Целувката, която ти дари ми

Нахабед Кучаг, арменски поет, е роден в началото на 16 в. в село Хараконис, близо до Ван (сега в Турция). За живота му няма достоверни сведения, изследователите не са напълно сигурни дори дали се казвал Нахабед Кучаг. Поетът е от западно-арменски произход. Бил е беден, живял на село. Според преданието, доживял до 100 г. Според една от легендите е бил градинар. Според друга, е съумял да излекува със стиховете си смъртно болната жена на някакъв султан (Армения през XVI век била поделена между Иран и Турция, с това се и обяснява легендата за султанската съпруга), който наредил да бъдат построени в негова чест седем моста, водещи към Хараконис, седем църкви и седем джамии. Умира вероятно около 1592 г. Писал айрени, посветени на любовта, страданията на народа и социалното неравенство, на арменците-изгнаници («айрени на скитанията»), философски «айрени с размисли». Религиозните му образи и сравнения говорят за силно влияние на църковната култура. Народът му дал званието варбед – майстор. Песните му са събрани в началото на XX в. от арменския писател А. Чобанян и издадени в отделен сборник в Париж през 1902 г.

У нас е публикувана книгата със стихове на поета “Синя птица, златно перо” (2009) в превод на Марко Марков.