ПРОФ. Д-Р РОЗА ГАХНИЯН – МИРЧЕВА
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА БЪЛГАРСКА ВЕТЕРИНАРНА ЛЕКАРКА ОТ АРМЕНСКИ ПРОИЗХОД, РОДОМ ОТ ГРАД ВАРНА
Жаклин Бодурова
Макар и изгнаници, макар и бедни, за арменците образованието и просперитетът на потомството са с най-висок приоритет.
Роза Сетрак Гахниян е родена на 16.05.1926 год. в град Варна в семейство на арменски бежанци по време на геноцида – Сетрак Вартан Гахниян /1870 ÷ 1963/, родом от Ерзерум и Анна Микаел Гахниян /1889 ÷ 1976/, родена Анастасия Сократ Балопулу, които намират спокоен пристан за своя живот и се установяват в „новата родина“ България. Когато тя се ражда, в градината цъфва първата роза и затова решават да я кръстят Роза. Тя е най-малката дъщеря от петте деца в семейството.
Роза Гахниян е възпитаничка на Френския колеж „Saint Andre“ /в превод: „Свети Андрей“/ в град Варна. По-късно завършва престижната Девическа класическа гимназия /днес сградата е Археологически музей/ в града.
След завършване на средното образование, родителите предоставят възможността на Роза да продължи да учи и да получи висше образование. Поради голямата си любов към животните и поради факта, че ветеринарен лекар я спасява от коремен тиф, тя избира да се реализира в професионалното поприще на ветеринарната медицина. Тя завършва специалност ветеринарна медицина във Ветеринарномедицинския факултет /до 1948 год. в рамките на Софийски университет, а от 1948 год. до 1953 год. в състава на Селскостопанска академия/ през 1952 год.
Първото й назначение по разпределение е във Варненско, което е за кратък период от време. В началото стопаните не й се доверяват, понеже е дребна и тежи само 35 кг. Много бързо се доказва и всички разбират, че могат да й имат доверие. Външният вид не е от значение, а компетентността.
През същата 1952 година д-р Роза Гахниян започва академична кариера като редовен докторант в катедра „Фармакология, токсикология и обща терапия“. Нейни научни ръководители са престижни преподаватели – проф. Панайот Попов, а по-късно и проф. Б. Начев. Остава да живее в столицата, където се посвещава в научната област и междувременно създава семейство. Назначена е като хоноруван асистент в същата катедра през 1956 година /вече в самостоятелно обособения Висш ветеринарномедицински институт в София/. Става асистент през 1958 год., старши асистент през 1961 год., главен асистент през 1965 год., доцент през 1971 год. и професор от 1981 год. В периода 1989 ÷ 1991 год. проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева е ръководител на катедрата към Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет.
Тя специализира в бившата ГДР /1965 ÷ 1966 год./. Участва в редица международни конгреси в чужбина – Прага, Букурещ, Басел и Нанси, Будапеща, Бари, Мон Реал, Копенхаген и други.
Научното творчество на проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева се развива в няколко насоки. Участва в изпитването на голям брой антибиотици и други лекарствени средства. Проучва много вещества, в резултат на което се появяват оригинални препарати, които са внедрени за хуманната и за ветеринарната медицина.
Проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева владее седем езика – немски, френски, английски, арменски, турски, гръцки, руски, включително български. Това дава възможност тя да популязира постиженията си и в други страни, и „да бъде в крак“ със съвременните научни постижения, както и да работи със свои колеги от цял свят. Преди време й изпращат дисертационен труд за рецензиране чак от Австралия. През годините тя много работи със състудентите си. Има десетки кръжочници, голяма част от които са сътрудници в институти или преподаватели в университети.
Дълги години проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева е член на бюрото и национален координатор за България в Европейската асоциация по ветеринарна фармакология и токсикология.
През последните десетилетия нейните научни пристрастия се насочват към Билколечението. Плод на този интерес са нейните многобройни книги на тази тема: „Фитотерапията във ветеринарната медицина“, „Тонизиращи и лечебни напитки“, „Билколечение при заболявания в устната кухина“, „Heilpflanzen fuer Weterinaermedizin“, „Лечение животньiх травами“ и други, които са отпечатани у нас и в чужбина. Последната й книга „Билколечение за ветеринарни лекари“ /„Heilpflanzenkunde fuer Tieraerzte“/, издадена от престижното германско издателство Springer Verlag се продава и в момента в книжарниците в Европа. Тя е плод на сътрудничеството й с професори от Германия, Швейцария, Австрия и Русия.
Проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева е наградена със златна значка на БПС и значка „Ветеран на труда“.
Отправих въпрос към дъщерята на проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева, доц. Илиана Мирчева: „Да сподели за своята майка, по какъв начин през годините тя успява да съчетае успешна професионална реализация, дори научна кариера и паралелно с това да създаде семейство – да посвети вниманието и грижите си на интелектуалното и духовно израстване на нейната дъщеря, какво я е съветвала майка й?“. Последната ми отговори по следния начин: „В моите очи мама винаги е била идеалната, толерантната майка, която незнайно как съчетаваше многобройните си служебни и творчески ангажименти с тези на грижовна майка и съпруга. Наблюдавах я колко е прецизна, организирана, изпълнителна, ентусиазирана в работата си. Креативността, съчетана със задълбоченост винаги е била водеща. Нейният пример ненатрапчиво оказа влияние върху моето развитие. От нея наследих любовта към науката, към изследователската работа, но и стриктността при спазването на ангажиментите. Тя е добрият приятел, който е винаги насреща, с когото можеш да споделиш и с когото се чувстваш добре.“
Проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева сключва граждански брак с Христо Лазаров Мирчев /1920-1978/. Той също е роден в град Варна. Тенор в Софийската опера. Работил е като артист и по-късно като помощник-режисъор в Софийската опера. Двамата чудесно са се допълвали. Той винаги много се е гордял с постиженията на своята съпруга и ги е изтъквал пред приятелите си.
Имат една дъщеря – доц. Илиана Мирчева, която завършва специалностите педагогика и история – тя е доцент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и една внучка Адриана Пейчева, която завършва специалността журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и работи като журналист. Те са достойни продължители на фамилните традиции и родовата памет.
Тяхната дъщеря наследява от всеки по малко – вкуса към науката от майка си и любовта към изкуството от баща си. Проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева много често се вълнува от историята на арменците и на рода. Разказва за събития, свързани със семейството и най-вече с тъгата на баща си по загубената родина. България се явява пристан за много прокудени арменци.
У дома арменския произход на проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева е на почит. Всъщност винаги цари интернационалния дух – арменска, гръцка, българска, а може би и друга незнайна кръв са се смесили. Известно им е, че този дух е едно предимство, което „отваря много врати“. И тя, и нейния съпруг, както дъщеря им и внучката им, винаги се чувстват чудесно сред приятели, където и да са по света. Според тях, това се дължи на този свободен възпитателен замах, който не поставя, а разчупва граници.
Сведенията са предоставени от дъщерята на проф. д-р Роза Гахниян – Мирчева, доц. Илиана Христова Мирчева, на която изразявам специална благодарност!