ПОСЕГНАХА И НА ДУХОВНОТО НАСЛЕДСТВО

СЪСИПАНИ АРМЕНСКИ УЧИЛИЩА

През учебната 1901-1902 г. живеещите в арменските вилаети на Турция и в другите райони на Анадола ар­менци са имали 803 училища. В книгата „Арменската кауза под свет­лината на документите“, издадена през 1913 г. на френски, авторът Марсел Леар (това е псевдоним на класика на арменската литература Крикор Зохраб) пише, че арменските училища в страната са се увеличили с 20 % в сравнение с 1902 г., с което означава, че те наброяват около 1000. Ето и по-точни данни за състо­янието през 1902 г.:

В 38 градове и села  е има­ло 438 училища, в 8 града и села на Киликия – 90 училища. В 18 града в Анадола – 275 училища. През 1902 г. в тези 803 училища броят на учениците общо е 81 426, а на учителите – 2088. В тези данни не са вклю­чени арменските училища в Истанбул. Не са включени и учениците и учителите във френските и американски училища и сиропиталища.

[cincopa AAOAi_6M11DB]

ТРАГИЧНАТА СЪДБА НА СТАРИННИТЕ АРМЕНСКИ РЪКОПИСИ

По време на изселническата вълна през 1828 г. архи­епископ Гарабед Пакрадуни пренесъл част от църков­ните скъпоценности и 106 старинни ръкописи от Гарин в Ахалцъха (днешна Грузия). Повечето от тях са били от района на Муш и Бахеш. Сред тези 106 ръкописа е бил и един от 981 г., който се счита за един от най-старите в света, създадени върху хартия. Много от останалите в Гарин арменски древни книги са били унищожени по вре­ме на кланетата още през 1895-1896 г. Особено богата е била колекцията от старини, съхранявана в местното училище „Санасарян“. Там през 1895 г. са се пазили 43 безценни ръкописа. През 1906 г. колекцията вече е наб­роявала 78 ръкописа, а през 1912 г. – 94. До началото на Геноцида ръкописите са били вече над 100. Освен това в училище „Санасарян“ е имало и богат музей, в който са се пазели 538 старинни монети, 13 ценни кар­тини (две на Рубенс, четири на Айвазовски, на Пусен, Верешчагин, Орвол и др.) и дори една египетска мумия. В Гарин ръкописи е събирало и друго арменско учили­ще – „Ардзнян“. През 1912 г. в тази колекция са се съх­ранявали 62 старинни ръкописа и 1632 старопечатни книги. Със сигурност в града и в околните села е имало много повече арменски ръкописи, освен тези в споме­натите две училища. Каква е съдбата на всички тези из­вестни на нас древни цености? Според архиепископ Месроб Мовсисян, те са били пренесени в Ереван. Известно е обаче, че само от училище „Санасарян“ са погубени 33 ръкописа, сред тях и един от 1323 г. Преподавателят в училището С. Сохигян, след погро­мите успял да спаси част от съкровищата. Той намерил в прахоляка известното трето по старинност Евангелие, а в един от ъглите на училищния двор се търкаляли ан­тични персийски, римски и византийски монети.

Споменатото Евангелие е от 986 г., но според мнозина учени, това е втори препис, направен върху по-стар от V-VI век. В момента това съкровище се съхранява в ере- ванското книгохранилище „Маденатаран“. Спасена е и друга ценна книга от колекцията на училище „Санасарян“ – „Псалтир“ от 1596-1597 г, който по-късно е открит в библиотеката на Арменския културен дом в Букурещ. От съхраняваните в училище „Ардзнян“ 62 ръкописа не е останала следа. А там са се пазели старинни евангелия от XI-XII век. Ценно е било и Евангелието (1235 г.) пре­писано от Степан в пустинята Лим. От същата сбирка са изчезнали и 4 евангелиета от 1306, 1313, 1332 и 1333 г., Евангелие от Айри цор (1294 г.), препис от историята на стария арменски автор Павстос Пюзант, препис от историята на Йосиф Флавий и др. X. Косян е описал 33 старинни ръкописа, които преди Геноцида са се пазели в арменските села край Гарин. Само един от тях е оце­лял и днес се съхранява в Маденатаран. Това е перга- ментовото Евангелие от 1038 г. от църквата „Сурп Давит“ в село Шъхноц. По време на кланетата в района на Гарин, страници от древните арменски ръкописи са се използвали по турските пазари като амбалажна хартия! Много безценни книги са изгорени, а други са заровени в земята.