За втори път (2013 г., 2016 г.) те организират Благотворителен бал, който със своята елегантност и изтънченост, набира известност и успява да осъществи целите си в рамките само на една вечер, а именно – да осигури средства за деца и младежи, които да заминат в Армения и да почувстват със сетивата си топлината на изконните арменски земи и нейните хора. Така в продължение на четири години, благодарение усилията на тези момичета и на даренията на нашите родолюбиви сънародници тринадесет деца и младежи посетиха Армения по различни програми на AGBU и Министерството на диаспората на Армения: 2013 г.: „AGBU Musical Armenia“ – Анахит Татеосян, Агоп Татеосян и Елиз Гагосян, 2013 г.: Младежки форум, организиран от Министерството на Диаспората за подготовка за отбелязване на 100-годишнината от Арменски геноцид по света – Крикор Аракелян, 2014 г.: – сакутски лагер в Дилижан „AGBU Antranik Scout Camp“ – Армине Бадваганян и Сара Сарян, 2014 г.: Лятна стажанска програма в Ереван „AGBU YSIP“ – Лилит Шахинян, 2014 г. – Младежки форум в Ечмиадзин – Сарко Саркисян, 2016 г.: „Ари Дун“ – Давид Гарабедян и Гарабед Казасян, 2017: Открий Армения „AGBU Discover Armenia“ – Ирина Андре Чавушян, Моника Шишманян и Еранухи Алтунян.
Значителна подкрепа за да получат тези програми популярност в България имаме и от Центъра ни в Ню Йорк – личната заинтересованост на Директора за работа с клоновете по света – Анита Ансерян, както и на Директора на програмата AGBU Discover Armenia – Хермине Дузян. Без тяхната подадена ръка и доброжелателство не бихме могли да осъществяваме така желаните планове в тази дестинация.
Какво по-хубаво от това, когато са осмислени всички положени усилия и резултатите са прозрачни
Къде би се почувствал по – добре, ако не в родната земя, на която стъпваш за първи път…?
Моника и Ирина Андре бяха за първи път в Армения, за първи път летяха и на самолет…
След силна турболенция и натрупан страх по време на полета още на отиване, може би трябваше да те върнем в България по-скоро?, бе въпросът ми към Ирина Андре.
- А, не. В никакъв случай. Всичко ми мина още щом стъпихме в центъра на AGBU в Ереван– “Вахе Карапетян“. Не след дълго, след като се настанихме по стаите, обходихме сградата, (ние първи пристигнахме от всички участници в програмата), с нейните лъскави стълби, зали и невероятно красив полилей, початихме си с родителите (в сградата имаше Wi-fi), разходиха ни в МОЛ-а на Ереван…. Страхотно беше. Забравих за страховете си в самолета…, смее се Ирина Андре.
Как протичаше деня ви?, задавам въпрос към трите.
- Всяка сутрин в продължение на три дена участвахме в бригада за строителство на дом за нуждаещи се арменци, посетихме детския център на AGBU „Норк“, а в „Хайортац дун“ учихме арменски танци, рисувахме върху коприна, а момчетата учеха дърворезба, разказват едновременно Ерика, Моника и Ирина Андре.
- Закусвахме в центъра на AGBU – “Вахе Карапетян“, продължава Ерика, рядко обядвахме и вечеряхме там, тъй като всеки ден имаше програма извън Ереван, но един ден милите жени, които ни приготвяха храната в кухнята ни изненадаха с мантъ. Всички много обичаме мантъ, с усмивка споделя Ерика. Сутрин тръгвахме с автобуси, бяхме около 54 младежи от девет държави – Канада, Турция, Франция, Ливан, Русия, САЩ, Венецуела … Когато се връщахме бяхме уморени от дългите преходи, но със силни впечатления и щастливи. Посетихме манастири, пътувахме до Арцах, бяхме в Гарни и Гехард, изкачихме планината Арагац.
- Качихме се на корабче на езерото Севан, бяхме в манастира Нораванк и в Първопрестолния Ечмиадзин, допълва Ирина Андре.
- Посетихме и офиса на AGBU в Ереван. Много беше хубав, много искам да работя там, казва с усмивка Моника. А догодина ще завършат строителството на ресторант на покрива на сградата с прекрасна гледка към града, допълва тя.
Как се изкачихте на връх Арагац? Видях снимките ви в блога на AGBU Discover Armenia, изглеждахте изтощени?
- Аз бях готова да се върна…, споделя Ирина Андре с въздишка. Изкачването беше много трудно, слънцето така силно прежуряше, изкачвахме се по голи ридове и камъни… Но когато разбрах от водача ни, че съм изкачила почти ¾ от пътя, реших, че няма да се предам. Напрегнах сили и стигнах върха.
И тук Ерика и Моника като вулкан изригнаха изведнъж с младежка емоционалност смеейки се на собственото си състояние в този ден. Но това не бе всичко. Продължението на пътя към опознаване на родината криеше за тях и други реални предизвикателства.
Какво най-много ви хареса в Армения?, питам Моника Шишманян
Тя с вълнение разказа за кабинковия лифт, който отвежда до манастира Татев. За древната история на този християнски храм, за веселото и цветно пътуване.
Крилете на Татев (Տանեւի թեւեր) е най-дългият двупосочен открит кабинков лифт в света 5,7 км и свързва Халидзор и Татевския манастир в Армения. Строителството му е завършило през октомври 2010 г.
Как се разбирахте? На какъв език?
- Всички говорихме малко арменски, малко английски. Важното е, че се разбирахме, смеят се момичетата.
- Беше много забавно запознахме се с много нови хора, и Армения беше много красива, по-красива отколкото предполагах, научих се да броя до 19, и други думички научих, смее се Ирина.
- Разменихме си тефтерчетата и си записахме взаимно адресите във фейсбук и инстрграм, допълва Ерика
- Вече си имам приятелка от Ливан – Диана, с радост споделя Моника
Забавно и много весело премина първата ни среща ни след завръщането на Моника, Ирина Андре и Ерика. Сякаш ми прожектираха документален филм с ясни картини и пъстри думички, така образно, както само чистото детско съзнание може да представи.
И трите искаха да се върнат в Армения отново, но имаха едно задължително условие – да са пак заедно.
Радваха ме възклицанията им и спомените, прикачени към разказите за всекидневните им ангажименти, които имаха с програмата на AGBU – Discover Armenia. Всеки миг за тях бе озарен от някаква новост, която презглава се опитваха да разкажат.
Когато си видял истинския образ на дедите си, почувствал си арменската твърдина, оцеляла през вековете, този първообраз никога няма да избледнее в съзнанието ти. Програмата AGBU – Discover Armenia, в която участват деца на възраст 15-18 години, е насочено да попадне в зоната на силните и неувяхващи впечатления на вече превърналите се в младежи деца.
Те никога няма да забравят тези дни, които са прекарали в Армения.
Хрипсиме ЕРНИАСЯН
