От Гюлистан до Москва. Исторически договори за съдбата на Армения.

From Gulistan to Moskow

В НАЛИЧНОСТ: Да (В редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“; бул.“Източен“ 80, офис 101, Пловдив 4018; ; тел. 032/262396; e-mail: agbu.voice@gmail.com; доставка и чрез куриер за сметка на получателя)

АВТОР/СЪСТАВИЛ:  инж. Жирайр Бадваганян

РЕДАКТОР: инж. Жирайр Бадваганян

КОРЕКТОР: Елена Диварова- Тамамджиева

ПРЕВОД: Тони Карастоянова

ЗАГЛАВИЕ: „От Гюлистан до Москва. Исторически договори за съдбата на Армения“

КОРИЦА: Хрипсиме Ерниасян

СТРАНИЦИ: 119

ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ:  2010 г.

ISBN: 978-954-92633-2-9

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО: Исторически договори за съдбата на Армения. Точна, обективна, безпристрастна и автентична информация за международните договори, касаещи териториите населени с компактно арменско население в периода от 1813 г. до 1997 г. представени в оригиналния им вид.

ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:

Книгата се посвещава на

95 годишнината от арменския Геноцид в Османската империя

и 100 години от създаването на ОАБС „Парекордзаган”

клон Пловдив

От Гюлистан до Москва

Исторически договори за съдбата на Армения

/ публикуват се със съкращения /

 Пловдив 2010

 Ръководството на Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган” клон Пловдив изказва благодарност на д-р инж. Жирайр Бадваганян от гр. Пловдив за оказаното съдействие при подбора, превода и редакцията на договорите, публикувани в книгата.

Книгата се издава от ОАБС „Парекордзаган” клон Пловдив и с любезното съдействие на почетния консул на Република Армения в Пловдив г-н Ехиязар Узунян.

© Българска

© Първо издание

© Редактор: инж. Жирайр Бадваганян, 2010

© Коректор: Елена Диварова – Тамамджиева, 2010

© Графичен дизайн: Хрипсиме Ерниасян, 2010

© Превод: Антоанета Карастоянова, 2010

© Издава: Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган” клон

Пловдив

© Предпечат:

© Издателство:

ISBN: 978-954-92633-2-9

Съдържание

  1. Предисловие……………………………………………………………………………
  2. Гюлистански договор 1813 година …………………………………………………..
  3. Договор от Тюркманчай 1828 година………………………………………………..
  4. Договор от Адрианопол 1829 година …………………………………………………
  5. Парижки договор 1856 година………………………………………………………..
  6. Санстефански договор 1878 година…………………………………………………..
  7. Берлински конгрес 1878 година………………………………………………………
  8. Брестки договор 1918 година…………………………………………………………
  9. Батумски договор 1918 година…………………………………………………………………….
  10. Севърски договор 1920 година………………………………………………………..
  11. Договор от Александрапол 1920 година……………………………………………..
  12. Съглашение между правителствата на РСФСР и Р.Армения относно условията за предаване на властта на ВРК …………………………………………………………………….
  13. Договор между Русия и Турция 1921 година………………………………………..
  14. Договор от Карс 1921………………………………………………………………….
  15. Договор между Руската федерация и Република Армения 1997 година…………..

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През 2010 година арменците от цял свят отбелязват 95-годишнина от Геноцида над арменския народ, извършен в Османската империя през 1915 г., когато милион и половина души станаха жертва на първия Геноцид на XX век. В сърцата си те носят своето хуманистично послание, а именно никога вече Геноцид над нито един народ и в нито една държава.

Тези трагични събития ни дават повод да погледнем още по-назад във времето и анализираме логиката на междудържавните отношения, силно повлияли върху съдбата на арменския народ загубил своята независимост и държавен суверенитет.

Настоящата книга „От Гюлистан до Москва. Исторически договори за съдбата на Армения” си е поставила за цел да представи на интересуващата се аудитория точна, обективна, безпристрастна и автентична информация за международните договори, касаещи териториите населени с компактно арменско население в периода от 1813 г. до 1997 година и ги представя в оригиналния им вид. В книгата са систематизирани на едно място историческите документи в хронологическа последователност, за да може да се проследи причинната връзка на политическите отношения и интереси, както и да допълни знанията на интересуващите се, анонсирайки определени междудържавни отношения от началото на XIX до края на XX век. Договорите са представени в съкратен вид, като са съкратени титулатурите на държавните глави и онези техни части, които касаят несвързани с темата въпроси.

Книгата се издава с любезното съдействие на Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган” – Пловдив и с техническата помощ и моралната подкрепа на вестник „Парекордзагани цайн”.

Книгата е едно великолепно четиво, което е напълно в духа и традициите на ОАБС Парекордзаган – Пловдив да поощрява разпространението на знания и култура във всички области на живота на малката, но достойна арменска общност в България. Част от достойнството й е смелостта да погледне честно, но без униние и песимизъм събитията, които са предопределяли често тежката съдбата на отечеството.

Когато прелистваме страниците на документалната книга „От Гюлистан до Москва. Исторически договори за съдбата на Армения” и се връщаме към историческата съдба на арменския народ разбираме, че онова, което ни е съхранило във времето и пространството е именно жизнеността на арменския дух, прелетял над историческата си съдба и границите оказали се тесни за него, за да е жив и до днес.

 Д-р Рупен Крикорян

Гюлистанският мирен договор от 1813  г. слага край на руско– персийските военни стълкновения в Задкавказието, продължили от 1804 до 1813  г. Съгласно него Руската империя получава в състава си Арцах-Карабах, Азербайджан, източна Грузия и Дагестан.

 ГЮЛИСТАНСКИ ДОГОВОР

12 октомври 1813 г.

            Трактат за вечен мир и дружба, подписан между Всерусийската Империя и Персийската държава в Руския лагер в местността Гюлистан при река Зейве на 12 октомври 1813 година, от назначените за това пълномощници за всяка от страните и потвърден от двустранни Държавни ратификации, разменени от упълномощените в Тбилиси на 15 септември 1813 година.

В ИМЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ ГОСПОД

            Негово Императорско Величество, Всепресветлейшият, Державнейший, Великий Государь Император и Самодържец Всерусийски и Негово Величество Падишахът, Притежател и Повелител на Персийската Държава на основата на Високомонаршата Своя любов и на взаимните чувства на своите поданици, имайки искреното взаимно желание да сложат край на бедствията от войната, която е противна на сърцата Им и да възстановят на здрава основа стабилен мир и добросъседска дружба, която е съществувала от незапомнени времена между Всерусийската Империя и Персийската Държава, благоразумно решиха да назначат за това праведно и спасително дело СВОИТЕ Пълномощници: Негово Величество Всерусийския Император – Негово Превъзходителство Николай Ртищев, своя Генерал-Лейтенант, Главнокомандващ войските в Грузия и Кавказката линия, Върховен Управител на Гражданските части в Губерниите Астраханска, Кавказка и в Грузия и всички дела в съседство на тези области, Командващия Военната Каспийска флотилия и Кавалер на ордените: Св. Александър Невски, Света Анна първа степен, Св. Великомъченик и победоносец Георгий четвърта степен, и притежаващ златна шпага с надпис за храброст; а Негово Величество Персийския Шах-Своя Високопоставен и Високопочитан Мирза Абул Хасан Хан, бивш извънреден посланик в двора на Турция и двора на Англия, избрания между Персийските Началници, най-приближения сановник на своя Господар, Съветника по тайни дела на Височайшия Персийски Двор, произхождащия от Везирски род, Хан от втора степен в Персийския двор и притежаващ от своя Господар голямо благоволение, подарък наметка, украсена с брилянти, както и конска амуниция, обсипана с брилянти, в следствие на което ние, гореупоменатите упълномощени, дошли в Карабахското владение в местността Гюлистан при река Зейве, разменяйки пълномощията, разгледахме всеки от своя страна всичко, касаещо се до постановените от нас мир и дружба от името на Великите наши Господари, със силата на дадената ни власт и височайши пълномощия, постановихме и утвърдихме за вечни времена следните параграфи:

Член първи

Враждата и несъгласията, съществуващи до сега между Руската империя и Персийската държава, се прекратяват с този договор и от сега нататък да бъде вечен мир, дружба и съгласие между Негово Императорско Величество Самодържец Всерусийски и Негово Величество Персийския Шах, Техните наследници и Приемници на престола и от двете Им Високи държави.

Член втори

Предвид допълнителните съглашения на двамата високи Държавници, постигнати при предварителните им контакти, да се постанови мир на основание Status quo ad presentem, тоест всяка страна да остане във владение на тези земи, Ханства и територии, които сега се намират в тяхна власт; границите между Всерусийската Империя и Персийската Държава от този момент нататък да е със следните очертания: започвайки от местността Один-Базар по права линия през Мурганската степ до Едибулския брод на река Аракс, от там нагоре по Аракс до вливането й в река Капанакчай по-нататък по десния бряг на река Капанакчай до хребета на Мехринската планина и от тук линията продължава между Карабахското и Нахичеванско ханство, хребета на Алагязката планина до местността Даралагяз, където се съединяват границите на ханствата: Карабахско, Нахичеванско, Ереванско и части от Елизаветополския окръг /бившето Гянджинско ханство/, после от същото място на междата, отделяща Ереванското ханство от земите на Елизаветополския окръг, както и Шамшадинското и Казахското до местността Ешак-Мейдан, и от онзи хребет на планината по течението на десния бряг на реката и пътя Хамзачиман вече по хребета на Памбакските планини до ъгъла на Шурагелската межда; от този ъгъл до снежните планини Алагяз, а от там по междата на Шурагелския хребет между Мастара и Артик до река Арпачай. Впрочем, тъй като Талишското владение в хода на войната преминаваше ту при едната, ту при другата страна, границите на това ханство от страна на Зинзел и Ардавил, ще бъдат определени за по-голяма точност след сключването и ратифицирането на този договор, при взаимно съгласие от избрани от двете страни комисари, които под ръководството на Главнокомандващите на двете страни ще направят вярно и подробно описание на земите, селата и проходите, както и на реките, горите, езерата и местностите, които до настоящия момент се намират в действително владение на всяка от страните, и тогава ще се определят линиите на границите на Талишското ханство на основание Status quo ad presentem, по такъв начин, че всяка страна да остане в своите владения. При същите условия и при гореупоменатите граници, ако някоя от страните премине от тази или другата страна на линията, то по приетите условия от комисарите на двете високи Държави, всяка страна на основание Status quo ad presentem, ще поиска удовлетворение.

Член трети

            Негово Величество Шаха като доказателство за Своето искрено приятелство към Негово Величество Всерусийския Император, тържествено признава както за себе си, така и за Високите Приемници на Персийския престол, за собственост, принадлежаща на Руската Империя: Ханствата Карабахското и Гянджинското, превърнати от днес в провинция, наречена Елизаветополска. Също така Ханствата: Шекинско, Ширванско, Дербентско, Кубинско, Бакинско и Талишско с всички земи на тези Ханства, които и сега са във владенията на Руската Империя. По същия начин и целия Дагестан, Грузия и Шурагелската провинция, Имеретия, Гурия, Мингрения и Абхазия, в еднаква степен всички владения и земи, намиращи се между установената сега граница и Кавказката линия с принадлежащите към последната и към Каспийско море земи и народи.

Член четвърти

Негово Величество Всерусийският Император, изразявайки Своето взаимно приятелство към Негово Величество Персийския Шах и като доказателство за искреното си желание да вижда в Персия и всички съседни Нему Държави самодържавие и господстваща власт, на трайно основание обещава тържествено за Себе си и Своите Приемници да оказва помощ в случай на необходимост на този от синовете на Персийския Шах, който ще бъде назначен от него за Наследник на Персийската Държава, щото никакви външни неприятели да не могат да се намесват в делата на Персийския Двор – ще подкрепяме Персийския Двор. Впрочем, ако за делата на Персийската държава възникнат спорове между синовете на Шаха, то Руската Империя няма да се намесва до момента , в който владеещият до тогава Шах не помоли за това.

Член пети

            На Руските търговски кораби се предоставя правото да плават по бреговете на Каспийско море и да акостират по тях, при това от страна на Персийците трябва да се оказва помощ при корабокрушения. Същото това право се дава и на Персийските търговски кораби, по предишния начин да плават по бреговете на Каспийско море и да акостират на Руските брегове, където в случай на корабокрушение от своя страна на Персийците да се оказва всякаква помощ. Решавайки за военните кораби, то както и преди войната, така и по време на мир и завинаги Руския военен флот е единствено съществуващият в Каспийско море; при цялото уважение и сега се предоставя единствено на него предишното право в това , че освен Руската Държава, никоя друга Държава не може да има военен флаг в Каспийско море.

Член шести

Всички пленници и от двете страни, взети в плен в сраженията, следва да бъдат пуснати в срок от три месеца след сключването и подписването на този Трактат, като бъдат снабдени от всяка от страните с продоволствие и пътна издръжка до Каракилис, където граничните Началници за приемане на пленници ще се свържат лично помежду си. Предоставя се възможност на избягалите своеволно или заради престъпления, които поискат това доброволно, свободно да се завърнат в своето отечество, а който не поиска да се завърне, от която и нация да е, няма да бъде принуждаван. При това избягалите и от двете страни се даряват с амнистия или опрощение.

Член седми

В повече от горенаписаното, Негово Величество Всерусийският Император и Негово Величество Персийският Шах позволяват да бъдат взаимно приемани при нужда в резиденциите при Техни Величества изпращани Министри или Посланици на Високите им Дворове в съответствие с техните звания и важността на делата, които са им поръчани и определени от тях, по предишни примери, където е нужно да се разреши, в градовете за покровителство на търговските Агенти или Консули, които няма да имат при себе си повече от десет човека свита, да се третират като доверени чиновници с подобаващо на званието им уважение и почести, с предписание не само да не бъдат обиждани, но и бидейки обидени и от двете страни, да се произнесе праведен съд и да се предостави на обидения подходящо удовлетворение.

Член осми

Що се отнася до търговските отношения между поданиците на Техни Величества, които имат от своите Правителства или пограничните Началници писмено доказателство, че те са надлежно търговци Руски и Персийски поданици, ще им бъде позволено да пътуват свободно по суша и море в двете Високодоговарящи се Държави, да живеят в тях колкото поискат, да пращат търговци в двете посоки без всякакви ограничения. Стоката, пристигаща в Персия от места принадлежащи на Руската Империя и съответно изнасяната от Персия ще могат да продават и заменят за други стоки. Споровете, възникващи между търговците на двете Високи Държави за дългове и други жалби, да се разглеждат по обикновения ред, като се отнасят към Консула или Агента, а щом ги няма, то към местния Началник, които са и задължени, като разгледат молбите, справедливо да търсят сами или чрез когото трябва необходимото удовлетворение и да не допускат да им бъде отправена обида или притеснение. Търговците, Руски поданици, пристигащи в Персия, свободно да се придвижват от тук със стоки към други Държави, които са приятелски на Персия, ако поискат. Персийското Правителство няма да преустанови да ги снабдява с надлежни паспорти и същото ще бъде съблюдавано от Руското Правителство, тълкувано за персийските търговци, които поискат да се отправят през Русия към други Държави, приятелски на Русия по свои търговски дела. При смъртен случай на когото и да е от Руските поданици, пребиваващи в Персия или живеещи там, вещите им и имотите им движими и недвижими ,като принадлежащо на поданик на дружеска Държава, без удръжки и задържане да се дават на законно основание с разписка на близки или роднини, да позволяват на същите близки и роднини да ги продават на когото си поискат, по тяхно желание и в тяхна полза, както винаги се прави в Руската Империя и във всички просветени Държави без оглед на това коя е Държавата.

Член девети

Митото от стоката на Руските търговци, внасяна в Персийските градове или пристанища, да бъде не повече от пет на сто, да не се взима повторно, където и да пътуват тези търговци с тази стока, и да бъде толкова за изнасяната от Персия стока, а повече никакви събирания, налози, подаяния под никакъв предлог и измислици да не се искат, такива мита и на същите основания съответно трябва еднократно да се изискват и от Персийските стоки, внасяни от Персийски поданици в Руски градове и пристанища, както и за изнасяните.

Член десети

При превоз на стока на бряг или пристанище или по суша в пограничните градове на двете договарящи се Държави се предоставя двустранна свобода на търговците да продават своите стоки, а други да ги купуват или заменят, без да искат разрешение от Митническите управители или откупчиците, чието задължение е да следят търговията да има безпрепятствено обръщение и правно изискуемите мита да отиват в хазната от продавача или купувача при доброволни условия.

Член първи след десетия

След подписването на този договор, упълномощените от Високите Държави без отлагане да разпостранят по всички краища надлежно известие за незабавно повсеместно прекратяване на военните действия. Настоящият Трактат за вечен мир в два равностойни екземпляра с превод на персийски език на написаното, подписан от Упълномощените на двете договарящи се страни подпечатани и взаимно разменени екземпляри, следва да бъде утвърден и ратифициран с тържествени Ратификации от страна на Негово Величество Всерусийския Император и от страна на Негово Величество Персийския Шах. Предоставянето на ратифицираните екземпляри на този Договор може да има анекс към горенаписаното в срок от три месеца. Подписан е в Руския лагер на Карабахското владение в местността Гюлистан при река Зейве, в година хиляда осемстотин и тринадесета от Рождество Христово, месец октомври в ден дванадесети, а по Персийския календар година хиляда двеста двадесет и осма месец Шавала двадесет и девети ден.

Подписали:

Упълномощен и Главнокомандуващ в Грузия

Николай Ртищев

Упълномощен от Високославната Персийска Държава

Мирза Абул Хасан Хан

            Под влияние на британски агенти Персийската държава се опитва да си възвърне областите, които са загубени съгласно Гюлистанския мирен договор /1813/. Бойните действия започват на 16 юли 1826 година с операции на персийска армия от 35000 души в областите Карабах и Талиш. След първоначални успехи на противника руската армия взема инициативата, завзема Ереван, Ечмиадзин и Нахичеван и достига езерото Урмия. Персийците бързо предлагат мир и той е сключен 10 февруари 1928   г. в Туркманчай. Съгласно мирния договор Руската империя получава областите Ереван, Ечмиадзин и Нахичеван.

ДОГОВОР ОТ ТУРКМАНЧАЙ

10 февруари 1828 г.

В ИМЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ ГОСПОД

Негово Императорско Величество, Всепресветлейшият Державнейший, Великий Государь Император и Самодържец Всерусийский и Негово Величество Персийският Падишах, водени по един и същи начин от искреното си желание да сложат край на пагубните последствия от войната, съвършено противна на техните взаимни намерения, и да възстановят на здрава основа предишните отношения на добросъседство и дружба между двете държави с установяването на мир, който сам по себе си да е гарант за това в бъдеще време да не се допускат поводи за несъгласие и недоразумения, назначиха  пълномощници за изпълнението на това спасително дело както следва: Негово Величество Всерусийският Император – своя Генерал-Адютант, Генерала от пехотата, Командващия на Специален Кавказки Корпус, Главнокомандващия на цивилния отдел в Грузия, Абхазия и Кавказката област, Началника на Каспийската флотилия, Кавалер на ордените „Свети Александър Невски” с елмазени украшения, „Света Ана” първа степен с елмазени украшения, „Свети Владимир” втора степен, притежателя на две шпаги за отличие, от които едната с надпис „За храброст”, а другата украсена с елмази и Кавалера на чуждестранните ордени „Пруски Червен Орел” първа степен, ордена „Луна” на Отоманската Висока Порта и много други Иван Паскевич и своя Действителен Статски Съветник, камерхер и Кавалер на ордените „Свети Владимир” трета степен, полския „Станислав” втора степен и „Свети Йоан Ерусалимски” Александър Обрезков; а Негово Величество Персийския Шах – Негово Височество Принц Аббас – Мирза. Упълномощените се срещнаха в селището Туркманчай и след като си размениха пълномощията, които бяха приети за редовни, постановиха и подписаха долунаписаните членове на договора.

Член 1

От сега и за вечни времена да пребъде мирът, дружбата и съвършеното съгласие между Негово Величество Всерусийския Император и Негово Величество Персийския шах, техните наследници и приемници на Престола, техните Държави и поданици.

Член 2

Негово Величество Всерусийският Император и Негово Величество Персийският Падишах, взимайки под внимание, че заедно с войната, възникнала между двете договарящи се страни и вече щастливо прекратена, са приключили взаимните задължения по силата на Гюлистанския договор и признават за нужно да заменят указаните постановления от Гюлистанския договор с настоящите условия и постановления, които трябва да създадат и утвърдят в по-голяма степен за по-нататък бъдещите мирни и дружески отношения между Русия и Персия.

 

Член 3

Негово Величество Персийският Шах от свое име и от името на своите наследници и приемници, отстъпва в абсолютна собственост Ериванското Ханство по другата и тази страни на Аракс, както и Нахичеванското Ханство. Като следствие на това Негово Величество Шаха обещава, не по-късно от шест месеца считани от подписването на настоящия договор, да предостави на руските Началници всички архиви и публични документи, отнасящи се до управлението на двете Ханства.

Член 4

Със съгласието на двете високо договарящи се страни се установяват границите между двете Държави по следната линия: Като се започне от тази точка на границата на Отоманските владения, която е най-близа, по права линия, от върха на Малък Арарат, граничната линия ще преминава до върха на същата планина; от там по нанадолнището ще се спусне към горното течение на река Долна Карасу, изтичаща от южната страна на Малък Арарат; после същата гранична линия ще продължи по течението на тази река до вливането и в Аракс срещу Шерур; от тази точка ще премине по руслото на река Аракс до крепостта Аббас-Абад; тук около външните укрепления на тази крепост, намиращи се на десния бряг на Аракс, ще бъде прекарана окръжност с радиус половин агач, т.е. три и половина руски версти във всички посоки, и земното пространството, намиращо се в тази окръжност изцяло, ще бъде изключително владение на Русия и ще бъде отделено с абсолютна точност до два месеца, считано от днес.

Започвайки от това място, където обозначената окръжност от източната страна се приближава към брега на Аракс, граничната линия ще премине по руслото на тази река до Едибулкския брод; от тук Персийското владение ще се простира по руслото на р. Аракс на три агача, т.е. на 21 руски версти; след това границата ще преминава направо през Муганската степ до р. Болгар до мястото, лежащо на три агача, т.е. 21 руски версти по-надолу от съединяването на двете реки: Одинбазар и Саракамиш. От тук границата продължава по левия бряг на река Болгар нагоре към сливането на упоменатите реки Одинбазар и Саракамиш; после по десния бряг на източната река Одинбазар до високите й части и от там до върха на Джикоирските възвишения, така, че всички води, течащи от тези възвишения към Каспийско море, ще принадлежат на Русия, а всички води, вливащи се към страната на Персия, ще принадлежат на Персия. Тук границата на двете Държави се определя от билото на планините, така че склоновете им към Каспийско море да принадлежат на Русия, а противоположните склонове – на Персия. От билото на Джикоирските възвишения  границата преминава към връх Камаркуя по планините, отделящи Талиш от окръг Арши. Планинските върхове, разделящи изтичанието на водите на две страни, ще представляват граничната линия, точно така, както и по-горе беше упоменато за пространството между горното течение на Одинбазар и Джикоирските възвишения. По-нататък граничната линия, при непрекъснато съблюдаване на горепосоченото правило за течене на водите , ще следва от Камаркуйския връх по хребетите на планините, разделящи окръг Зувант и окръг Арши, до границата с окръг Велкиджи. По такъв начин окръг Зувант, с изключение на  тези части, принадлежащи на противоположната страна на върха на упоменатите планини, се присъединяват към Русия. От границата на окръг Великджи граничната линия между двете държави, при постоянно съблюдаване на правилата за течението на водите, ще следва по върховете на Клопут и по главната верига на планините, прилежащи на окръг Великджи, до северното течение на река Астара; от тук по руслото на същата река до вливането й в Каспийско море, където ще свършва и граничната линия, отделяща Руските владения от Персийските.

Член 5

Негово Величество Персийският Шах, като доказателство за искрената си дружба към Негово Величество Всерусийския Император, с настоящия член, признава тържествено както от свое име, така и от името на своите наследници и приемници на Персийския престол, че всички земи и всички острови, лежащи между горепосочената гранична линия и между хребетите на Кавказките планини и Каспийско море, както и номадските и други народи, обитаващи тези територии, принадлежат на Руската Империя за вечни времена.

Член 6

Негово Величество Персийският Шах, уважавайки значителните загуби, причинени на Руската Империя от възникналата между двете Държави война, а също така и материалните загуби и щети на поданиците на Русия, се задължава да обезщети същите парично. Двете страни се договориха сумата на обезщетението да възлиза на десет курара томани в злато или двадесет милиона рубли в сребро; сроковете, начинът на изплащане и обезпечаването са установени в отделен договор, който ще има същата сила в целия си обем, както и настоящия трактат от момента на внасянето му към него.

Член 7

След като Негово Величество Персийският Шах признава за правилно да назначи за свой приемник и наследник на Престола Августейшия си Син Принц Аббас-Мирза, Негово Величество Всерусийския Император, за да засвидетелства публично дружеското си отношение и желание да съдейства за утвърждаване на наследствените порядки на Персийския шах, се задължава от сега да признае в лицето на Августейшия Принц Негово Височество Аббас-Мирза  законен наследник и приемник на Персийската Корона.

Член 8

Руските търговски кораби, по права дадени им преди, ще имат правото да плават свободно по Каспийско море и покрай бреговете му, както и да акостират при тях и в случаи на корабокрушение ще получават в Персия всякаква необходима помощ. По същия начин и на Персийските търговски кораби се предоставя правото да плават по водите на Каспийско море и да акостират на Руските брегове, където в случаи на корабокрушение да им бъде оказвана всякаква помощ. Относно военните кораби, тъй като от незапомнени времена само кораби под Руски военен флаг са имали право да плават в Каспийско море, то по същата причина се предоставя и потвърждава изключителното право за това и в бъдеще освен Русия, никоя друга държава, да не може да има военни кораби в Каспийско море.

Член 9

Негово Величество Всерусийският Император и Негово Величество Персийският Шах, желаейки с всички средства да утвърдят съюза за мир и дружба, щастливо възобновени между тях, благоволяват да приемат с почести и отличия, в съответствие със званията им, достойнството на високодоговарящите се страни, взаимната приязън, която ги свързва, и местните обичаи, взаимно: Посланици на Високите си Дворове, Министри и посветени в делата, изпращани в съответните Високи Дворове, за изпълнение на временни задачи или за постоянно пребиваване. За този член ще бъде постановен отделен церемониал по протокол за наблюдение и спазване от двете страни.

Член 10

Негово Величество Всерусийският Император и Негово Величество Персийският Шах, като признават възстановяването и развитието на търговските взаимоотношения, между двете държави като едно от благотворните последствия от възстановяването на мира, при пълно съгласие сметнаха за правилно да се уредят всички разпореждания, касаещи покровителството на търговията и двустранната безопасност на поданиците им, и да изложат предложеното в отделен акт, който ще се подпише от двустранните Пълномощници и който е и ще бъде равносилна част от настоящия мирен договор. Негово Величество Персийският Шах предоставя правото на Русия, както и по-рано, да определя Консули или Търговски Агенти навсякъде, където е необходимо в полза на търговията, и се задължава да покровителствува тези Консули и Търговски Агенти, всеки от които ще има свита не по-голяма от десет души, за да се ползват с почести и преимущества, съответни на дадените им публични звания. Негово Величество Всерусийският Император обещава от своя страна да прилага същите правила съответно към Консулите и Търговските Агенти на Негово Величество Персийския Шах. В случаите на основателни жалби на Персийското Правителство от Руски Агент или Консул, Руският Министър, или посветен в делата, към Двора на Персийския Шах, като непосредствен негов началник да отстрани виновния от длъжност и да назначи временно друго лице по свое усмотрение.

Член 11

Всички нужди и други дейности, прекъснати от войната за двата народа, ще бъдат възстановени и решени справедливо след сключването на мира. По задължения за дългове и наказания между поданиците, едното или другото Правителство има право на незабавно и пълно удовлетворение.

Член 12

Високодоговарящите се страни, в интерес на поданиците си, постановиха по общо съгласие: на тези, които имат недвижимо имущество по двете страни на Аракс, да се предостави тригодишен срок, в продължение на който те ще могат свободно да го продават и да го разменят; Негово Величество Всерусийския Император  не ще прояви снизходителност, до колкото зависи от него, към Хусейн Хан, бивш Еривански Сардар, брат му и Керим  Хан, бивш Управител на Нахичеванското Ханство.

Член 13

Всички военнопленници и от двете страни, взети в плен в последната война или преди, или поданици на двете страни, попаднали в плен когато и да е, трябва да бъдат освободени и върнати  в срок от четири месеца; те трябва да бъдат снабдени с жизненоважни припаси и да бъдат отправени в Аббас-Абад за предаване на Комисарите, които ще се назначат, които от своя страна да ги препратят по местонахождение. Договарящите се страни ще постъпят така с всички военнопленници на Русия и Персия, попаднали взаимно в плен, които няма да бъдат върнати в срок по някаква причина или обстоятелства. Двете Държави предоставят сами на себе си неограничено право да изискват това една от друга, когато постъпят такива искания.

 

Член 14

Нито една от договарящите се страни няма да изисква предаването на изменници и дезертьори, приели поданство на другата страна до началото на войната или по нейното време. Като предпазване от вредни последствия, които могат да произтекат от умишлените сблъсъци между изменниците и бившите им съотечественници или подчинени, Персийското Правителство се задължава във владенията си, отстоящи между Аракс и линията, образувана от р. Чара, езерото Урмия, р. Джакату и р. Казил-Озанам, до вливането им в Каспийско море, да забрани пребиваването на тези лица, които сега или в последствие ще бъдат упоменати от Руското Правителство. Негово Величество Всерусийският Император от своя страна се задължава по същия начин да не позволява на Персийските изменници и дезертьори да се преместват или пребивават в Карабахското Ханство, Нахичеванското Ханство и в частите  на Ериванското Ханство прилежащи на десния бряг на Аракс. Но, от само себе си се разбира, че тези условия ще са само за онези лица, носещи публични звания или имащи титли: Хан, Бег, Духовен Водач или Молла, които с личния си пример, внушения  и тайни връзки  могат да имат вредно влияние върху бившите си съотечественици,  бивши подчинени или подвластни. Що се отнася до жителите на двете Държави, то договарящите се страни постановиха: тези, които са се преселили или ще се преселват тепърва от едната държава в другата да могат да се заселват и да живеят навсякъде, където реши  съответното Правителство.

Член 15

Негово Величество Шахът, воден от благородното и спасително намерение да възвърне спокойствието в своята Държава и да отдалечи от поданиците си всичко, което би могло да увеличи бедите, които им нанесе войната, щастлив от този договор, дава пълно опрощение на всички жители и Чиновници на Областите, наименувани Азербайджан. Никой от тях, на която и прослойка да принадлежи, не може да бъде подлаган на преследване, нито оскърбяван за лично мнение, свои постъпки или поведение по време на войната или по време на временното присъствие на Руските войски. Отгоре на това ще бъде дадена възможност на тези Чиновници и жители, заедно със семействата им, в едногодишен срок, считано от днес, за свободно движение от Персийските Области към руските, за пренасянето на движимото им имущество, без всякакви спънки от страна на Правителството или местни Началници, без да подлагат  имущество и вещи на тези лица на каквито и да било такси или налози. Относно недвижимото имущество се дава тригодишен срок за продажба или разпореждане за ползването му. Не се дава опрощение само на онези, които за този срок от една година извършат престъпление или бъдат обвинени във вина, подлежаща на съд.

Член 16

След подписването на този мирен договор, двустранните Упълномощени, без отлагане, да дадат гласност на условията  и незабавно да се прекратят  военните действия. Настоящият договор, подписан в два абсолютно еднакви по съдържание екземпляра, утвърден с Гербовите печати на Техни Величества, и разменен помежду им, е утвърден и ратифициран от Негово Величество Императора на цяла Русия и Негово Величество Персийския Шах, тържествено и след собственоръчните им подписи, ще бъдат разменени от Упълномощените в четиримесечен срок или по-скоро, ако бъде възможно.

Сключен в с. Туркманчай на 10 февруари лето 1828  г. от Р. Хр.

……………………………………………………………………………

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната от 18771878  г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България. В замяна на репарациите от войната Високата Порта предава на Русия територии в Задкавказието, включително Батуми и Карс.

  САНСТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР

3 март 1878  г.

/превода е направен по съвременен препис/

 Негово Величество Руският Император и Негово Величество Императорът на Отоманите, въодушевени от желанието да дадат и осигурят на своите страни и на своите народи ползите на мира, както и да предпазят от всяко ново усложнение, което може да ги заплаши, назначиха за свои пълномощници със задача да уговорят, сключат и подпишат прелиминариите на мира:

Негово Величество Руският Император, от една страна – граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Негово Императорско Величество, генерал-лейтенант; член на имперския съвет, награден с ордена „Св. Александър Невски” с брилянти и с много други руски и чуждестранни ордени, и господин Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор, действителен държавен съветник, награден с ордена „Св. Анна”, l-ва степен с мечове, и с много други руски и чуждестранни ордени.

И Негово Величество Императорът на Отоманите, от друга – Сафвет паша, министър на външните работи, награден с ордена „Османие” с брилянти и с ордена „Меджидие”, l-ва степен, и с много чуждестранни ордени, и Саадулах бей, посланик на Негово величество при германския императорски двор, награден с ордена „Меджидие” от l-ва степен и с ордена „Османие” от втора степен и много други чуждестранни ордени.

Които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, уговориха следните постановления:

 Чл. 1

За да се тури край на постоянните спорове между Турция и Черна гора, границата, която разделя двете страни, ще бъде поправена според тук приложената карта, без посочените по-долу резерви, по следния начин: …

 Чл. 2

Високата Порта признава окончателно независимостта на княжество Черна гора.

 Чл. 3

Сърбия се признава за независима.

 Чл. 4

Мюсюлманите, които притежават собственост в териториите, анексирани към Сърбия, и които биха желали да установят своето местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти, като ги дават под наем или ги управляват чрез други лица.

 Чл. 5

Високата Порта признава независимостта на Румъния, която ще пре­дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни..

 Чл. 6

България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.

Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска. Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за промените, които трябва да направи на мястото на главното трасе, за принципа на народността на болшинството жители на покрайнините според основите на мира, както и за топографските нужди и за практическите интереси на съобщенията на местното население.

Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Вранянската каза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб; оттам – по реката Велещица до вливането и в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин и след това по западната граница на Охридската каза към пла­нината Лина, границата ще следва западните граници на казите Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро граничната линия ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам – през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелион, Кара­колас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.

Тя ще остави морския бряг при Манкалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.

 Чл. 7

Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по­твърден от Високата Порта със съгласието на силите. Никой член от царуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.

В случай на овакантяване на достойнството на княз на България изборът на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар организацията на бъдещото управление според правилата, установени през 1830  г. след Одринския мир в Дунавските княжества.

В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия правилник.

Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото упражняване ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата Порта и европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.

 Чл. 8

Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.

Високата Порта ще има правото да разполага по своя воля с военния материал и други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.

 Чл. 9

Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата Порта ще посочи по­-късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.

Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялата територия, която ще съставлява княжеството.

 Чл. 10

Високата Порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.

 Чл. 11

Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили своето лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица.

 Чл. 12

Всички крепости на Дунав ще бъдат съборени.

 Чл. 13

Високата Порта поема да възстанови плавателността на Сулинския канал.

Чл. 14

Веднага ще бъдат въведени в Босна и в Херцеговина европейските предложения, съобщени от отоманските пълномощници в първото заседание на Цариградската конференция, с промените, които ще бъдат направени по общо съгласие между Високата Порта, руското правителство и това на Австро-Унгария.

 Чл. 15

Високата Порта се задължава да приложи скрупульозно в остров Крит органическия правилник от 1868  г., като държи сметка за изразените вече желания на местното население.

 Чл. 16

Тъй като оттеглянето на руските войски от областите, които те са окупирали в Армения и които трябва да бъдат върнати на Турция, може да предизвика конфликти и усложнения, вредни за добрите отношения на двете страни, Високата Порта се задължава да осъществи без повече бавене подобренията и реформите, изисквани от местните нужди в областите, обитавани от арменци, и да осигури тяхната сигурност срещу кюрдите и черкезите.

 Чл. 17

Високата Порта дава пълна и обща амнистия на всички отомански поданици, компрометирани през последните събития, и всички лица, задържани по тоя случай или изпратени на заточение, ще бъдат веднага пуснати на свобода.

 Чл. 18

Високата Порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изказано от комисарите на силите – посредници по повод владението на гр. Котур, и се задължава да извърши работите по окончателното разграничение на турско-персийската граница.

 Чл. 19

Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. В. Руският Император рекламира и които Високата Порта се задължава да му заплати, се състоят от:

а) деветстотин милиона рубли военни разходи (поддържане на войската, доставка на материали, военни поръчки),

b) четиристотин милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища;

с) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;

d) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институции в Турция.

Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли.

Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие с желанието на Н. В. Султана, Руският Император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в предшестващия параграф със следните териториални отстъпки:

а) Тулчанския санджак, т.е. окръзите (кази) Килийска, Сулинска, Махму­дийска, Исакчанска, Тулчанска, Мачинска, Бабадажка, Хърсовска, Кюстен­джанска и Меджидийска, както и островите на Делтата и Змийския остров. Не желаейки да си присъедини тая територия и островите на делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделната водна линия и за риболовството ще бъде уреден от една руско-румънска комисия в течение на една година след ратифициране на мирния договор.

b) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Зоганлуг. В общите очертания на границата от брега на Черно море ще продължи по хребета на  планините, служещи за водораздел на притоците на реките Хоп и Чароха, а по планинската верига на юг от град Ардвин до река Чароха, в близост до селата Алата и Бешакед; след това границата ще минава по върховете на  Дервеник – Гек, Хорчезор и Беджигин-даг, по хребета на планините, който разделя притоците на реките Тортум Чая и Чарох и по височините в близост до Яйла-Вихин до селището Вихин-Килис на река Тортум Чая. От тук пограничната линия минава по веригата Сиври даг до превала със същото име, като минава на юг от селището Нариман; по-нататък границата се обръща на юго-изток следва към Зивин, откъдето минавайки на запад от пътя от Зивин към селищата Ардост и Хорасан, се насочва на юг към Саганлугската верига до селището Гиличман; после по хребета на Хариан-даг достига на десет версти южно от Хамур, Мурадчайската долина; След това границата преминава по хребета на Алл даг, по върховете на Хори и Тандурек, и като преминава на юг от Баязетската долина се приближава към предишната Турско-персийска граница на юг от Казли-Гьол. Окончателните граници на присъединената към Русия територия, които са обозначени в приложената тук карта, окончателно ще се установят от руски и отомански делегати, които ще вземат под внимание в своята работа както топографията на местността, така и необходимите условия за добро администриране и за осигуряване спокойствието на страната.

с) Териториите, упоменати в параграфи „а” и „в”, се отстъпват на Русия като равностойност за сумата един милиард и сто милиона рубли. Колкото се отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими на руските интереси и институции в Турция, или тристате милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за нея, ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и това на Н. В. султана.

d) Десетте милиона рубли, искани като обезщетение за руските поданици и институции в Турция, ще бъдат платени, след като исканията на заинтересованите бъдат проучени от руското посолство в Цариград и предадени на Високата Порта.

 Чл. 20

Високата Порта ще вземе ефикасни мерки да уреди по приятелски начин всички спорни въпроси на руските поданици, висящи от много години, да обезщети последните, ако за това има основание, и да разпореди да се изпълнят незабавно издадените съдебни решения.

 Чл. 21

 Жителите на отстъпените на Русия места, които биха пожелали да установят своето местожителство вън от тези земи, ще бъдат свободни да се изселят, като продадат своите недвижими имоти.

 Чл. 22

Руските монаси, поклонници и духовни лица, които биха пътували или пребивавали в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползват от същите права, предимства и привилегии, с каквито се ползват духовните лица, принадлежащи на другите държави.

Монасите в Атон (Св. гора) от руски произход ще запазят своите владения и минали облаги и ще продължават да се ползват в трите манастира, които им принадлежат, и във всичко, което зависи от тези последните, със същите права и прерогативи, каквито са осигурени на другите религиозни заведения и манастири в Атон.

 Чл. 23

Всички договори, конвенции и задължения, сключени в миналото между двете високо договарящи страни относно търговията, подсъдността и положението на руските поданици в Турция и които бяха паднали поради войната, ще влязат в действие с изключение на ония клаузи, които биха били отменени от настоящия акт.

 Чл. 24

Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така и в мирно време за търговските кораби за неутралните държави, които идват от руските пристанища или отиват в тях.

 Чл. 25

Пълното опразване на Европейска Турция от руската армия с изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключването на окончателен мир между Н. В. Руския Император и Н. В. Султана.

 Чл. 26

Докато руските императорски войски пребивават в места, които според настоящия акт ще бъдат върнати на Високата Порта, управлението и редът на нещата ще останат в същото положение, както след окупацията.

 Чл. 27

Високата Порта поема задължение да не наказва по никой начин, нито да остави да бъдат наказани ония турски поданици, които са били компрометирани поради сношения с руската армия през време на войната.

 Чл. 28

Незабавно след ратификацията на прелиминариите за мир военнопленниците ще бъдат взаимно предадени с грижите на особени комисари, назначени от едната и другата страна, и които за тая цел ще се отправят в Одеса и в Севастопол.

 Чл. 29

Настоящият акт ще бъде ратифициран от техни императорски величества Руския Император и Императора на Отоманите и ратификациите ще бъдат разменени в петнадесет дни и по-скоро, ако това е възможно, в Санкт Петерсбург, където ще се уговори също мястото и времето, когато постановленията на настоящия акт ще бъдат облечени в обичайните тържествени форми на договорите за мир.

Направен в Сан Стефано на деветнадесетия февруари (трети март) хиляда осемстотин и седемдесет и осма година.

Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878  г.

(п) Граф Н. Игнатиев (п) Нелидов

(п) Сафвет (п) Саадулах

Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през м. март 1878  г.

Берлинският договор представлява края на Руско-турската война 1877-1878 г. При неговото сключване участват и Великите сили, които принуждават Русия да преразгледа предварителния Сан-Стефански мирен договор. В резултат на това границите на народите, участващи във войната на страната на Русия, са силно стеснени, а Австро-Унгария  и Англия получават придобивки без да участват в нея. Руската империя получава територии в Азия, включващи градовете Карс, Ардахан и Батум.

Берлински конгрес от 1878  г.

13 юни -13 юли  Берлин

/ превода е направен по съвременен препис /

     В името на Всемогъщия Бог, Негово Императорско Величество Всерусийският Император, Негово Величество германският пруски крал, Негово Величество австрийският Император, крал на Бохемия и пр. и апостолически крал на Унгария, президентът на френската република, Нейно Величество кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия, императрица на Индия, Негово Величество кралят на Италия и Негово Величество Отоманският султан, водени от желанието да уредят въпросите, повдигнати от събитията на Изток през последните години и войната, завършила със Сан-Стефански предварителен договор, в смисъла на европейската система и духа на Парижкия договор от 30 март 1856  г. единодушно решиха, че един конгрес ще е най-добрият начин за постигане на общо мнение и съгласие.

В следствие на това, гореспоменатите Величества и президентът на Франция назначиха свои пълномощници, които по предложение на Австро-Унгария и по покана на Германия се събраха в Берлин с пълномощия в установена надлежна форма.

След щастливо постигане на съгласие помежду им, те уговориха следните постановления:

 Член 1

Създава се България  като самостоятелно трибутарно*  княжество под върховенството на Н.В.Султана. То ще има християнско правителство и народна милиция.

Член 2

/В този член се уточняват границите на Княжество България./

Член 3

Българският  княз ще бъде избиран свободно от народа и ще се утвърждава от Високата Порта, в съгласие с държавите. Нито един член на владетелските династии на великите европейски държави не може да бъде избиран за български княз. В случай, че званието на българския княз остане незаето, изборът на нов княз ще се извърши при същите условия и по същия начин.

Член 4

Събрание  от български знатни личности, свикано в Търново,  ще изработи Органически  устав на Княжество България, преди да бъде избран княз. В  областите, в които българите са смесени с турско, румънско, гръцко и друго  население  ще се вземат под внимание правата и интересите на това население, по отношение на изборите и изготвянето на Органическия устав.

Член 5

Основа  на публичното право на Княжество  България ще бъдат следните принципи: разликата във вероизповеданията  не може да бъде повод за изключването на когото и да е било или непризнаването на правоспособност на когото и да е било при  упражняване  на гражданските и политическите  права на гражданите, при заемане на публични длъжности, служби и отличия или при упражняване на различни свободни занятия и занаяти в която и да е област.

Член 6

Временното управление на Княжество България, до окончателното изработване  на Органическия устав на България, ще се ръководи от  руски императорски комисар.

Член 7

Временното  управление не може да продължи по-дълго от девет месеца, считано от деня на размяната на ратификациите на настоящия договор. С встъпването в длъжност на княза, новото държавно управление влиза в сила и Княжеството получава правата за пълно ползване на своята автономия.

Член 9

Годишният данък, който Княжество България  ще плаща  на сюзеренното правителство в банка, впоследствие указана от Високата Порта, ще се определи със съглашение между държавите, подписали този договор, в края на първата година от новото управление. Данъкът ще се определя въз основа на средната доходност в Княжеството. България е задължена да поеме част от държавния дълг на Империята, държавите, при определянето на размера на дълга, ще приемат тази част от него, която трябва да се определи по справедливо разпределение за Княжеството.

Член 11

Отоманската армия не може повече да остане в България; всички стари военни крепости ще бъдат съборени за сметка на Княжеството в продължение на една година, или в по-кратък срок, ако е възможно; местното управление ще приеме незабавно мерки за унищожаването им и не може да изгражда нови. Високата Порта ще може да разполага по свое желание с военни материали и други вещи, собственост на Отоманското правителство….

Член 13

На  юг от Балкана се образува провинция, която ще носи името Източна Румелия  и ще остане под  непосредствената политическа  и военна власт на Н. В. Султана, в условия на  административна  автономия. Тя ще има генерал-губернатор християнин.

Член16

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ще има правото да повика османски войски в случаите, когато вътрешното или външното спокойствие на областта е застрашена от някаква опасност. В този случай Високата Порта се задължава да уведомява представителите на държавите в Константинопол за приемането на такова решение от нея и причините, довели до него.

Член 17

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ще се назначава  от Високата Порта в съгласие с  Великите сили за 5 годишен срок.

Член 21

Правата и задълженията на Високата Порта  по отношение на  железниците в Източна Румелия  остават непроменени.

Член 58

Високата  Порта отстъпва на Руската Империя териториите в Азия: Ардахан, Карс и Батум, с пристанището на последния, както и всички територии, които се намират между предишната руско-турска граница и следващата гранична линия.

Новата  граница тръгва от Черно море, съгласно граничната линия, определена от договора от Сан Стефано, до точката северозападно от Хорда и на юг от Ардвин, продължава по права линия до река Чорух, пресича същата река и отива на изток от Ашмишен, следвайки по пряка линия на юг, за съединяването с руската граница, утвърдена от договора от Сан Стефано; в точката на юг от Нариман границата се обръща на изток, минава през Тебренек, който остава в Русия, и отива до Пенек Чая.

Границата преминава по тази река до Бардуз, после  се отправя на юг, като Бардуз и Йоникой остават за Русия. От точката, намираща се на запад от село Карауган, границата се отправя към Меджингерт, продължава в право направление до върховете на планината Кассадаг и следва по водораздела на притоците на реките Аракс, на север, и Мурад су, на юг, до предишната руска граница.

Член 60

Долината  Алашкерт и град Баязет, отстъпени  на Русия по член 19 от договора от Сан Стефано, се връщат на Турция.

Член 61

Високата  Порта се задължава да извърши, без  по-нататъшно забавяне, подобрения и реформи, продиктувани от местните потребности в областите населени с арменци, и да обезпечи тяхната сигурност от черкези и кюрди. Високата Порта периодически ще съобщава за мерките, предприети за осъществяването на тези цели, пред държавите, които ще наблюдават за изпълнението им.

Член 63

Парижкият  договор от 30-ти март 1856 г., а също така и Лондонският договор от 13-ти март 1871  г. запазват своята сила за  всички членове, които не са отменени или не са изменени от гореупоменатите  членове.

Член 64

Настоящият договор ще се ратифицира и ще последва обмен на ратификациите в Берлин в триседмичен срок, а ако е възможно и по-рано.

Подписан  е от всички упълномощени лица и  подпечатан с гербови печати.

Подписали:

Горчаков – Русия

Шувалов – Русия

П.Убри – Русия

Ф. Бисмарк – Германия

Б.Бюлов – Германия

Гогенло – Германия

Андраши – Австро – Унгария

Кароли – Австро – Унгария

Хаймерле – Австро – Унгария

Уадингтон – Франция

Сен-Вале – Франция

И.Дюпре – Франция

Биконсфилд – Англия

Солсбъри – Англия

Одо Росел – Англия

Корти – Италия

Лоней – Италия

Ах.Каратеодори – Турция

Ахмед Али Садулла – Турция

*трибутарно – вид васално взаимоотношение, при което васалът доброволно плаща данък на суверена /бел. превод./

………………………………………………………………………………………..

С подписването на примирието от Мудрос Османската империя излиза от Първата световна война като победена държава. Мирния договор с нея е подписан в Севър. Клаузите на договора разпокъсват Турция и признават Армения като независима държава. Границите на Армения с Османската империя ще се определят по-късно от президента на САЩ Уилсон. Срещу договора, разпокъсващ Турция, се въздига движението на Кемал Ататюрк, който не го признава и решава да продължи войната.

СЕВЪРСКИ ДОГОВОР

10.08.1920  г.

Мирен договор между съюзниците и асоциираните към тях сили и Турция, подписан в Севър на 10 август 1920  г.

Британската империя, Франция, Италия и Япония – държави, обозначени в настоящия Договор като Главни Съюзнически Държави;

Армения, Белгия, Гърция, Xеджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сърбо – Хърватско – Словенската държава и Чехословакия – Съюзнически Държави, образуващи с по-горе упоменатите Главни Съюзнически Държави единно цяло,

и Турция от друга:

Като се вземе под внимание, че по молба на Императорското Отоманско Правителство към Главните Съюзнически Държави на Турция беше дадено примирие на 30 октомври 1918   г., за да може да се изготви настоящия договор;

Като се вземе под внимание, че Съюзническите държави искат войната, в която някои от тях бяха, пряко или косвено, въвлечени срещу Турция и която започна след обявяването й от Австро-Унгария на Сърбия на 28 юли 1914  г. против Съюзническите Държави, ръководена от Германия, съюзник на Турция, да отстъпи място на траен и дългосрочен мир.

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ НАЗНАЧИХА СВОИ ПЪЛНОМОЩНИЦИ А ИМЕННО:….

….

Част първа

Статус на Лигата на Нациите

Договарящите се страни, като взеха под внимание, че за развитието на народите и за гарантиране на мира и безопасността им е важно да се приемат някои задължения: да не се прибягва до война, да се дава пълна гласност на международните отношения, основани на справедливост и чест, строго да се спазват законите от международното право, признавани от днес за действащо правило в поведението на правителствата, да се установи господство на справедливостта и добросъвестно да се съблюдават всички приети с Договора задължения за взаимоотношенията между организираните народи, приемат настоящия Статус, който утвърди Лигата на Нациите.

Член 88

Турция заявява, че признава Армения, както това направиха Съюзническите Държави, като свободна и независима държава.

Член 89

Турция и Армения, а също и другите договарящи се страни, се съгласяват да приемат арбитража на Президента на САЩ за определяне на границите между Армения и Турция за вилаетите Ерзерум, Трабизон , Ван и Битлис и да приемат неговото решение, а също и всички мерки, които той може да предпише относно излаза на Армения към море и относно демилитаризацията на всяка отоманска територия, принадлежаща към означените граници.

Член 90

Когато според установените по член 89 граници се предадат на Армения всички или само част от териториите, наречени вилаети, Турция веднага заявява, че в деня на вземане на решението тя се отказва от всякакви права върху предадената територия. Постановленията от настоящия договор, валидни за отделените от Турция територии, ще се отнасят и към тези /упоменатите – бел прев./ територии.

Делът и вида на финансовата повинност за Турция, която Армения трябва да носи, или правата, на които може да се позове във връзка с поставените под неин суверенитет територии, ще бъдат установени съгласно членове 241-244, алинея 8 /Финансови положения/ на настоящия договор. Следващите конвенции ще урегулират, ако се окаже необходимо, всички въпроси, които няма да се урегулират с настоящия Договор, и които могат да бъдат породени от предаването на означените територии.

Член 91

Когато териториите, упоменати в член 89, бъдат дадени на Армения, комисията по установяване на границите, чийто състав ще бъде уточнен в последствие, ще бъде създадена до три месеца след предвиденото в посочения член решение, ще  уточнява на място границата между Армения и Турция, каквато се окаже според горепосоченото решение.

Член 92

Границите на Армения с Азербайджан и Грузия  ще бъдат уточнени при общо съгласие на заинтересованите държави. Ако в единия или другия случай заинтересованите държави не могат да стигнат до общо решение за своята граница, към датата на предвиденото в член 89 решение последната ще бъде определена от Главните Съюзнически Държави, които заедно с това трябва да се погрижат за очертаването им на място.

Член 93

Армения приема и се съгласява да включи в Договора с Главните Съюзнически държави постановления, които тези държави счетат необходими за защита на свободата на транзита и справедлив режим за търговия  на другите нации.

Раздел 6 Сирия, Месопотамия, Палестина

Член 124

Лицата, които са навършили 18 години губещи своето турско гражданство и придобиващи по право от член 123 друго такова, ще имат правото в течение на една година от встъпването в сила на настоящия договор, да възвърнат турското си гражданство.

Член 125

Лицата, навършили 18 години, които са се преселили на територии, отделени от Турция в съответствие с настоящия договор, и които се различават по раса от болшинството от населението, могат в едногодишен срок от встъпването в сила на този договор, да изберат гражданството си в полза на Армения, Азербайджан, Грузия, Гърция, Хеджаз, Месопотамия, Сирия, България или Турция, ако болшинството от населението на тези държави, в полза на която избират, са от същата раса /националност – бел. прев./ като лицето, осъществяващо правото на избор.

Член 126

Лицата, осъществяващи право на избор, в съответствие с членове 124 и 125, ще са длъжни в срок от 12 месеца да преместят постоянното си местожителство в тази държава, в полза на която са избирали. Те ще имат правомощията да запазят движимото и недвижимото си имущество, което владеят на територията на другата държава, в която до избирането са имали постоянно местожителство. Те ще могат да изнесат всяко свое движимо имущество. Върху него няма да се налагат никакви такси и данъци, нито входни, нито изходни.

Член 127

Високодоговарящите се страни се задължават да не поставят препятствия за осъществяване на правото на избор, предвидено в този договор, или в Мирни Договори, които са сключени с Германия, Австрия, България или Унгария, или в Договора, който е сключен със Съюзническите Държави или с една от тях, с Русия, или между самите Съюзнически Държави, и които позволяват заинтересованите лица да придобият всяко друго гражданство, което би било открито за тях.

Особено Турция се задължава да облекчи с всички възможни средства доброволната емиграция на тези лица, които желаят да се възползват от правото на избор, предвидено в член 125, и да изпълнява мероприятия, които биха били предписани за тази цел от Съвета на Лигата на Нациите.

Член 128

Турция се задължава да признае новото гражданство, което би било придобито от нейните граждани по законите на Съюзническите Държави или новите Държави съгласно решенията на компетентните власти на тези страни, или по пътя на натурализацията, или по силата на положенията в Договора, и да освободи всички тези граждани, от всяка гледна точка, на основание на придобитото ново гражданство, от всякакви задължения за вярност по отношение на държавата, където са родени.

Член 138

Никой от жителите на териториите, отделени от Турция, в съответствие с настоящия договор, няма да се подлага на преследване за своята политическа позиция от 1 август 1914   г. или за урегулиране на своето гражданство по силата на този договор.

Член 139

Турция се отказва от всяко, каквото и да било, право на сюзеренитет или юрисдикция над мюсюлманите, подчинени на суверенитета или протектората на всяка друга държава. Няма да се осъществява, пряко или косвено, каквато и да е турска власт на териториите, отделени от Турция или имащи в момента до влизането в сила на настоящия договор признат статут на територия на Турция.

Част четвърта

Защита на малцинствата

Член 140

Турция се задължава за това, щото условията, съдържащи се в членове 141, 145 и 147 да бъдат признати в качеството си на основни закони, и това, че никакъв закон, никакво положение, гражданско или военно, никое императорско ираде и никое официално действие, няма да са в противоречие с тези условия, и за това, че никакъв закон, никакво положение, никое императорско ираде и никое официално действие няма да се поставя над тях.

Член 141

Турция се задължава да предостави на всички жители на Турция пълна и съвършена защита за живота и свободите без разлика на произход, националност, език, раса или религия и всякакви вярвания.

Всички жители на Турция ще имат правото на свободно изповедание както публично, така и частно, на всякаква вяра, религия или всякакви вярвания.

Посегателството над свободно осъществяване на предвиденото в предшестващия раздел ще бъде наказуемо еднакво, независимо кой е заинтересованият култ.

Член 142

Като взема под внимание, че при терористичния режим, съществувал в Турция след 01.11. 1914  г. приемането на исляма не би могло да става при нормални условия, никое насилствено приемане на исляма след тази дата не се признава, а всяко лице, което не е било мюсюлманин до 01.11.1914  г., възвръщайки свободата си, ще се разглежда като такова, каквото е било, ако то, по собствена воля не изпълни формалностите, необходими за приемане на исляма.

За да поправи колкото е възможно по-бързо злото, причинено на хора по време на зверствата, извършени в Турция по време на войната, Турското Правителство се задължава да оказва своето, както и на турските власти пълно съдействие за издирването и освобождаването на всички лица от всяка раса и всяка религия, изчезнали, похитени, интернирани или лишени от свобода след 01.11.1914  г.

То се задължава да облекчи действията на смесените комисии, които ще бъдат назначени от Съвета на Лигата на Нациите, с това, че те да приемат жалби на самите жертви, техните семейства и техните близки, да провеждат необходимите разследвания и да изнасят в окончателен вариант постановленията за освобождаване на лицата, за които става дума.

Турското Правителство се задължава да уважава решенията на тези комисии и да обезпечава безопасността и свободата на лицата, възстановили по този начин всички свои права.

Член 144

Турското Правителство признава несправедливостта на закона от 1915  г. за изоставената собственост /Emval-i Metruke/, а също и допълнените към него постановления, и ги обявява за нищожни и нямащи сила както в минало, така и в бъдеще време.

Турското Правителство тържествено се задължава да облекчава в рамките на възможностите си завръщането по техните домове, а също и възстановяване на занаятите на турските граждани от нетурски произход, насилствено изгонени след 01.01.1914  г. от своите домове дали от страх от зверствата, дали по силата на друг способ на натиск. То признава, че движимото и недвижимо имущества, които могат да бъдат потърсени, и които представляват собственост на гореспоменатите турски граждани или общини, към които принадлежат тези граждани, трябва да се върне колкото е възможно по-скоро, в чиито и ръце да са се оказали те. Имуществата ще се връщат освободени от всякакви данъци или права за ползване, с които биха могли да бъдат  обременени, и без компенсации от какъвто и да е било вид на сегашния собственик или обитател, но при условие на исковете, които последните могат да предявят против тези, от които са ги получили.

Турското Правителство се съгласява с това, че арбитражните комисии ще се назначават от Съвета на Лигата на Нациите там, където се счете за необходимо. Всяка от тези комисии ще се състои от един представител на Турското Правителство, един представител на общността, която счита себе си за потърпевша, и от председател, назначен от Съвета на Лигата на нациите. Арбитражните комисии ще разглеждат всякакви претенции, указани в този член, и ще се решават в реда на ускорено производство.

Арбитражните комисии ще имат власт да взимат следните решения:

  1. За приемане на работа от Турското Правителство за всяка дейност за построяване или възстановяване, която счетат за необходима Тази работна сила ще се набира сред населението, принадлежащо на територията, на която арбитражната комисия счете за нужно, за да се извърши дейността.
  2. За отстраняване на всяко лице, за което при разследването бъде признато, че е приело активно участие в зверствата или депортациите, или ги е предизвикало; мерките, които ще трябва да се приемат по отношение на тези лица, ще се решават от комисията.
  3. За доказването на всяко имущество и всяка собственост, принадлежащи на членове на общността, от която са загинали или изчезнали след 1 януари 1914  г. и не са оставили наследници; тези имущества и тези собствености ще могат да се предоставят вместо на държавата – на общността.
  4. За анулиране на всякакви актове за продажба или установяване на права над недвижима собственост, сключени след 01.01. 1914  г. заплащането на собствениците ще е за сметка на Турското Правителство и не се явява като предлог за задържане на реституцията. Арбитражната комисия само ще има право да произнася справедливи споразумения между заинтересованите страни, ако някаква сума е била изплатена на актуалния притежател на собствеността, за която става дума.

Турското Правителство се задължава да облекчи, в рамките на своите възможности, дейността на комисията и да осигурява изпълнението на нейните решения, които ще бъдат окончателни. Няма да може да им се противопоставя никакво съдебно или административно решение на турската власт.

Член 145

Всички турски граждани ще бъдат равни пред закона и ще се ползват с еднакви граждански и политически права без разлика на раса, език или религия.

Различието в религията, вярванията или изповеданието няма да бъде във вреда на никого от турските граждани, доколкото се касае ползването на гражданските или политическите права, особено при заемането на държавни длъжности, служби или почести на различни професии или занаяти.

Турското Правителство ще представи на Съюзническите Държави в двегодишен срок от встъпването в сила на този договор проект за  избирателната система, основана на принципа на пропорционално представителство на етническите малцинства.

Положения, признаващи правото на някои държави за ползването на някои пристанища.

Член 349

На Турция се признава свободен достъп до Средиземно море и Егейско море в територии и пристанища определени от Турция.

Член 351

Свободен достъп в Черно море през Батумското пристанище се предоставя на Грузия, Азербайджан и Персия, както и на Армения. Това право на достъп ще се осъществява при условията, предвидени в член 349.

Член 352

В съгласие с решението, предвидено в член89 част 3 /Политически положения/ на Армения се предоставя свободен достъп до Черно море през пристанище Трабизон и правото на достъп ще се извършва при условията, предвидени в член 349.

В този случай на Армения ще и се даде под аренда участък от пристанище Трабизон, за вечни времена, ако срокът не е установен от Лигата на Нациите, който ще бъде предназначен за пряк транзит на стоки, идващи от тази държава или влизащи в нея.

Разграничаването на този участък, неговата връзка с железопътен транспорт, неговото оборудване, начинът му на експлоатация и общите условия на ползването му, включително и арендната такса, ще бъдат предписани от Комисия, състояща се от един делегат от Армения, един делегат от Турция и един делегат, посочен от Лигата на Нациите. Тези условия могат да бъдат преразглеждани на всеки десет години в същия ред.

Настоящият договор, написан на френски, английски и италиански езици, ще бъде ратифициран. В случай на разногласия френският текст ще бъде считан за автентичен, освен Част първа /Статут на Лигата на Нациите/ и Част трета /Труд/, в които френският и английският текстове ще имат едно и също значение.

Подписали:

(L. S.) GEORGE GRAHAME. (L. S.) GEORGE H. PERLEY. (L. S.) ANDREW FISHER. (L. S.) GEORGE GRAHAME. (L. S.) R. A. BLANKENBERG. (L. S.) ARTHUR HIRTZEL. (L. S.) A. MILLERAND. (L. S.) F. FRANÇOIS-MARSAL. (L. S.) JULES CAMBON. (L. S.) PALÉOLOGUE. (L. S.) BONIN.
(L. S.) MARIETTI.

(L. S.) K:. MATSUI. (L. S.) A. AHARONIAN. (L. S.) J. VAN DEN HEUVEL. (L. S.) ROLIN JAEQUEMYNS, (L. S.) E. K. VENIZELOS. (L. S.) A. ROMANOS.

(L. S.) MAURICE ZAMOYSKI. (L. S.) ERASME PILTZ (L. S.) AFFONSO COSTA.

(L. S.) D. J. GUIKA.

(L. S.) STEFAN OSUSKY.

(L. S.) HADI. (I.. S.) DR. RIZA TEWFIK. (L. S.) RÉCHAD HALISS.

…………………………………………………………………………………

This entry was posted in Издателска Дейност. Bookmark the permalink.