Писмо от Вахарш (ак) Ширванян
публикувано във вестник “Асбарез”, 2015 г.
Между 7 април и 4 май 1915 г. свободолюбивите и смели арменци от Ван нямаха други средства, освен да се защитят, за да избегнат клането и тоталното унищожение. Подобно на арменците в Муса Даг, Урфа, Шабин Карахисар, Хаджен и Айнтеп, битките за самозащита на Ван-Васпураган трябваше да станат ярки примери за волята на народ, който отказа да бъде заклан като стадо през 1915 г. Предпочитаха да стоят изправени и да умрат в битка с пушка в ръка, за да покажат, че и те притежават волята да живеят достойно.
- (Неизвестно); 2. Аршавир Казанджиян; 3. Крикор Тютюнджиян; 4. Каприел Хацакордзян; 5. Мардирос Дабаян (Весбер); 6. Вартан Максабедян; 7. Вахаршак Ширванян; 8. Арам Маркарян; 9. Харутюн Кишмишиян; 10. Нерси Басианян
Самозащитата на Васпураган през 1915 г. е предшественик на битките при Баш Апаран, Каракилисе и Сардарабад, които се проведоха три години по-късно през 1918 г. Те трябваше да се превърнат в циментовите блокове за създаването на Република Армения. Всъщност и в двата случая именно Арам Манукян от Ван, известен като Арам паша, пое ръководството на арменците в Ереван и се превърна в символ на надеждата и смелостта за арменския народ. Той накара всички арменци – мъже, жени, дори възрастни хора, да се бият и, ако е необходимо, да умрат в борба за това, което е останало от прародината. Васпураганските арменци, които по това време бяха намерили условно убежище в Източна Армения, бяха на първите защитни линии.
Писмото, което представяме по-долу, е за периода непосредствено преди, по време и след героичната битка за самозащита при Ван-Васпураган. Представеният текст тук е мемоар за събитията и общата психологическа ситуация в града по това време.
Авторът на писмото е Вахаршак Ширванян, съпруг на г-жа Вержин Ширванян и баща на известен член на арменската общност в Калифорния – Хагоп Ширванян.
Вахаршак е дошъл в САЩ, за да продължи висшето си образование. Въпреки това, след като се е изучил в тази страна в продължение на няколко години, той е предпочел да се върне обратно в своя роден град Ван.
Писмото е написано през 1916 г. и е адресирано до братовчед му по бащина линия Мъгърдич Ширванян, който е пребивавал в Ню Джърси. Мъгърдич е бил известен член на Арменската революционна федерация (АРФ, наричана още „Дашнагцутюн“). Мъгърдич почина миналата година. Това писмо беше намерено сред документите му. Беше го копирал и изпратил на г-жа Вержин за спомен от покойният ѝ съпруг.
Отпечатваме писмото на Вахаршак с много малка редакция, като негов мемоар за героичната битка при Ван през април-май 1915 г.
От редактора на вестник „Асбарез“
„Скъпи мой Мъгърдич,
Много пъти бях мислил да ти пиша и да ти разкажа за понякога ужасните, понякога щастливи, а понякога и непоносими условия, в които се намираме. Въпреки това сълзите винаги са задушавали желанието ми и раненото ми сърце отново е кървяло … Днес реших да ти пиша без значение какво …
Веднага след като се върнах от Америка у дома (Ван), нещата се промениха драстично. Домът на моето семейство беше благословен пет пъти по време на моето отсъствие и се беше превърнал в пълен с всички удобства, които едно ориенталско жилище можеше да осигури. Бях щастлив да видя дома ни в такова благополучно състояние. Сякаш беше преобразен в манастир, където всеки ден около 30 посетители бяха посрещани и хранени, в съответствие с нашите арменски обичаи и гостоприемство.
Уви, времената трябваше да се променят и нищо не остана същото. Войната започна и скоро всички мъже на възраст между 15 и 55 години трябваше да бъдат отзовани. Опитах се да избегна наборната служба, като поех ролята на лекарска помощ, учител или дори духовник. В крайна сметка се присъединих към (османската) армия. Бяхме изпратени на персийската граница. Останахме там известно време, докато започнаха битките, а руската армия, заедно с арменските доброволчески части напредваха.
(Три нечетливи реда тук)
Пристигнаха нови директиви за обезоръжаване на всички арменски войници. Всеки миг си мислехме, че краят ни е близо. Отведоха невъоръжените войници в планините и деретата, където са били жестоко избити от своите другари по оръжие. Мнозина бяха отведени, за да се присъединят към работните батальони, само за да бъдат убити, щом стигнат там. Един ден почувствах, че и моят ред е дошъл. Сякаш за изпълнение на важна мисия, аз и турски войник от Ван бяхме изпратени в отдалечено село. Докато бяхме на път, забелязах, че предполагаемият ми другар не е този, който познавах и разбрах, че мисията му е да се отърве от мен. Без колебание извадих пистолета си и го убих на място. Взех пушката му и след като пътувах три дни по заснежените планини, стигнах до Ван и се присъединих към останалите войници, дезертирали от османската армия.
Времената бяха ужасни в града. Ситуацията стана наистина напрегната, когато Врамян беше прострелян, а Ишхан1 убит.
Ванските арменцие се раждат смели хора, както техните предци Вартан и Вахакн Мамигонян. Те бяха готови да се борят и да умрат за свободата и достойнството си. Силите от двете страни бяха неравномерни – 600 до 700 арменски бойци за защита на града срещу османска армия от 30 000 войници, водена от Джевдет бей, управител на Ван. Битката беше такава, каквато светът не беше виждал преди …
Разбира се, ще се интересуваш от това, което направих по време на боевете. Исках да прочетете за това от статиите и книгите, които неизбежно ще бъдат публикувани за битката, но тъй като ти пиша сега, не мога да премълча. В края на краищата ти си мой братовчед по бащина линия и разрушеният дом и надгробните плочи на твоя баща и предци ме молят да ти разкажа, за това как аз отмъстих на атакуващите ни турци. Да, мога да кажа без колебание, че бях водач на важните схватки в района на къщата на Сохаг бей и Товмас, който беше преден арменски пост и почти заобиколен от вражески сили. Бях се превърнал в инструмент за отмъщение и се заклех да убия колкото се може повече врагове, преди самият аз да бъда убит. Гледах смъртта в очите и никога не помръдвах. Мислех само за отмъщението.
Турската армия ежедневно обстрелваше нашата позиция. Ежедневно получавахме около 400 артилерийски снаряда. Отговаряхме им с нашите пушки, като пеехме патриотични песни и псувахме през бойната линия … Това бяха най-хубавите дни в живота ми, скъпи братовчеде. Бях водач на група от петима млади бойци и въпреки че бяхме заобиколени от хиляди вражески войници и почти седмица бяхме без храна и вода, ден и нощ се борихме неуморно. Врагът беше прекъснал комуникационната ни линия с другите ни сили, като завладя домовете на Бакр и Хамзе, от чиито прозорци през цялото време ни обстрелваха. Нашите другари се опитваха да изгорят дома на Хамзе, за да възстановят комуникацията с нашия преден пост, но планът не успя. Когато опитаха още веднъж без никакъв успех, станах неспокоен. Излязох на открито и докато хиляди куршуми свистяха от всички страни, успях да се изкача по къщата на Товмас и започнах да стрелям по вражеския пост. Приятелите ми викаха да спра и да се оттегля. Духът ми обаче беше непоклатим и аз напълно се противопоставях на смъртта. Успях да подпаля къщата, която беше близо до поста на врага. Върнах се в овощната градина на къщата и започнах да стрелям по неприятеля, който помисли, че имаме голям напредък срещу тях и започна да отстъпва. Едва след като изчерпах всичките си куршуми се оттеглих. Нямам време да навлизам в подробности, скъпи братовчеде.
По-късно участвах в няколко други подобни действия на бранителите и дори станах лидер на по-големи групи бойци. Вече бях много добър в хвърлянето на гранати по вражеските формирования.
Най-скъпият ми Мъгърдич, успях да извърша отмъщението си десетократно (нечетливи думи) …
И накрая, след пет века османско мюсюлманско владичество, слънцето изгря с по-ярки лъчи. Арменското знаме сега се вееше над историческия замък на Ван. Сега Ван беше под управлението на арменската администрация и беше защитен от арменски войници!
Време беше да се сгодя за момичето, което обичах. Скоро щеше да има голяма сватба в манастира Варак, а Арам паша трябваше да ни бъде кръстник. Единствената мисия за мен беше да отида в Могк и да предам на кюрдите там добър урок за жестокостите, които са извършили над арменските селяни по време на обсадата на Ван.
Успешно изпълнихме мисията и се върнахме в нашия град.
Уви, тези светли дни бяха последвани от отстъплението на арменците от Ван. Това не беше нормално отстъпление, тъй като само няколко часа по-рано бяхме уведомени, че руската армия трябва да отстъпи и следователно населението трябваше да последва примера. Поехме на път за Игдир, като с нас бяха почти 200 000 души. Османската армия ни атакуваше по фланговете. Бихме се и успяхме да спасим хиляди депортирани, но най-трудните битки се водеха в дефилето Пергри, където бяха убити няколко хиляди арменци.
Уви, скъпи Мъгърдич… След като преживяха такива трудности, членовете на нашето домакинство се предадоха на смъртта в лозята на Игдир. Само аз и най-малкият ми брат Ардашес останахме живи. Нямаше да плача толкова силно, ако бяха умрели в родния си дом. Трудно е обаче да не плача, защото те не загинаха от вражески огън, а се поддадоха на болести и недохранване. Сърцето ми е окървавено, скъпи Мъгърдич. Вчера погребах и моята скъпа годеница … Вместо голямата сватба в манастира Варак, станах свидетел на погребението ѝ. Сестра ти и съпругът ѝ са живи, и това може да е утеха за вас!
Мъгърдич джан, здравето ми не беше толкова добро. Трябваше да почивам и да бъда под грижите на лекар. Донякъде се чувствах по-добре, когато комитетът на АРФ „Дашнагцутюн“ в Игдир ми възложи да осигуря храна и подслон на селяните от равнината Оргоф. Изпълних задачата за тяхно удовлетворение.
Дори не мога да започна да разказвам как депортираните от Ван се справяха с изгнанието си. Умират по стотици и дори хиляди всеки ден. Виновници са болестите и недохранването.
Сега съм много по-добре и скоро ще се присъединя към приятелите си на бойното поле. Моля, предай моите най-искрени поздрави на чичо ми по бащина линия, г-жа Сатениг и децата. Поздравите ми се отнасят и за братята Теулян и към Арменуи. Моля, целуни от сърце Вартаниг за мен!
Скъпи Мъгърдич, изпратих брат си Ардашес днес на бойното поле. Ще направя същото и ще се присъединя към Арам паша. Светът вече няма стойност за мен. Умът ми работи само когато съм на бойното поле. Устните ми пеят патриотична песен и цялото ми същество се превръща в инструмент за отмъщение за моите хора, чиито тела са изпълнили равнините на моята родина, Хаястан. Отмъщението е на дневен ред. Отмъщението, което избухва от пепелта на родината …
Ваш,
Вахаршак Ширваниан
Бележки
1 (Аршаг) Врамян и Ишхан са членове на АРФ и лидери на арменската общност във Ван. Елиминирането им беше знак, че османската армия иска да превземе града и да избие всички арменски жители. Но първата им задача бе да елиминират лидерите на общността, за да може да изпълнят варварският си план.