0
0
Едно интервю на Стелла Тодорова с фотографа Дикран Дюлгерян
Как професията счетоводител и фотограф вървят ръка за ръка? И как от хоби през почивните дни става част от „BOLIS LUSADU AND FOTON PHOTO ASSOCIATION“ в Истанбул и негови лични фотографии се използват в книга издадена в Армения за фамилията на архитектите Балян1?
В семейството на всестранно развития Дикран Дюлгерян арменския език е заемал важно място. Баба му, Алис, не е говорила на арменски, защото е отраснала в дом за сираци в гр. Себастия (днешен Сивас) през 1915 г., но дядо му, на когото е кръстен Дикран е говорил майчиния си език и за него било важно в арменска къща да се говори на арменски език и затова баба му научава езика. Баща му е посещавал арменското училище- „Нубарян“ на остров Каналъада, затова и той знаел арменски, но години по-късно училището затваря и остава само арменска църква. Дикран разбира арменските ни въпроси, но отговаря на турски език. Парис, неговата съпруга ни помага с превода.
Той има три написани книги, две от които са разкази и една със стихове, поезия. Работил е 10 години в болницата „Сурп Пъргич“ – Истанбул, в помощ на хора в трудноподвижно състояние, заедно със съпругата си. От 10 години е с танцов състав „Марал“ от Истанбул.
Едно от неговите желания е да отиде в Армения и да снима хората по селата. Иска да посети всяко едно село и да покаже на света как живеят.
Любимо негово занимание е да отиде на Босфора и да снима гларусите, а съпругата му твърди, че те са негови най-добри приятели. Профилът му в Инстраграм се казва ГЛАРУС ДИКРАН – ще го намерите – d_ada_d Dikran Dülgeryan.
Член е на истанбулската фотографска асоциация FOTON и притежава журналистическа членска карта.
Сътрудникът на редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“ – Стелла Тодорова с фотографа Дикран Дюлгерян, пред емблематичния арменски ресторант в Пловдив – „Ереван“
Здравейте Дикран, бихте ли се представили на нашите читатели с няколко думи? Къде сте роден, с какво се занимавате?
Здравейте, роден съм през 1968 г. в о-в Бююк-ада (Принцовите о-ви). По професия съм счетоводител.
Как арменец прави кариера в Турция? Какви предизвикателства среща по пътя си?
Не съм намирал трудност в това да изградя кариера в Турция особено след като преди мен е имало друг известен арменски фотограф на име Ара Гюлер.
Как се заражда професионалният ви интерес към фотографията?
Бях на 14 години, когато леля ми от Германия ми донесе малък фотоапарат. Тя можеше да ми донесе каквото и да е друго напр. дудук, нещо за рисуване, но избра да ми донесе фотоапарат и този малък фотоапарат отключи любовта ми към фотографията.
Има ли други фотографи (любители) във вашето семейство?
Единствен фотограф съм в семейството.
Ако можете да се върнете назад в годините, бихте ли избрали отново фотографията като професионално направление?
Ако можех да се върна отново щях да избера да съм фотограф.
Как се стигна до фотоизложбата в Пловдив, България? (По чия идея, покана, инициатива?)
През м. октомври миналата година бях дошъл с танцов състав „Марал“ по покана на фондация „Аракс“ от Пловдив. Мари (Гарабедян – бел.ред) и Сърпухи (Каприелян – бел.ред.) предложиха тази изложба.
Правил ли сте подобна фотоизложба свързана с Армения другаде по света?
За първи път ще представя подобна изложба и дебюта е в Пловдив, България.
Какво беше чувството да стъпите в Армения?
За първи път отидохме през 2008 г. много бях щастлив да стъпя в Армения, да снимам всичко, доста се разстроих, но беше много красиво. Веднъж бях и с танцов състав „Марал“ на техният концерт в Армения.
Кое ви вдъхнови да направите изложбата?
Изложбата е на фотоси, направени от двете страни на Арарат, има снимки на арменските общности от целият свят. Защото не е задължително да се снима само в Армения, а навсякъде където има арменци.
Какво бихте посъветвал заинтересованите във фотографията? Какъв съвет бихте дали сам на себе си, ако тепърва се захващате със снимките?
Искам да преподавам и да уча повече хора да снимат, но в тях трябва да има „дзън“ – и сочи сърцето си – трябва много да се снима, не трябва да копираш чуждият стил и да гледаш много различни снимки. Трябва да решиш какъв стил ще следваш. Аз например снимах всичко в началото, портрети, сгради. Но задължително трябва да се учи и да имаш око на фотограф. И да си зодия рак – смеейки се казва Дикран.
Какво е вашето послание с тази изложба?
Искам да споделя с хората всичките снимки, които съм направил. Ние обиколихме много места Армения, Ван, Диарбекир и знаем, че не всеки може да отиде до там, затова чрез обектива на камерата искам аз да доближа тези места до хората.
Изложбата на Дикран Дюлгерян бе открита на 23 април, неделя, 2023 г. в Пловдив под надслов „Арменското културно и историческо наследство по света“, в пространството около Римски стадион и ще остане до 7 май 2023 г.
Двадесет от най-добрите му фотографии – пейзажи, архитектурни паметници, гори и поляни, танцуващи и творящи хора, подредени в изложба бележат началото на VI международен фестивал „Здравей, Армения“, който ще продължи на 4 юни т.г. и е в културния календар на гр. Пловдив, организиран от Фондация „Аракс“ и осъществен с финансовата подкрепа на Община Пловдив.
________________________________________________
1 Династия от архитекти и строители на шедьоври и собственици на имоти, които са били официални архитекти на османските султани от 18 и 19 век. Дворецът Долмабахче, части от „Топкапъ“, джамия Ортакьой, Истанбулския монетен двор, арменската църква „Сурп Аствадзадзин“ в О, дворецът „Бейлербей“ и др.
Интервюто е публикувано в брой 308/ 2023 г. на вестник „Парекордзагани Цайн“
