ПРИМИРИЕ В НАГОРНИ КАРАБАХ КРИКОР СРЕНЦ  – ЗАВЪРНАЛ СЕ ОТ АРМЕНИЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

  1. Добре дошъл жив и здрав! Каква беше твоята мисия в Армения по време на войната с Азербайджан?

Добре заварила, благодаря за поканата. Целта на моето пътуване в Армения по време на конфликта бе хуманитарна и се прояви в няколко насоки:

– помощ с вещи от първа необходимост за моите приятели доброволци, които бяха на границата на Република Армения

– помощ за настанените в гр.Севан бежанци от Арцах с храна, дрехи, хигиенни продукти и т.н.

– помощ свързана с подпомагане на моите приятели и колеги от Дирекция извънредни ситуации на Република Арцах.

  1. Какво включваше организираната от тебе кампания за набиране на помощи за Карабах?

Кампанията, която съвсем спонтанно реших да организирам бе насочена именно в тези три гореспоменати направления. За моя огромна изненада в нея се включиха не само  близки и приятели, но и много хора, които не познавах до момента. Искам да изразя огромната си благодарност към всички тях. Държа да подчертая, че голяма част от подкрепилите ни бяха наши братя и сестри българи.

 

  1. По-точно в коя точка или град се намираше и как протичаше организацията за разпределяне на хуманитарните помощи?

Аз пътувах доста в различните краища на Армения. Както споменах, след като пристигнах на място, първо заминах за гр.Вайк, където бяха моите приятели доброволци. Предоставих им нещата, които бях донесъл от България и им помагах във връзка с решаването на някои материално-технически въпроси свързани със снабдяването на постовите съоръжения. Смея да кажа, че всички такива въпроси бяха разрешени с помощта на събраните от България средства.  Второто място, което посетих с цел да бъда полезен бе гр.Севан – там живее един от най-близките ми приятели – Вахе Мелконян, професионален водолаз спасител и  инструктор. По негово предложение отделихме няколко дни, за да се занимаваме с децата от Арцах, за да ги разходим с водолазния катер по Севан. Децата останаха очаровани и се сприятелиха с нас. Направи ни впечатление, че голяма част от тях не бяха топло облечени. Ето защо посетихме местата, в които са настанени и направихме списък с неща, които са им необходими. Така започна работата ни в това направление. Доставихме им топло бельо и дрехи, чорапи, памперси, основни хранителни продукти. Тази дейност продължаваме да вършим и в момента.

  1. На 10.11.2020г. Армения и Азербайджан подписаха примирие по волята на Русия, като по-голямата териториална земя отива в ръцете на азерите. Започнаха протести срещу прекратяване на военните действия. Защо? Твоето мнение?

Моето лично мнение е, че причината за недоволството не бе прекратяването на военните действия, а условията при които те бяха прекратени. От тук насетне възникват много въпроси, на които отговорните лица следва да дадат отговор. Загубихме в този конфликт хиляди наши сънародници и именно, заради тях следва истината да излезе наяве.

 

  1. По професия юрист, учил и международно право – защо не участват и големите сили Франция, САЩ? Дали ще вземат по-нататък отношение? Как мислиш?

По отношение на трайното урегулиране на конфликта, отдавна бе създадена т.нар. Минска група със съпредседатели САЩ, Франция и Русия. От това, на което станахме свидетели по време на тази война, стана ясно, че най-активно участие в процеса взе Русия. Но това не означава, че Република Армения и диаспората не трябва да продължават на дипломатическо ниво да ангажират Франция и САЩ в този процес.

 

  1. Въпреки че посланичката на Азербайджан в България казва, цитирам: “Турция не участва по никакъв начин в този конфликт освен с военно оборудване на дронове и оръжия, закупени от нас, а Армения ги получава безплатно под прикритие на хуманитарна помощ” /вестник “Марица”, 16-о октомври 2020г./ Така ли е?

Има безспорни доказателства от редица международни наблюдателим, че Турция не само подкрепя, но и участва активно в конфликта чрез свои военни подразделения. Въпросната г-жа често си позволява да прави заявления без да има доказателства. Подобни емоционални и непремерени изказвания са недопустими за професионални дипломати.

 

  1. Не разбирам от политика и не особено се интересувам, но като арменка съм съпричастна и с болка на сърце страдам за пролятата кръв, човешки животи, трупове, и то в условията на една пандемия. Как милите хора съвместяват война – конфликт – спазване на мерки за Ковид-19?

Да, действително ситуацията с пандемията в световен мащаб е изключително тежка. Не стига това, но арменските лекари бяха принудени да работят и под ракетен обстрел. Въпреки нечовешките трудности те се справиха и продължават да се справят със задълженията си. За мен те са едни от съвременните примери за героизъм.

  1. Четох някъде, че както хиляди арменци са прокудени от изконните си земи, така и 1 милион азери са прокудени оттам. Ами това с бежанците не е ли отново геноцид, къде е истината?

Всяка една война е свързана с хиляди човешки трагедии. И от двете страни страдат хора. Считам, че през 2020г военното решение на какъвто и да било територирален спор не би могло да бъде възприето като цивилизовано. Има дипломатически механизми, чиято основа цел е да предотвратят военното разрешаване на конфликти. И тук отново следва да изискваме да  получим отговори на много въпроси от отговорните лица.

  1. Знаем, че винаги “големите риби /империи, турска, руска и т.н./ изяждат малките риби” – апетит за територии и власт и никога следварително както е станало през 1915г. прокудени, унищтожени, разпръснати арменци не получиха земите си, как ще стане сега това, когато по ред подписани точки, мисля че са 9, Азербайджан се връща 5500 кв.м. от територията на Армения? Мнение моля.

Не считам, че трябва да се поставяме в ролята на жертва в тази ситуация. Да, големите държави имат свои интереси и ги преследват. Но задължение на ръководството на Република Армения е да използва своите дипломатически възможности, за да могат определени имперски интереси да съвпаднат с тези на нашата прародина.

  1. В края на краищата как ти виждаш бъдещето в тази зона?

Нещата на този етап далеч не са ясни. Единственото сигурно нещо е категоричната намеса на Русия благодарение, на което военните действия бяха светкавично прекратени. От тук насетне е време да се успокоим и да започнем да търсим цивилизовани начини за трайното урегулиране на въпроса. Това изисква огромни усилия както от страна на диаспората, така и най-вече от страна на ръководстовото на Република Армения. Място за отчаяние и самосъжаление няма. Нашият древен народ е имал редица трудни моменти в своята хилядолетна история. Със сигурност ще се справим и с този.

  1. Ще има ли нови мисии за помощ на пострадалите хора?

Да, както обясних, целта на моето посещение бе да се запозная със ситуацията на място и да създам организация за бърза и ефективна помощ. В постоянна връзка съм с моите приятели и заедно с тях продължаваме и ще продължаваме да решаваме текущите въпроси на бежанците от Арцах. Вероятно при нормализиране на ситуацията с пандемията ще заминем и в по-широк състав на място.

  1. Аз съм убедена, познавайки те добре, че няма да спреш до тук,но каква е твоята мотивация?

Моята мотивация са моите приятели и близки хора там. За мен те са най-силната връзка с родината. Вярвам, че това, което правим има смисъл. А лично за мен чувството за вътрешна удоволетвореност от свършената работа е огромно. Нито за момент не съжалявам, че заминах. Въпреки всички трудности с пътуването, напротив – не бих си простил, ако не бях го направил. Много от хората, които ми помогнаха имат желание да посетят Армения. Там вече те имат истински приятели, които няма да забравят помощта им. За мен ще е удоволствие скоро да ги разведа из тези приказни земи.

  1. Моля, кажи ни нещо, което особено те вълнува или впечатлило по време на едномесечното ти пребиваване в отечеството ни.

Едно от нещата, които ми направи силно впечатление е силата на нашия дух. Всички бяха сплотени и готови да се борят докрай. Имаше хиляди доброволци не само от Армения, но и от други страни, които през цялото време чакаха да бъдат призовани, за да се включат във войната. Това го видях с очите си и няма никога да го забравя.

Благодаря!

 

Започнах без увод, но заключение ще има. Крикор Сренц – юрист, арменофил, патриот, интелект… Баща – доцент по физика Агоп Сренц и преседател на подводен клуб “Нептун”-Пловдив, светла му памет – достойно заместен от Крикор. Д-р Вероника Ашикян – майка, светла й памет. Уважаеми, вашият син е достоен с всички свои позитиви и негативи и достойно носи фамилията Сренц, продължавайки вашия пример!” Той е гордост за нашата арменска общност със своята смела и хуманна постъпка, обичан от рода и приятели. Буквално веднага след своето завръщане бе “разпънат на кръст” от известния журналист Георги Коритаров по телевизия “Европа”, пловдивска телевизия, вестник “Марица ” и други.

Светът е парализиран от пандемията, но териториалните, икономически и военни действия и борби продължават. Природата и космосът си отмъщават – земетресения, цунами, новоднения и т.н. Здравето обаче не е разменна монета и е подвластно на Божията воля!

Уважаеми Коко, бъди благословен! Нека ти и твоето семейство да бъде и пребъде и се увеличи с достойни наследници. Поклон!

Уважаеми читатели на вестника, бъдете здрави, млади хора, последвайте примера му, във вас  ни е надеждата и покрийте максимата.

“Арменците се поддържат”. Да, така е, каквото и да става да бъдем заедно!

 

Силва Долмаян

This entry was posted in Парекордзагани Цайн. Bookmark the permalink.