0
0
Проведе се традиционния лагер ХайЛер под мотото на AVC – 10 години Арменски виртуален колеж
10 години модерно арменско образование
От 27 юли до 3 август т.г. се проведе лагер ХайЛер-2019, който отново събра деца от 4 града в страната: Пловдив, Хасково, Стара Загора и Бургас.
В красивата долина на Перперешка река, тихо ромонеща в Родопите, лагерниците се разположиха в кокетни бунгала, а чудесно поддържаните между тях тревни площи предразполагаха за най-различни занимания на открито.
Още в първия ден отговорникът на лагера Нора Дерандонян, заедно с аниматорите Моника Шишманян, Алекс Дойкова и Михаил Тенчев (пом.-аниматор) обединиха по възраст и интереси лагерниците в отбори и ги запознаха с програмата през следващите дни.
Първи помощници им бяха отговорниците по групи Хрипсиме Хачадурян, Мери Мовсес
ян Калудова, Хрипсиме Нурикян, Силвия Гелгелян, Неделина Мнацаканян. Лагерът ни имаше и още невидими и скромни помощници, без които лагерният живот нямаше да е толкова интересен – Степан Дерандонян, Гаро Хачадурян и Месроб Тонгурян. Те подготвяха и организираха онази част от Програмата, която имаше нужда от силата и опита им. Но за това ще стане въпрос по-нататък.
Всяка година на традиционния лагер на „Парекордзаган“ клон Пловдив участват и лагерници, които са под допустимата възрастова граница от 6 години. Често те са по-малките братчета или сестричета на познатите ни вече деца от предходни години. Тази година това бе 4-годишният Арман Гелгелян, а вече порасналият от миналата година 5-годишен Жан Марукян се чувстваше в свои води, точно така, както Арман ще се чувства догодина. Страхотно е, че след година – две от летуващи, те преминават към активните лагерници, и още по-голям повод за гордост на организаторите на лагера е, че самите лагерници скоро сами пожелават да станат и аниматори.
Раздял ата с лагерния живот е трудна, това е толкова разбираемо, затова ръководството на лагера взе решение преди време, порасналите деца, които показват способности, ако желаят – да бъдат аниматори, след като преминат една година обучение като помощник-аниматори, под ръководството на Отговорника на лагера. Така те се възпитават не само в отношение към по-малките, но и с идеите си се доближават най-много до желанията на децата.
Така започна Първия ден – настаняване и брандиране на лагерната зона. Всеки получи своята тениска и шапка, и нужните пособия, с които лагерниците започнаха да сътворяват своите отборни плакати.
Разделени по отбори, под наблюдението и съветите на аниматорите Моника, Алекс и Мишо децата изляха своето въображение върху картоните, а времето беше с нас – слънчево, но прохладно. Припомняне на молитвата и раздаване на текстове за песента „Карун, карун е“, подготовка на график за репетиции на арменския танц „Кочари“ бяха част от заниманията през първия ден.
След това започна подготовката за следващия ден – празникът Вартавар.
Забележително възприемчиви са децата, когато имат нужното семейно възпитание. Вторият ден премина именно в духа на религиозните празници, които се отбелязват семейно сред общността ни.
След като на децата им припомнихме за празника Вартавар и разказахме как той се отбелязва от арменците по целия свят, група момичета и момчета се вляха в приготвянето на хоровадз.
Не след дълго започнаха състезателни игри, в които бе вложен образователният елемент, свързан с празника. Разбира се всичко бе обилно гарнирано с вода, след като Отговорникът на лагера Нора Дерандонян даде старт на мокрите игри.
Пръски вода и весел смях се понесоха над лагера, докато над главите им се носеше аромата на запалени въглища – подготовката за хоровадз течеше интензивно. Степан, Гаро и Месроб трябваше да приготвят обяда за целия лагер, докато всички играеха на воля.
Специално поръчан за Вартавар лаваш, гарнира празничната трапеза, за да подкрепи целта на организаторите – да възпитаваме децата ни в духа на арменските традиции и те да познават нашите обичаи.
Денят бе много вълнуващ, а приятелите ни от гр. Хасково го направиха и много вкусен.
На следващия ден Трети, започнахме с час по арменски език. Като начало Хрипсиме Ерниасян им разказа за Арменския виртуален колеж (АVC), причините за създаването му, за създателя – Ервант Зорян и подчерта, че лагерът ни тази година е посветен на 10-годишнината от създаването на AVC. Часът започна с заучаване на мотото на AVC – Хайгаган гъртутюн- мишд йев аменур (Հայկական կրթություն՝ միշտ և ամենուր – Арменско образование – винаги и навсякъде), което бе изписано на тениските и шапките на лагерниците.
На пръв поглед изглеждаше съмнително за 60 минути да дадеш нужните знания на децата, в главите на които имаше място само за игри. Урокът изискваше те да запомнят арменските думички, а в следващото упражнение да ги свържат с картинките. Но се оказа че не е невъзможно… Много бързо децата, които имаха бегли познания по арменски език и тези, които са го изучавали с учител в Съботните арменски училища в страната, с еднакво старание и бързина преминаваха упражненията.
Методиката на д-р Зорян, създателя на AVC, е толкова забавна, цветна и интересна, че увлича децата не в урок по арменски език, а в игра на картинки и думи. По този начин се ангажира тяхното мислене по нов начин, а усвояването на езика става съвършено лесно. Целта на нашите лагерни занимания по арменски език бе една – да провокираме желание да изучават родния си език и това да бъде увод към опознаване на нашата култура. Защото в AVC ще откриете не само уроци и упражнения. Програмата съдържа и електронни книги, които допълват и неимоверно много обогатяват познанията ни за Арменската история и самата Армения – с нейните неизчерпаеми древни и съвременни чудеса.
Дните се изнизваха бързо, но всеки един от тях оставяше силен отпечатък върху времето, прекарано заедно.
На третия ден имахме гост – Ди Джей Майки Флекс от гр. Пловдив, който разказа интересни неща за дискотеките, посъветва ги какво не трябва да правят, когато станат достатъчно големи за да ги посещават, запозна ги с техниката на диджея, проведе различни игри, а после ги поизпоти на дискотеката.
На следващия ден лагерът ни бе посетен от отец Храч Мурадян, духовен пастир на пловдивския храм „Сурп Кеворк“ и от Председателя на „Парекордзаган“ г-н Рупен Чавушян. Този ден бе благословен от отец Храч, защото имахме рядкото изживяване, деца от различните градове на страната, заедно да се доближим до духовния мост, който ни обединява – нашата религия, да познаваме нашите свещеници и тяхната роля в живота на нашия народ.
