0
0
„Тук има лъвове“ е третият роман на Катерина Поладян, за който получава през 2021 наградата “Нели Закс” на град Дортмунд. Разговаряме за книгата с преводача от немски език – Екатерина Войнова.
Екатерина, как попаднахте на този автор?
- Прочетох книгата по препоръка на приятелка, на Лидия Цанкова. Тя е художник, има малка галерия в Берлин, която от години е място за срещи с хора пишещи, рисуващи, свирещи, пеещи, танцуващи. В този смисъл не мога да нарека срещата си с Катерина Поладян случайна. В галерията на Лидия май и сред посетителите няма много случайни – публиката ѝ е постоянна, разчита на вкуса ѝ, изненадите винаги са приятни.
- Повлия ли ви съдържанието на книгата върху Вашето решение да пристъпите към превод?
- Пожелах си да я преведа. Но нямаше как да съм сигурна, че ще успея да намеря издателство, което да се съгласи да рискува с напълно неизвестен автор – посред пандемия, криза с хартия и… хроничен финансов недостиг. Нямаше да се справя сама, ако не беше здравото приятелско рамо на големия ни поет Борис Христов. Той убеди издателство „Рива“ да застане зад проекта. С редактора Лилия Добрева заедно подготвихме кандидатурата и спечелихме финансова подкрепа от литературната мрежа ТРАДУКИ и през март тази година книгата се появи на българския пазар със стилната корица на Десислава Васова.
На какъв език е оригиналът? - На немски. Катерина Поладян е родена в Москва. Внучка е на оцелели от Геноцида арменци. В края на 70-те години пристига с родителите си в Германия. Живее в Берлин и пише на немски език.
Как запазихте автентиката на авторския език? - Такава е задачата на преводача – запазвайки мелодията и цветовете на оригинала, да даде възможност на автора да „проговори“ на друг език. Постига се с много внимателен пренос на думи и смисли. Влизаш в кожата на автора и преставаш да си ти. В продължение на няколко месеца бях Катерина Поладян, на български. Надявам се – успешно. Поне така тълкувам въпроса Ви и го приемам като голям комплимент за свършената работа и много Ви благодаря.
Каква аудитория очаквате да откликне на книгата? - Иска ми се книгата да стигне до колкото е възможно повече читатели. В нея има много любов, много тъга и много музика – джаз. Разбира се, че, работейки над превода, си мислех най-вече за хората с арменски корени, за потомците на бежанците, оцелели от Геноцида в началото на миналия век, за който малко се говори и най-вече – политически коректно. Дотам коректно, че все по-малко хора чуват, че го е имало. Не знам дали Яворовите „Арменци“ още се изучават в училище, но си помислих, че книгата на Катерина Поладян е още една възможност да се припомнят ония жестоки и срамни страници от човешката история. През ум не ми е минавало, че днес, в XXI век, те ще се повторят реално, съвсем наблизо, със същата бруталност. И не се вижда краят… Книгата е за всички.
Какво Ви сближава с арменския народ (писахте ни – „…и открих колко малко знам за този народ, част от чиито потомци днес са и мои сънародници, на много от които се възхищавам от дете“)? - В критиката си за „Тук има лъвове“ във в. „Франкфуртер Рундшау“ Корнелия Гайслер пише: „Книгата разкрива магията си постепенно“. Подобно е усещането ми за Армения и арменците – усещане за магия, към която вървя бавно, с надеждата някога да я разбера. Не знам кога за пръв път съм се докоснала до нея. Вероятно с музиката на всички от фамилията Казасян. Или с театъра на Крикор Азарян, с вмъкнатите в интервютата му разкази за шареното му детство в Арменската махала на Филибето… Част от магията на Пловдив се дължи и на етническата му пъстрота. Не познавам лично нито един арменец, а имам чувството, че съм живяла с всички. Със сигурност още съм под въздействието и на книгата на Катерина Поладян – тя даде посока на любопитството ми и се надявам, че пътуването ми към магията на Армения, арменците и древната им култура предстои.
Разговаря: Хрипсиме Ерниасян
1 ТУК ИМА ЛЪВОВЕ – HIC SUNT LEONES – фраза, използвана в старите географски карти за обозначаване на непроучени места, които са пълни с неизвестност и крият опасности
Катерина Поладян е родена през 1971 г. Баща ѝ, Михаел Поладян, е известен художник, а майка ѝ, Ирина Виницки – културолог и журналист. Живеят в Германия от 1979 г. Катерина Поладян е завършила приложна културология в Люнебург и сценични изкуства в Мюнхен. Пише романи, пиеси и есета.
„Катерина Поладян е автор, който върви по свой собствен път, книга след книга. В „Тук има лъвове“ за пръв път се обръща към историческа тема и към собствения си произход. Книгите ѝ винаги са различни, но действието във всяка от тях се развива около някакво пътуване: през Европа, между Мюнхен, Залцбург, Южен Тирол, до Армения и Сибир, към зимната Русия. Широкият свят, голямата история, гоненията и Геноцидът над арменците в Османската импе-рия са уловени в майсторска картина, в която става въпрос и за идентичност, за търсене на себе си и не на последно място – за начина, по който се раждат книгите“, пише в основанието за решението на журито да бъде наградена през 2021 г.
Екатерина Войнова е родена през 1962 г. Завършила е Немска езикова гимназия в София, следва немска филология и български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като преподавател по немски език в България и Германия. В момента живее в България, продуцира независими филми и превежда от немски.
Нейни са преводите на „Руската мафия“ на Юрген Рот, „Седем години в Тибет“ на Хайнрих Харер, „Мансардата на бляновете“ на Ерих Мария Ремарк, „Юда“ на Амос Оз, „Двойна следа“ на Илия Троянов, „Тук има лъвове“ на Катерина Поладян и др.
