Човек с голямо сърце, в което побра цялата си любов към Арменската църква и „Парекордзаган“.
На 19 септември т.г. изпратихме нашия Почетен председател – Рупен Чавушян към последния му дом.
Като дългогодишен председател и Почетен председател на Парекордзаган““, църковен настоятел и член на Епархийския съвет и зам.-председател, той имаше две цели в живота – да помага на „Парекордзаган“ и на Арменската църква. Правеше го по свое желание. През 2018 г. бе възнаграден от Католикоса на всички арменци Карекин II с медал „Св. Нерсес Шнорали“, който се връчва в знак на признателност за многогодишната ползотворна работа, която се извършва за просветлението на Майчиния престол на Св. Ечмиадзин, канонични катедри, арменски църкви, църковни организации и личности, действащи в Армения и Диаспората.
Направи важни крачки за консолидация на обществото ни като присъедини най-голямата Арменска благотворителна организация в света към създаването на Арменска общност в Пловдив, а по късно и на Арменска общност – България.
Понесе удари, но победите му бяха повече. Нищо не можеше да го сломи. Беше в авангарда на значимите за общността ни събития. Беше фундаментът, върху който се изградиха редица важни за общността ни структури. Беше катализатор за напредък в обществения ни живот.
Като рядко срещан визионер той виждаше рефлексът на постиженията си в бъдещето. Научи и нас да гледаме напред. Да не живеем с инерцията на битовите предразсъдъци. Да гледаме голямата картина, в мащабните хоризонти.
Беше филантроп, с национално измерение, който изпълваше всеки смисъл на тази дума. Няма град в България с арменско присъствие, където да не срещнеш поне един човек, който да иска да го поздрави, да му стисне ръката и да изрази своята признателност за доброто, което е направил за него или в обществен план.
Беше фигура с исполински ръст. Ще остане такъв, защото е навсякъде около нас.
Знам че новия му дом ще бъде светъл и уютен защото ще е изграден с признателност и любов от всички нас, в които остави частица от себе си.