Сред развалините

Забел Есаян (арменски: Զապել Եսայեան 1878 – 1943) е арменска писателка и видна фигура в арменската академична и политическа общност в края на XIX и началото на XX век.

Книгата „Сред развалините“ разказва за клането в Адана и последиците от Арменския геноцид, от първо лице. Есаян е работила и като преводач във Франция, както и като професор в по-късните си години като академик. Нейните романи и статии допринасят за разбирането на преследването на турските арменци, последиците от Първата световна война и ролите и правата на жените в османската и арменската общност.

Атаките срещу арменци в Османска Турция по време на Първата световна война поставят живота на Есаян в опасност. Тя е единствената жена в списъка на арменските интелектуалци, подложени на арест и депортиране от османското младотурско правителство на 24 април 1915 г.

Есаян избягва арест и бяга в България, а по-късно в Баку и Кавказ, където работи с арменски бежанци, документирайки разказите им на очевидци за зверства, извършени по време на арменския геноцид. Синът на Есаян остава с майка ѝ в Константинопол, докато съпругът ѝ и дъщеря ѝ са във Франция. Есаян се събира отново със семейството си във Франция през 1919 г. след войната. След Първата световна война тя се завръща в Киликия с децата си, за да помага на арменски бежанци и сираци.

Изданието е посветено на 100 години от Арменския геноцид.