Хагоп Чолакян, изследовател в Института по археология и етнография на Националната академия на науките на Република Армения и преподавател по арменски език в Ереванския държавен университет.
Арменският език е едно и също неразделно понятие за всички арменци, независимо колко се различават помежду си, независимо дали е диалект, разговорен език или един от клоновете на литературния арменски.
Двата клона на литературният арменски език – източноарменският и западноарменският, никога не са били считани за два езика, тъй като техните носители са възприели идеята за една родина и една нация, следователно са ги разглеждали като литературни версии на един и същ национален език.
Западният клон на литературният арменски език е загубил естествената си среда на развитие в резултат на Геноцида, има проблем с оцеляването, а източният клон, е станал държавен език в Република Армения и е придобил по-благоприятни условия за развитие. Това обаче не поставя под въпрос правото за съществуване на западноарменския. Това е езикът за запазване на идентичността на западните арменци по света и развитието на литературата и културата. Двете версии на нашия литературен език все още са обречени да съществуват поотделно в този момент.
Арменската интелигенция прие двата клона на литературният арменски език като историческа реалност без да отхвърли едното и да приеме другото. В резултат на това както западната, така и източната арменска литература, във всички дебати за усъвършенстване на правописа, се обединиха около обща регулация и изтласкаха някои диалектни явления, избягвайки окончанията – կոր, – նէ, (-гор, – не), причастието նիս, նիդ, նին (-нис, нит, нин), спомагателният глагол на източноарменската версия на местоименията էս, էդ, էն (ес, ту, ен) и др.
Дадено бе предимство за словообразуване в арменския език вместо чуждите термини.
Поради затворените условия, създадени след съветизацията на Република Армения, може да се каже, че мостовете между двата ни литературни езика бяха разрушени. Първият основен удар за сближаването на двата клона на литературата бе реформата на правописа, която директно създаде китайска стена между старото и новото, източноарменската и вековната арменска литература като цяло.
ДНЕС
Днес всички арменци са в напълно нова ситуация. Въпросът за хармоничното преподаване на източноарменски и западноарменски в смесени колонии е много актуален. Процесът на разделяне на учениците в едно и също училище и провеждането на уроците поотделно е удар по всяко желание за сближаване на двата езика.
Западноарменският, който е най-сигурният начин за запазване на арменската идентичност на част от нашия народ, е изправен пред императива за оцеляване и нов живот, в резултат на големите сътресения, емиграцията и разпръскването на най-големите ни колонии в Близкия изток.
Диаспората има опит да поддържа стотици училища, които могат да предизвикат завистта на всяко държавно училище. Сега, повече от всякога, арменското училище в Диаспората се нуждае от грижи и подкрепа. Диаспората, както западната, така и източната, има спешна нужда да създаде и поддържа дневни училища. Тя се нуждае от национална подкрепа в областта на образованието. Ако родината не прояви разбиране за тези нужди на Диаспората, тя няма да намери Диаспора, която да достигне до родината утре.