В един от хубавите слънчеви съботни дни на март, дамите от Клуба при „Парекордзаган“ отпразнуваха женският празник 8-ми март и първа пролет заедно.
Всяка първа неделя на месеца те си организират сбирки в клуба в Стария град на Пловдив. Всеки път по две или три дами от тях са домакини по посрещането, с представяне на програма, която да обогати техния културен, социален и личен живот. Тематиката на срещите е различна, според избора на водещите. Веднъж се засягат теми от арменският геноцид, друг път е свързано с активности по благотворителни дейности, беседи за историята на Армения, трети път е изцяло изпълнена със забавление, с поканени гости от Армения и изпълнения на арменски песни. Почерпката е част от задължителната програма. Казват, че сплотеността на семейството се крепи на домашното огнище.
Така дамите изявяват своите кулинарни способности и правят обмяна на опит от домашната кухня на семействата им. Този път домакини на сбирката бяха Мадлен Ченгелян, Мари Харутюнян и Валентина Карагьозова. От нея дойде инициативата да направят изнесено посрещане на 8-ми март и първа пролет с разходка в Одрин. Знаем, че всички жени обичат да ходят на пазар, а в Одрин има и исторически забележителности, които биха разширили кръгозора на дамите от клуба. Почерпката с турско кафе и баклава също беше в програмата им. Трите дами направиха незабравимо преживяването ни за един ден в Одрин.
Посетихме Музея на здравето, посторен през 1488 година от султан Баязид II, управлявал от 1482 до 1512 година. Замислен като дворец на десният бряг на река Тунджа, още със създаването си обаче, той е бил предназначен за болница. Там се лекували предимно умствено и душевно болни хора с музика, ромон на вода и аромати, докато в Европа по това време смятали, че психичноболните са обсебени от Дявола и били отритнати от обществото.
Тук в лечебницата, обособена като комплекс, се усещало спокойствие от ромоленето на вода, бликаща от фонтаните в градини с множество зеленина, дървета и пъстри цветя – лалета, карамфили, жасмин и зюмбюли.
Това спокойствие се усещаше и сега от красиво аранжираните градини с бликнали фонтани и паун, разперил царствено пера, който се разхождаше в компанията на две женски. Както тогава, така и сега се долавяха дискретно звуци на различни ориенталски мелодии.
Някога оркестър е свирел три пъти в седмицата, като изпълнявал специални музикални произведения, наричани маками. Тези мелодии били композирани, за да облекчават едно или друго болестно състояние.
Разказаха ни за помощта оказана им от Музея на мадам Тюсо в Лондон, където са изработени восъчните фигури – пациенти, лекари, преподаватели, студенти, фармацевти, благодарение на които музейното пространство оживява и посетителят се пренася в друго време – онова, което експозициите на музея пресъздават.
В комплекса е запазена джамия, библиотека, медицинско училище, лаборатория за приготвяне на лечебни отвари и екстракти за аромотерапия, музикално училище, кухня, столова, обществена баня, мелница, пекарна, работилница за ароматни свещи. Здравето е пряко свързано и с благотворителността, така се е финансирало лечението на болните. Забележителното е, че лечебницата остава в експлоатация четири века от 1488 г. до Руско-турската война (1877-78 година).
В ново време Тракийският университет, чиято внушителна сграда видяхме, от 1993 година е включил в структурата си изоставената „дарюшшафа“, т.е. болница и го е превърнала в Музей на здравето през 1997 година. Това е единственият в света турски музей, който представя ценна информация за развитието на медицината и медицинските услуги. През 2004 година Музеят на здравето печели награда за най-добър европейски музей. През ноември 2007 г. на форума „The best in heritage“, провел се в град Колон, Германия идва още една награда – най-добра презентация за двореца на султан Базид II, превърнат в един уникален атрактивен музеен комплекс. Днес наричат сградата със звучното име „Хуррем“, което означава Сграда на спокойствието.
Обядът ни се състоя от най-вкусните специалитети на Одрин – тава джигер и таратор от цедено мляко. Тава джигер те кара да оближеш пръстите си. Той е приготвен по специален начин черен дроб, най-често агнешки, като за целта около
70 % от състава му се премахва, за да остане само най-крехката и вкусна част. Казват, че ако отидеш в Одрин и не опиташ тава джигер, и не посетиш джамията Селимие, то все едно не си бил там.
Разгледахме джамията Селимие, която е най-голямата джамия в Турция, построена на хълм в центъра на града в класически османски стил по нареждане на султан Селим II (1568 – 1574). Тя е пример за художествения гений и технологични възможности на Мимар Синан. Той 22-годишен е взет като еничар от Мала Азия в Истанбул и в продължение на 19 години служи в еничарския корпус. В някои арменски източници се твърди, че Синан е от арменски произход. В полза на тази хипотеза говори писмо на Синан до султан Селим II от 1573 година, в което моли семейството му да бъде изключено от масовото изселване на арменците от град Кайсери. Според познавачи, като творец той може да се сравнява с Микеланджело. Работи като главен архитект при петима султани. Той е построил около 400 сгради. Негови работи са медресето в Мека, джамиите в Будапеща, София и други градове.
Турски историци и биографи на гениалният Синан цитират любопитно предание за българина Лалю, собственик на мястото, определено за построяването в Одрин на най-хубавата джамия в империята, която да носи името на султан Селим II. Лалю заплашил, че ще прокълне султана, ако му отнемат мястото. Много религиозният султан наредил да питат българина какво ще иска, за да отстъпи. Най-сетне Лалю се съгласил при условие, че и неговото име ще бъде изписано по някакъв начин на джамията. Така Синан изобразил на една от колоните на джамията, смятана за негов шедьовър, лале със цвета надолу, означаващо „Инат Лалю“. Лале и на турски се произнася приблизително като на български – ляле, близко по звучене до Лалю.
Според друго предание мястото е принадлежало на еврейка, която не е позволявала да се разруши градината й с лалета. Но след поредния отказ, за една нощ, всичките й цветя увехнали и еврейката приела това като знак от бог и тогава решила да продаде земята си, за да бъде построена най-голямата в Турция джамия – тази на султан Селим.
Джамията е построена само за 6 години – от 1568 до 1574. Интересна е историята и с прозорците на джамията. Първоначално са били 1000, но султанът решил, че цифрата 1000 е твърде кратка при изговор, затова заповядал да се зазида единият от тях. И така, когато говорели за джамията с деветстотин деветдесет и девет прозорци, всички се прехласвали. Освен това числото 999 се считало за магическо. Забележително е, че минаретата на Селимие са най-високите в цяла Турция – 72 метра. Виждат се дори от България.
Съществува легенда, разказваща за срещата в град Одрин на трите реки Тунджа, Арда и Марица, които в далечни незапомнени времена били три сестри – една заварена, една доведена и трета преродена. Все се карали сестрите коя от тях е по-хубава, по-работлива и по-добра от останалите. Разгневени от безкрайните им спорове, родителите им веднъж изрекли проклятие, от което момите се превърнали в реки, известните днес Марица, Арда и Тунджа. Само че те не спрели да се карат, всяка се смятала за най-бърза от трите. Така те решили да преспят в Одрин, а на заранта, която се събуди първа, да повика другите две и заедно да тръгнат към Бяло море. В действителност трите се събират в една река Марица и така чак до морето.
Всички дами от клуба изказаха своето задоволство от приятно прекараното време в Одрин и благодариха на дамите – Мадлен, Мари и Валентина, организирали и комфортното пътуване.
Валентина Карагьозова