История на AGBU

История на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ – AGBU, от Ховиг Еордеклиян

History Of The Armenian General Benevolent Union by Hovig Eordeklian

Общоарменският благотворителен съюз (AGBU, ՀԲԸՄ – на арм. език) е основан на 15 април 1906 г. в Кайро, Египет, по инициатива на известния национален деец Бохос Нубар Йервант Агатон и други видни представители на египетско-арменската общност, в помощ на духовното и културно развитие на арменския народ.

Целта е била да се създаде Съюз, който по всякакъв начин да помага арменския народ, чието бъдеще, като малцинство в Османската империя, е било застрашено.

През 1906-1912 г. AGBU осигурява на селяните в Западна Армения семена, земеделски инструменти и др. Той създава училища и сиропиталища в Западна Армения, Киликия и други населени с арменци райони на Османската империя. През 1914 г. AGBU има 142 клона в Западна Армения, Киликия, САЩ, Аржентина, Европа и Африка с 8533 членове.

Годините на Първата световна война и Арменският геноцид са повратна точка както за арменския народ, така и за AGBU. През 1914 г. Бохос Нубар напуска Египет и се мести в Париж. Въпреки огромните загуби в различни клонове на съюза, AGBU успява да окаже осезаема помощ на оцелелите от Геноцида. През октомври 1915 г. в пустинята близо до Порт Саид, Египет, AGBU основава училището „Сисван“ с 1222 ученици, по-късно сиропиталище и лагер за жени бежанки, където се установява лагерът на оцелелите хора от Муса Даг. В годините след Геноцида AGBU се занимава главно с грижи към сираците. След войната, AGBU е реформиран и основава нови клонове в населените с арменци райони на Близкия изток, Гърция, Франция и САЩ.

През 1921 г. централата на съюза е преместена от Кайро в Париж. След Първата световна война основната цел на AGBU е да запази и популяризира арменския език, идентичност и наследство чрез образователни, културни и хуманитарни програми.

През 1926 г. AGBU основава образователния институт „Мелконян“ в Никозия, Кипър, фондация „Нубар“, която предоставя стипендии на арменски младежи за обучение в европейски университети, и общежитието „Мари Нубар“ в Париж през 1930 г.

През 1930 г., след смъртта на Бохос Нубар, Калуст Гюлбенкян – петролният магнат и видна арменска фигура поема председателството на AGBU (1930-1932).  След като ръководи Съюза в продължение на две години, синът на Бохос Нубар – Зарех бей Нубар (1932-1942), го замества на тази позиция и остава негов председател до 1943 г. По време на Втората световна война централата на AGBU е преместена от Париж в Ню Йорк.

През 1942 г. Аршак Карагьозян става четвъртият президент на AGBU (1943-1953).

Дейностите на AGBU, насочени към националното запазване, стават по-ефективни в следвоенния период, особено по време на мандата на Алекс Манукян (1953-1989 г.). AGBU се разширява и се превръща в най-голямата и влиятелна арменска организация на диаспората в света.През 1989 г. Луиз Манукян Симон, дъщеря на Алекс Манукян, става президент на AGBU. Това дава нов тласък на укрепването на връзките между арменците на Армения и диаспората.

През 1990 г. AGBU открива представителство в Ереван. Възобновявайки дейността си в Армения след 50-годишно прекъсване, наред с хуманитарната помощ, AGBU осъществява проекти, насочени към и допринасящи за развитието на страната.

През 1995 г. AGBU основава организацията „Млади професионалисти“ (YP) в Лос Анджелис. Днес има над 40 YP групи на 5-те континента.

Алекс Манукян, Пожизнен почетен президент на AGBU в периода 1953-1989 г. и Луиз Симон Манукян, президент на AGBU в периода 1989-2002 г.

YP Cares
Глобалната мрежа на AGBU YP подкрепя работата на Общоарменския благотворителен съюз, като служи като доброволци за програми така и в неговите мащабни усилия за набиране на средства. От основаването си са събрали над 1 милион щ. долара за проекти на AGBU и усилия за хуманитарна помощ чрез събития, гала вечери, търгове, благотворителни събития с конкретка цел и срок и други.

YPs показаха глобалната си мощ и обединиха ресурси, за да се съсредоточат върху неотложните нужди на диаспората, Армения и Арцах. Последните кампании включват: Глобална помощ за Арцах, Глобална помощ за Ливан, Стипендии за висше образование, Стипендии за Глобалната лидерска програма на AGBU, Овластяване на жените в Армения: AGBU EmpowerHer.

От 2002 г. Бердж Сетракян е седмият президент на AGBU. Като активен член на структурите на AGBU от ранна младост, той продължава до 2024 г. тази патриотична мисия, започната преди век.

На 93-тото Общо събрание на AGBU в Ню Йорк през 2024 г., на поста президент на AGBU е избран Сам Симонян.