На 15 юни т.г., ОАБС „Парекордзаган“ в град Русе бе домакин на концерт-спектакъл с участието на самодейните групи към „Парекордзаган“ клон Пловдив – ВИС „Еребуни“ и танцовите групи „Нърени“ и „Йеразанк“.
В елегантната зала „Европа“, която се намира в емблематичната за града сграда „Доходно здание“ и събира 320 души, не остана нито едно свободно място, въпреки мрачните гръмотевични прогнози за следобедните часове на деня.
Изпълнителите, които въпреки че бяха пропътували 300 км, пренесоха доброто си настроение на сцената и предадоха на публиката онова безценно чувство, което ги кара да пеят, танцуват или свирят – любовта към арменското ни културно наследство.
Вокално инструментален състав „Еребуни“, с художествен ръководител Ардаш Ерниасян, представи своя репертоар, в който бяха включени мелодични арменски песни, модерни и разнообразни в стилово отношение, които бяха изпълнени от солистите Марина Спасова, Хованес Караохлуян, Хари Шишманян и Пламен Манафски.
Водеща Стефани Янакиева-Ерниасян разказа на русенската ни публика, която за първи път беше свидетел на изявата на танцовите ни групи, причините за създаването им, тяхната силна мотивация да танцуват и да пленяват с арменския танц своята публика. Хореографията на танците „Пармани“ и „Муш“, в изпълнение на танцова група „Нърени“ и „Зурни трънги“ и „Хайреник“ в изпълнение на солистите от юношеска танцова група „Йеразанк“ – Анахид Саркисян и Ашот Пивазян бе дело на художествения ръководител на танцовите групи Анжела Везирян – Начева.
Бурни ръкопляскания заслужиха младите солисти от „Йеразанк“ – Анахид Саркисян, чийто корени от бащина страна са от гр. Русе и Ашот Пивазян. И не бе никак странно или необичайно, че младите вървят по пътя на своите родители – тази духовната връзка между поколенията, която в най-силната си форма може да се види при арменците – така както майката е рисувала арменската азбука върху пясъка в пустинята, по време на депортацията (1915 г.) и е предавала майчиния език на своите деца, въпреки безнадеждното им състояние и смътно бъдеще.
Форматът на спектакъла бе една сполучлива форма да поднесем на публиката едновременно арменски песни и танци, а успехът и положителният прием ни накара да подготвим следващата стъпка – танцьорите да танцуват под живия съпровод на група „Еребуни“.
Винаги когато говорим за самодейност ние благодарим на тези, които ни подкрепят – без помощта на ОАБС „Парекордзаган“ не бихме имали такъв успех, и не бихме могли да достигнем до всички градове с арменско присъствие.
Финалната песен „Им Хайреник“, в изпълнение на Марина Спасова развълнува еднакво силно и публиката и певицата, която я изпя със сълзи на очи: „Хачкареръ арцункнеров гъ лъванам, ахачум ганчир, туйл дур дун тарнам“ (Със сълзите си ще измия хачкарите, моля те извикай ме, дай ми възможност да се върна у дома).