Редколегията на вестника посети ФОНДАЦИЯ „ХРАНТ ДИНК“ в Истанбул

На 22-ри юни т.г. редколегията на вестник „Парекордзагани Цайн” посети фондация „Хрант Динк” в Истанбул
Фондация „Хрант Динк“ възприема историята като платформа, където
миналото може да се сблъска с различно бъдеще, основано на съвестни усилия да бъде намерен общ език.
Проектите, свързани с арменската история и историята на Турция се подготвят с цел да доближи философски и етически написването на историята извън официалния дискурс. Този подход ползва познатата връзка между живото същество и жизненото пространство в природата. Изхождайки от опита на това живо същество, то има за цел да не замразява историята в отдалечен период от време, а да задържи част от нашето съзнание в настоящето. Фондацията поддържа всички начини за проучването й, насочени към създаване на обща памет, дава приоритет на тези проекти, които ще помогнат на обществата да се запознаят един с друг.
Вървим по оживената улица на „Халаскаргази” в Истанбул. Точно пред номер 74 в черно каре на тротоара стои паметна плоча с надпис: ХРАНТ ДИНК, тук бе убит, 19 януари 2007 г., в 15.05 ч.
Този надпис светкавично върна в паметта ни разказите на съпругата му Ракел, за деня на убийството на известния журналист. Неволно погледите ни се насочиха към забързаните коли, които се движеха в четрилентовия път, който минаваше пред сградата на неговия офис и множеството хора, които се разминаваха интензивно и в двете посоки – останахме приковани! На 19 януари 2007 г. в 15:05 ч. този оживен иначе булевард е бил безлюден…

Развълнувани от това припокриване на фактите без всякакво съмнение вече, че убийство на Хрант Динк е било подготвеното и планирано от високите етажи на властта, тихо бутнахме тежката порта, зад която стълбите ни поведоха към офиса на фондацията и редакцията на вестник „Агос”.
Вратата автоматично се отвори пред нас и ние потънахме в света на Хрант – личността му бе скромна, каквато бе и обстановката тук, но мислите му бяха откритие за света на арменците, живеещи в Турция, по-смели и по-решителни от всякога. Рупен Чавушян, председател на „Парекордзаган” клон Пловдив, почетния консул на РАрмения в Пловдив Ехиязар Узунян, Хрипсиме Ерниасян, отг.редактор на вестник „Парекордзагани Цайн”, Елена Тамамджиева и Варта Марукян – членове на редколегията бяхме посрещнати с усмивка от г-жа Ракел Динк, която ни изведе към вътрешния двор, предпочитано място в горещите юнски дни. Тук се запознахме и с младия редактор на вестник „Агос” Робер Копташ. Разговаряхме за живота на арменците в Турция, за инициативите на фондацията. Намерихме общи допирни точки в бъдещето на двата вестника „Агос” и „Парекордзагани Цайн”.
Силно впечатление ни направи позицията на младия редактор, който на чудесен арменски език ни разказа как делото на Хрант Динк и борбата за постигане на диалог продължава. С мъдростта, придобита от изпитанията, на които са подложени арменците в Турция той каза: Нас не ни е страх. Ние ще продължим борбата си, но бавно, чрез постепенната промяна в мисленето на турците. Вероятно това няма да бъде постигнато в нашето съвремие. Може би след две или три поколения ние ще успеем да стопим ледовете, които разделят двата народа. Ясно ни е, че Арменския въпрос все още не е в приоритетите на Турция. Но турското общество показва вече своята позиция, макар и все още малко на брой привържениците ни ще се увеличат. Необходимо е с течение на времето да постигнем възприемането на историята, разбирането на историческата реалност.

От г-жа Ракел научихме, че офиса фондацията и редакцията на вестник „Агос” ще се преместят в нова сграда. Доброволческия състав на фондацията се е увеличил, а също и редакцията. Това изисква по-просторно място, което да създаде по-добри условия за работа.
Според Робер спорът за историята се счита за сега една от най-значимите пречки в отношенията между Турция и Армения, тъй като опитите им са стигнали до задънена улица. Освен това, причината за тази неподвижност на историята не са две държави … а хората. Следователно, едно решение от страна на турската и арменската държави по отношение на историята, не би означавало, че турците и арменците са постигнали решение. Компромис между двете общности не може да бъде постигнат само чрез политическо решение.
Това е основният проблем, за решаването на който фондацията подчинява дейността си.


„За една държава, политиката е ключ за заключване на историята, а за
друга – историята е повод за заключване на политиката. Аз съм сред онези, които вярват, че политиката е ключът. Каквато и да е мотивацията,
отключването и приемането на историята е основно наше задължение”.
Хрант Динк
„Агос”, 27 май 2005 година
Надникнахме и в неговия кабинет, който беше запазен в същия му вид. Стените бяха покрити с витрини пълни с наградите и грамотите на журналиста Хрант Динк. Високо над тях стоеше плакат с неговата снимка и надпис: „ВИЕ УБИХТЕ КОКИЧЕТО, ЗА ДА НАПЪЛНИТЕ ШЕПИТЕ СИ С КРЪВ И ЧЛ. 301”.


Тръгнахме си удовлетворени, че съдбата ни позволи да се докоснем до паметта на един велик арменец от нашето съвремие, който освен своя пример, остави на хората своята любов, толерантност, мъдрост и постави началото на диалог между двата народа – немислимо преди него.

 

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.