Читалище „Арарат 2001“, Хасково – ден на интересни разкрия за редакцията на вестник „Парекордзагани ЦАЙН“
На 17 юни 2022 г., с част от редакционния екип на вестник „Парекордзагани ЦАЙН“ посетихме арменското Народно читалище „Арарат 2001“ в град Хасково. Повод бяха съхраняваните в библиотеката им ценни вестници, списания и други документи от 1920-1970 г. За нас бе любопитно да се запознаем с тях и да направим материал за нашия вестник. По този начин можехме да споделим това и с по-голям кръг от хора – нашите читатели.
Първият библиотекар на общността и настоящият секретар – библиотекар на Народно читалище „Арарат 2001“ днес, Елизабет Дерандонян1 и Нора Дерандонян, са сред пазителите на тези ценности. Те разгърнаха пред нас цялото богатство на тяхната скромна библиотека, която вече 21 години се стопанисва, обогатява и пази едно малко национално съкровище – арменски книги и арменски документи.
Докато разлиствахме пожълтелите страници на скаутски вестници „Хай скаут“ (Арменски скаут) от 1921 г., „Марзик“ (Спортист) от 1925 г., вестник „Хоментмен“ от 1926 г. пълни с информация за активната дейност на арменската скаутската организация в България и хумористичните вестници „Меху“ (Пчела) – издаван през 1942 г. в София и „Измираган“ – издаван през 1932 г. в София, попитахме и за архиви на „Парекордзаган“. За съжаление не е запазена старата документация за AGBU, (клонът е създаден през 1928 г. в града, но се съхраняват документи от възстановяването на клона през 1997 г. насам), поради наводнение в склада, където са били съхранявани документите и дарените книги, списания и др. до 70-те години на миналия век. Открити са от Елизабет Дерандонян, която се превръща в спасител на паметта на хасковлии.
Разгледахме и една оцеляла Покана за културно тържество от 1948 г. по повод 100 г. от смъртта на поета Хачадур Аповян, с отразена седмична програма, посветена на годишнината.
В библиотеката се съхранява и един ценен предмет, който е положен в специална метална кутия, от съображения за неговото правилно съхранение – показаха ни само дигиталното му изображение, което споделяме с Вас, нашите читатели.
Илюстрирана карта на историко – архитектурни паметници на Съветска Армения – пътеводител, издадена – юли/август 1968 г. в Ереван прикова вниманието ни върху запазения си вид, голям формат и обширна информация – картинна за архитектурните паметници на Армения и описателна – исторически данни за Армения. Тя е дарена от хасковлията Дикран Балабанян. Той пък я получава като подарък през 1970 г. от Апрахам Единджиклиян от Ереван.
На гърба четем: Арменския народ е преминал голям и труден исторически път. Независимо от жестокия опит и опасностите от физическо унищожение той е успял да запази спонтанно своята вековна култура, която е заела заслужено място в световната съкровищница. В тази многопластова култура специално място има архитектурата, в която е вплетен борбения и непокорен дух на народа. Най- старите архитектурни паметници в планинска Армения са на 4-5 хиляди години. От бронзовата епоха са запазени многобройни мегалитни структури. Арменското строителство, наред с античните стилове, е имало при определени условия свой собствен почерк. Най-процъфтяващите векове за арменската архитектура са IV-VII век. Широко се прочуват религиозните строителства, свързани с приемането на християнството в Армения (301 г.). Първите строителства са с характерно разположени помещения в посока запад-изток, така наречените еднокорабни и трикорабни базилики. Наред с тях, през V-VII век започват да се сторят и централно – куполни базилики, кръстообразни по план великолепни постройки.
Въпреки че в историческите арменски земи са заключени десетки хиляди архитектурни паметници, на тази карта са представени и малка част от тях, изградени по време на Социалистическа Армения. Целта на тази карта била да предостави информация на широката общественост и да послужи за пътеводител на туристите.
На карата, на която са отбелязани близо 200 обекта има призив, който не може да не бъде забелязан – Պահպանե՛նք մեր պատմական հուշարձանները – Да опазим нашите исторически паметници! И до днес, арменския народ пролива кръв, за да опази своите светини.
Сведенията, които взехме от вестник „Спортист“ 1925 г., орган на спортно дружество Хоментмен – Пловдив. (Марзиг – Մարզիկ, 1925), посочват, че издател е бил д-р Т. Томасян, редактор: Г. Газаросян. Отпечатвал се е в печатница „Арменска буква“ (Հայ գիր) София, бул. Дондуков № 43 в 20 страници. Абонамента за една година бил 60 лв. за България; 180 леи за Румъния; 20 франка за чужбина; 180 хруш. за Турция; $ 2 за Америка. Абонамента се извършвал чрез: Хрант Емирян – София; Торком Хекимян – Пловдив (Банка Азбарез); Таквор Арханян – Варна; Пъчнуни – Русе (арменско училище); Симон Терцанян – Бургас; Б. Епремян – Шумен; Хагоп Балабанян- Хасково; К. Сахакян – Сливен (часовникар); Хампик Русчуклян – Ст. Загора; П. Папазян – Татар Пазарджик. Не е случайно, че цитираме тези имена. Те са останали като част от историята на Хоментмен и биха зарадвали, според нас, техните потомци, че ги споменаваме.
При разгръщането на старите вестници на месечното списание за спорт „Марзиг“ на дружество „Хоментмен“ гр. Пловдив, се запознавахме и със съдържанието им. Наред с информация за проведени походи, спортни срещи на скаути, маратони, общи събрания и скаутска идеология, в тях са публикувани и статии, от които черпим информация за проведени напр. футболни срещи между арменски и български скаути.
Четете подробно в бр. 292 от м юли 2022 г. на вестник „Парекордзагани Цайн“