10 – годишният Норик Мурадян пише приказки за сборника на Националната библиотека
0
0
Приказка, написана преди година, когато Норик е бил на 9 години, едва в трети клас печели награда през 2024 година.
Творби на възпитаникът на Арменското учлище в Пловдив ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян” – Норик Мурадян влязоха в сборник на Националната библиотека .
Норик е роден в Ереван. Идва в България още непроходил. Баща му е духвен пастир на пловдивкси яарменски храм „Сурп Кеворк“, а майка му, която има прекрасен глас, пее в църковния хор. От дете обича българските приказки. Танцува в детска танцова група „Астхигнер“ към ОАБС „ПАрекордзаган“ – Пловдив.
След редица награди и участия, за авторска приказка Норик е награден на тържество, посветено на Деня на славянската писменост и на българската култура, на 21 май в залата на Националния дворец на децата.
Ето и приказката, с която Норик печели своя медал:
Двамата братя
Имало едно време двама братя. Те живеели в малко планинско село. Още в училище останали сираци. От родителите наследили само малката къщурка, в която живеели в сговор, с братската си обич итрудолюбие. Пораснали. Станали момци за женене. Научили се да работят в ковачницата на баща си и изработвали най-красивите метални оръжия.
Един пролетен ден братята се разхождали в сенките на разцъфтелите дървета до прашния селски път. Пеели птички. Говорели си колко е красива природата в тяхната планина. Размечтали се братята да направят известно своето красиво селце по целия свят. Искали да разкажат на всички за красотата на природата и за добротата на хората тук.Знаели за чудна легенда, която им разказали старите стопани в селото. Растяло необикновено дърво в ябълковата градина до ручея. Щом узреели ябълките в клоните, три нощи подред на върха на вълшебното дърво се появявали истински златни ябълки. Много смели момчета искали да гиоткъснат, но при изгрев слънце златните ябълки изчезвали. Ами, ако двамата успеят да оберат златните ябълки? Ще успеят ли да сбъднат мечтата си?
Братята се грижели за малкото си стопанство и привечер наблюдавали с интерес ябълковата градина край ручея. Щом дошла есента, те стояли по цели нощи сред огънатите от плодове дървета, не мигвали. Очаквали да се случи вълшебството, да видят чудните ябълки!
Една вечер, в клоните на най-високото дърво просветнала златиста светлина и листата на чудното дърво заблестели като злато. Докато гледали в захлас красивата златна ябълка на върха на дървото, долетял искрящ изумруден змей и силен вятър огънал клоните на чудното дърво. Чудовището откъснало златната ябълка и светкавично отлетяло в тъмнината, незнайно къде.
Братята не се отказали. На другия ден отново седнали до дървото, но вече носели остри ножове, които изработили сами. Видели как на върха на дървото за минути пак узряла истинска златна ябълка. Пак долетял змеят, завял силният вятър, а момчетата изскочили от клоните със здравите си ножове и проболи зеленият змей. Раненото чудовището отлетяло далече в дън гори тилилейски. Никога повече не се появило да ограбва градините на селяните в планината. Братята откъснали златна ябълка от тази нощ и златна ябълка от следващата вечер. Останало им да сбъднат мечтата си.
Решили да направят ресторант и да посрещат гости и туристи. На входа на ресторанта изработили красиво желязно дърво. В клоните му поставили двете златни ябълки, за да радват всички жители в селото. Много хора започнали да идват от далечни страни, защото мълвата за двамата братя преминала през девет земи в десета!Гостите идвали дори само за разходка сред ябълковите дървета до ручея край селото. Фотографи снимали красивия път сред вековните дървета в планината. Режисьори направили филми за ябълковите дървета край ручея. А в ресторанта на двамата братята, гостите се наслаждавали на чудесна храна от природата, слушали с интерес вълшебната история и се снимали до желязното дърво със златните ябълки.Всички казвали, че тук са най-вкусните закуски! Пътешественици препълвали ресторанта. Туристите често си купували за спомен от красивите железни оръжия на двамата братя. Много хора оставали и цяла нощ сред дърветата, но никой повече не видял златна ябълка на върха на клоните, нито пък срещнал изумрудения змей. Всички се досещали, че вълшебството се е преместило от ябълковото дърво в ръцете на юначните ковачи.
Братята се прославили със своята смелост, ум и сила. Били работливи, отзивчиви и всички ги почитали и уважавали за трудолюбието им. Започнали да ги наричат „златните момчета”. Хората говорели, че наистина с труд всичко се постига. Скоро братята се оженили за красиви и умни момичета, къщовници, умници и сладкодумки. Заживели братските семейства щастливо в малкото планинско селце, до чудните ябълкови дървета в градината до ручея.
С труд и доброта всичко се постига.
Норик Мурадян, 9 год., Трети клас
