Меню Затваряне

Традиционния летен детски лагер „ХайЛер-2018“ 

Традиционния летен детски лагер „ХайЛер-2018“  отново се проведе в разгара на лятото, този път подчинен на две големи дати:

100 години от обявяването

на Първата независима република Армения

и 2800 години от основаването на столицата Ереван

Детския лагер за поредна година събра деца от цяла България от 22-29 юли т.г., в местността Цигов чарк, в Родопите. Подслонени във вилно селище „Вивиана“ групата бе обгрижена от любезния персонал, който създаде всички условия за успешното провеждане на лагера.

Децата от Хасково, с ръководител Нора Дерандонян, от Бургас, с ръководител Мери Мовсесян-Калудова, от Стара Загора, Пазарджик, Русе и Пловдив отнесоха незабравими спомени от едноседмичната ни съвместна ваканция. За тях целодневно и неуморно се грижеха аниматорите Ирина Андре Чавушян, Моника Шишманян и пом.-аниматорът Алекс Дойкова. Забавленията бяха само част от ежедневието на децата. Програмата бе разнообразна. Всекидневното обучение на децата по арменски език с арх. Алвард Бадваганян, преподавател в Съботното училище на „Парекордзаган“ клон Пловдив и лекциите по вероучение и патриотизъм на Нерсес Кетикян бяха подчинени на целите на лагера – да поддържа огъня на родолюбието и стремежа към знания в нашето младо поколение. Забавленията, в които участваха всички лагерници преследваха същата цел.

Подготвените от аниматорите викторини, състезания, игри с препятствия, тестове за изобретателност и пъзели, водеха до един резултат: обогатяване на познанията за арменската история и традиции. Тази година всички лекции на Нерсес Кетикян бяха свързани така, че предварително да дадат нужната информация на децата, след което те да я използват в игрите като напр. за ролята на „Парекордзаган“ в живота на арменците по света, за древната столица Ереван и за Арменската държава, както и лекцията „Защо да се гордея, че съм арменец?“.

Две от генералните ни задачи, по които започнахме подготовка още от първия ден бяха раздаване и заучаване на роли за театралната постановка „Царят на дърветата“ (Дзарерун такаворъ) с арх. Алвард Бадваганян и Нора Дерандонян, и заучаване на арменския танц „Хапама“ с хореограф Нора Дерандонян. Имахме шест дни на разположение до насрочената в предпоследния ден на лагера премиера – ден петък, в който предавахме събитието на живо. Всекидневните репетиции бяха придружени с подготовката на сценичните костюми и декори, за което осезателна помощ оказаха Катрин Твапанян (за изработване на решетката на затвора), Наташа Начева (за декориране на дърветата), Варта Марукян и Старша сестра Яна Караохлуян (за изработване одеждите на посланика и готвача).

Разделени на групи, организирани от Ирина Андре, Моника и Алекс, всички се включвахме в подготовката на анимациите, без изключение – отговорници, родители и ръководители на лагера. После отборите се отправяха към зоната за игра и надпреварите започваха.

Емоционално и весело настроение създаваха най-вече състезателните игри. Тогава всеки отбор играеше като един екип, подкрепяйки своя състезател, мотивирайки го за победа. Това беше и нашата цел – деца от различни градове и различна възраст ( от 4 до 13-годишни) да бъдат възпитани в грижа един към друг, да се обвържат с приятелство, което ще продължи в годините.

Приложните занимания се водеха от любимата ни Наташа („Арт ателие Наталини“), която вече за трета година ръководи часовете по Арт на лагера. Рисуването на емоции (емотикони) и декупажа приковаха вниманието на децата, които поставиха върху своите изобретения собствения си мироглед и старание.

Всяка сутрин редовно се провеждаше гимнастика, ръководена от 13-годишната Александра Янкова (Аля). Слънчевото време не можеше да възпре децата от изкушението да се хвърлят в басейна и да лудуват на воля под зоркото наблюдение на аниматорите и отговорниците на лагера. А в следобедните часове, освен репетиции и тихи игри, всеки можеше да завоюва  място до любимите си аниматори и да измоли за някоя забавна игра, извън определената програма.

Тренировки на полето, на предварително подготвеният от авак хъмапабед Мелик Джамджиян, полигон, бе едно от неочакваните предизвикателства за децата. Помощниците на йехпайр Мелик за изготвянето на препятствията – Кеворк и Филип Зобуян, Арам Дерандонян и Мишо Тенчев бяха сред първите смелчаци за това необичайното занимание – претъркулване, пълзене, хвърляне на „граната“ и стрелба в цел. То привлече най-напред момчетата, които смело пристъпиха напред, сред които и 4 –годишния Жан Марукян. Забележителна смелост проявиха и 7-годишните Аракси Кетикян и Теодора Петкова.

На следващия ден лагера отново имаше гост – Лео Дерваханян, който им бе подготвил ново предизвикателство – рисувахме емблемата на лагера и могъщата арменска планина Арарат, след което той проведе лекция за опасностите, които се крият във водните басейни.

Срещата с духовния пастир на пловдивския арменски храм „Сурп Кеворк“ – отец Храч Мурадян подчерта силната връзката на арменците с нашата християнска вяра и нейните изконни традиции. Всяко дете получи подарък от отеца снимка на Богородица.

Пъстри и забавни бяха Вечерта на таланта, конкурса за „Най-щура прическа и най-невероятен грим“, модното ревю и Карнавала. Часовете, които предхождаха тематичните вечери преминаваха в трескава подготовката и вълнения, които трудно могат да се опишат. За най-добрите журито и ръководството на лагера, бяха подготвили специални награди и много изненади.

Яна Караохлуян и Светла Кетикян следяха ежедневно за реда и чистотата по стаите и връчиха награда на двойката Доротея Ангелова и Дара Османова за безупречна чистота и ред. В последния ден на лагера за първи път бе връчена и една много специална награда. Носителят ѝ – Александър Франкян я заслужи, защото успя да превъзмогне своята пристрастеност към телефона и се раздели с него по време на лагерните дни.

В съботния кулминационен ден неочакван гост бе Марина Спасова. Тя изненада децата, които я помнеха от миналата година, когато бе аниматор на лагера. Настана всеобща радост и сред многото прегръдки и спомени започнаха подготовката за Карнавала, в която тя веднага се включи.

Честото присъствие в лагера на Председателя на Благотворителния съюз г-н Рупен Чавушян показа близостта на организацията ни към целите на лагера и подчинените му идеи, които без подкрепата на „Парекордзаган“ не бихме могли да осъществим. Тази година гост на лагера в последната вечер бе и Председателката на „Парекордзаган“ клон Хасково г-жа Сърпухи Дерандонян. За да бъде здраво ядрото ни имаме нужда от своите ръководители. А те бяха до нас!

Разделихме се с тъга. Знам, че ще изминат само още 365 дни, по време на които непременно ще си припомняме тези безгрижни и щастливи дни до следващия „ХайЛер-2019“ – нашето лято, заедно.

Хрипсиме Ерниасян, отговорник на лагера

Нора Дерандонян, зам.-отговорник