ПРОФ. Д.Т.Н. ИНЖ. ГАРАБЕД САХАК МУМДЖИЯН
/16.01.1929 год., София ÷ 25.11.2005 год., София/
ИСТОРИЯТА НА ИЗВЕСТЕН БЪЛГАРСКИ ПРОФЕСОР ОТ АРМЕНСКИ ПРОИЗХОД, РАЗВИЛ НАУЧНАТА СИ КАРИЕРА В СОФИЯ
Създател на Катедра по топлоядрена енергетика
в Технически университет – София
Почетен професор на Технически университет – Варна
Декан на катедра ЕМФ във Висшия Машинно-Електротехнически институт „Владимир Илич Ленин“ – София
през периода 1978 ÷ 1985 год.
Макар и изгнаници, макар и бедни, за арменците образованието и просперитетът на потомството са с най-висок приоритет.
Един петък през юли, надвечер приседнахме с моята събеседничка Анкине Мумджиян в двора на Арменската църква „Сурп Саркис“ под асмата, в близост до мраморната чешма – любимо място за много арменци, понеже носи усещането за едно душевно спокойствие и пречистване. Разположена в озеленената Гръцка махала, някак си притихнала и уединена от забързаното ежедневие, този район все още остава емблематичен за морския град, пазейки ревниво духа на Стара Варна и позабравените нрави на старите варненци. Усеща се прохладата на бриза, носещ се от морето, който „нашепва“ спомени за топлата атмосфера на отминали сладки времена. „Потопихме се“ в разкази за живота на старите семейства, за техния бит и поминък, за традициите и възпитанието, чрез които се пренесохме в някогашното ежедневие, което протича в арменската махала, населяваща района между ж.п. гарата и ул. „Дебър“. Със сладко умиление и много финес, Анкине Мумджиян припомни имената на старите арменски семейства, известни със занаятите си и търговията в собствените си дюкяни, разположени под къщите, днес, превърнато в спомен за една отшумяла традиция. Разговора ни плавно премина за нейният брат небезизвестният проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян, оставил дълбока и светла диря в развитието на науката на България. Има лица, чиито биографии се поместват в една страница. Докато, тази на личността проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян е необходимо да се отпечата в книга, за да не се пропусне важен етап от научната му кариера на един изключително способен инженер, посветил изцяло живота си в областта на топлоядрената енергетика. Той е пример за изминат житейски път в целенасочен труд и амбиции, лишен от битови и еснафски предразсъдъци и цели. Ерудирани личности като него, се срещат единици сред арменската общност, с които може да се гордеем и българи, и арменци!
Проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян е роден на 16 януари 1929 год. в град София в семейството на Сахак Мумджиян и Ноеми Токатлиян /по баща/. Бащата е галванопластик и електричар. Неговото семейство са арменски бежанци от Цариград по време на Геноцида над арменците в Турция през 1922 год. За неговия род няма никакви сведения. Майката Ноеми завършва арменския колеж в Одрин /Турция/, с профил детска педагогика и право да преподава в предучилищна градина и начално училище. Тя владее отлично и френски език. Произхожда от заможно семейство, баща й е златар. По време на Геноцида над арменците в Турция през 1922 год., той изпраща Ноеми заедно с другата си дъщеря в България, за да се спасят. Двете сестри се установяват в бежански лагер в арменското училище в град Пловдив. Ноеми изявява певческия си талант в арменския хор в град Пловдив, сформиран и ръководен от именития композитор, диригент и педагог Саркис Балтаян. Родителите й заедно с другите си двама сина и дъщеря избягват от Одрин и се установяват да живеят в България след години. По този повод, Ноеми обича да казва през годините: „Когато се разделих с родителите си бях момиче, след години ме видяха жена с три деца.“.
Ноеми и нейният бъдещ съпруг Сахак Мумджиян се срещат и запознават в този арменски бежански лагер. Сахак работи като словослагател в печатница „Хр. Г. Данов“ в град Пловдив. Те се венчават през 1924 год. На следващата година им се ражда първородният син Арам в град Пловдив. Сахак Мумджиян заедно със съпругата му и сина му го преместват на работа в печатница „Хр. Г. Данов“ в София. През 1929 год., там се ражда вторият им син Гарабед. Отново се връщат в град Пловдив и се ражда третото дете в семейството – дъщеричката Анкине.
През 1936 год., Сахак Мумджиян заедно със семейството си се преместват да живеят в град Варна. Тук, с финансовата помощ на брат си Арам Мумджиян, който е леяр и притежава магазин на някогашната известна с оживената търговия, разположена в близост до ж.п. гарата, улица „Царибродска“, той открива галванична работилница за никелиране и хромиране на всякакви метални предмети за бита, в съседство на неговия. Впоследствие, той започва да изработва първите електрически ютии, познати с инициала „С.Н.М.“, чиято абривиатура се състои от първите букви на трите му имена. Живеят на ул. „Дебър“ заедно с много други арменски занаятчийски и търговски семейства, споделяйки някогашния градски бит на Варна. Впоследствие, след национализацията, семейството се премества в къща с двор, находяща се на ул. „Александър Дякович“. Сахак Мумджиян става контрагент в Корабостроителния завод като изработва никелираните аксесоари за каютите на корабите.
Майката Ноеми впечатлява с финеса, строгото колежанско възпитание, високата култура по музика, литература и владеене на езици. Начетена и образована за времето си жена, тя се посвещава на грижите за дома и семейството, допринасяйки за възпитанието и образователната подготовка на трите си деца – Арам, Гарабед и Анкине, предавайки им исконната си любов към книгата, музиката и към изучаването на чужди езици и афинитета за професионалната и интелектуалната им насоченост.
Първородното дете Арам Мумджиян учи в Арменското училище в град Пловдив. Той е природен интелигентен, като достоен продължител на баща си, се насочва да наследи занаята му и завършва занаятчийско училище. Създава семейство и има две дъщери: Джина, която е търговски работник и живее във Франция и Алис, която живее в София и работи в БНТ.
Най-малката Анкине Мумджиян посвещава 36-годишната си професионална реализация като икономист в Корабостроителния завод в град Варна. Паралелно с това, Анкине дейно се занимава с обществена дейност в КПО „Ереван“ в град Варна, участвайки в ансамбъл за танци и песни и драматичния театрален състав за любители заедно с дългогодишните и изявени участници Изабела Малхасян, Маринос Караованесян, Максим Чивиджиян и Охан Оханесян по времето на режисьора Иван Иванов, който е изтъкнат режисьор във Варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ тогава и по-късно директор на Младежкия театър в София. От брака си с Аршак Хампарцумян, който е главен специалист в БНБ в град Девня, съдбата ги ощастливява със син Едуард Хампарцумян, който следвайки житейския пример на своите родители, завършва Техническия университет в град Варна, и става инженер. Паралелно със своята професионална реализация и наследявайки певческото и артистично дарование на майчиния си род, той пее във вокална група за арменска поп-музика „НАИРИ“ – Варна с худ. ръководител Сета Аганчян.
Гарабед Сахак Мумджиян учи в Арменското училище в град Варна до четвърто отделение. Продължава да учи в училище „Цар Симеон“ от първи до трети клас /днес, от четвърти до шести клас/. След това се премества в Първа Мъжка гимназия „Цар Фердинанд I“ в град Варна /днес, сградата е Градската Художествена галерия „Борис Георгиев“/. Прави впечатление на много будно и любознателно момче. Уроците ги усвоява още в час по време на преподаването им. През останалото свободно време, той се посвещава да прекарва сред природата дълги часове, ту на вълнолома, ту сред скалите на Аладжа манастир. Предпочита да чете руските технически списания. Четири учебни години, той взема за три и завършва с пълно отличие през 1946 год., само на 17 години.
Младият Гарабед Мумджиян, наследявайки професионалните умения на своя баща и подчертания интелект и духовно извисяване от майка си, усеща призванието си да се развива в сферата на науката и висшето образование. Веднага е приет в новооткрития факултет по строителство и архитектура към ВИНС – Варна. Следва една година, но се отказва. Той изпитва силно влечение към техниката. Само на 19-годишна възраст, Гарабед Мумджиян напуска бащиния дом без да уведоми никого, само с един тефтер и заминава за София. Там, той записва да следва машинно инженерство във Висшия Машинно-Електротехнически институт „Владимир Илич Ленин“ – София и завършва с отличие през 1954 год.
Гарабед Сахак Мумджиян веднага е избран за асистент във ВМЕИ – София от 1954 год., подкрепен и насочен да се развива в научната област от небезизвестният проф. Яким Якимов. Той е неговата „дясна ръка“ през годините на научната си кариера.
Проф. Гарабед Сахак Мумджиян специализира в реномирани научни центрове в Ленинград /дн. Санкт Петербург, Русия/ и Дрезден /Германия/, след което придобива званието научен сътрудник.
Защитава дисертация за доктор инженер на тема: „Нестационарни процеси в блок котел-турбина“ през 1961 год. Защитава дисертация за доцент през 1962 год. Става професор през 1969 год., само на 40 год. За професор по управление на топлоенергийни процеси е избран през 1974 год. Избран е за ръководител на катедра „Топло и ядрена енергетика“ през периода 1985 ÷ 1994 год. Защитава докторска дисертация за доктор на техническите науки на тема: „Управление на топлоенергопреобразуващи системи“ през 1980 год.
Избран е за Декан на ЕМФ /Електро-Машинния Факултет/ през периода 1978 ÷ 1985 год.
Неговите основни области на научна и преподавателска дейност са следните: Управление и регулиране на топлинни процеси, Нестационарни процеси и управление на топлоенергийни обекти, Теория на енергопреобразуващи системи. Той е основоположник на нови научни направления в топлоенергетиката у нас.
Проф. Гарабед Мумджиян изцяло е посветен на своята научна кариера, ставайки рано сутрин в 5:30 часа и започвайки да пише научните си трудове без да повдигне глава. Изцяло е вглъбен в себе си, обичайки самотата. Изключително скромен. На никого не споделя своите научни постижения, дори и на семейството си. Те научават за него от новините в жълтата преса. Израства в почтено семейство с установени традиции, което на по-късен етап от живота не впечатлява с имотното си състояние, но се отличава с традициите и ценностната система, носещо полъха от спомените за стар род, с подчертан пиетет към книгата и изкуството, театъра и поезията. Проф. Гарабед Мумджиян, започвайки от бедната студентска квартира и далеч от уюта и топлотата на семейния дом, сам изгражда своя дом, отстоявайки трудностите стоически и с подчертано достойнство и с усърден, целенасочен, упорит, денонощен и честен труд постига стабилитет в живота и в научната кариера.
Проф. Гарабед Мумджиян е автор на 160 научни труда в областта на автоматичното управление в топло- и ядрено енергийни обекти, които са отпечатани в престижни списания и сборници от научни форуми в чужбина и страната, включително на световен и енергиен форум.
Проф. Гарабед Мумджиян е Председател на секцията „Нови изследвания“ в Канада през 1989 год. Има осем регистрирани изобретения по автоматизация и управление на топлоенергетиката. Той е автор на три учебни издания по управление и регулиране на топлинни процеси, едно, от които е „Автоматично управление и регулиране на топлинни процеси“, издадена през 1987 год. в София.
Проф. Гарабед Мумджиян е член на националния комитет по автоматизация. Той е член на Президиума на ВАК, председател на комисия към ВАК, зам-председател и председател на СНС към ВАК, председател на комисия към фонд „Научни изследвания“ към МОНТ и други. Член е на Националния съвет по енергетика, Американската асоциация на инженерите – енергетици. Член е на организационни комитети на международни научни форуми, в това число и на МАГАТЕ със седалище град Виена /Австрия/ през периода 1975 ÷ 1980 год. Доказал се като способен инеженер и учен, той е поканен за експерт на Комитета по енергетика и МОНТ, където се отзовава и работи.
Проф. Гарабед Мумджиян изнася лекционни курсове в Германия, Дания, Югославия, Алжир и Монголия. Той владее пет езика – немски, английски, руски и полски, включително арменски. Това му „отваря вратите пред света“ и му предоставя възможността да работи със свои колеги от цял свят, като по този начин той е „в крачка“ със съвременните научни постижения.
Проф. Гарабед Сахак Мумджиян има 20 защитили докторанти и продължи тази дейност до края на земните си дни заедно с непосредствени теоретични и практически насочени изследвания.
Награждаван е с Орден „Св. Св. Кирил и Методи“ – I степен, златна значка ДКНТП, Юбилеен медал „Сто години от Освобождението на България“, Почетен знак на ВМЕИ „Владимир Илич Ленин“ и други.
Проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян получава Свидетелство за научно звание. Академичният съвет на ВМЕИ – Варна с ректор проф. д.т.н. инж. Асен Недев на свое заседание, проведено на 5 октомври 1992 год., удостоява проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян със званието Почетен професор на ВМЕИ – Варна.
Катедра „Топло и ядрена енергетика“ е основана през 1948 год. под името „Парни котли и двигатели“ в състава на Машинно-Технологичния Факултет на Държавната Политехника – София. Неин основател и пръв ръководител е проф. Яким Иванов Якимов, който е доцент по онова време и ръководи катедрата до своята кончина през 1965 год. Неговите първи редовни студенти са инж. Симеон Батов и инж. Стефан Дончев. Преломен момент в развитието на катедра „Парни двигатели и котли“ е 1953 год., когато се създава Машинно-Електротехническия Институт и в състава на машиностроителния факултет се обособява специалността „Топлотехника“. Това налага разширяването на учебната дейност, при което се въвеждат курсовете по парни двигатели, парни котли и горивна техника, кондензационни уредби, топлотехнически измервания и уреди, газови турбини и автоматично управление на топлинни процеси. Паралелно с това академичният персонал се насочва към четене на нови курсове и пред студентите – нетоплотехници.
През 1953 год. постъпват като асистенти инж. Никола Тодориев и инж. Гарабед Мумджиян, които започват да четат лекции съответно по топлотехнически измервания и уреди и по кондензационни уредби. От 1955 год. по предложение на проф. Яким Якимов е утвърдено ново име на катедрата „Топлоенергетика“.
От 1998 ÷ 1999 год., катедрата единствена в България получава правото да подготвя инженер-бакалаври и магистри по топло и ядрена енергетика. Тя запазва правото си да подготвя и доктор-инженери по същата специалност, именно за което голям принос има проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян.
Развива се и израства академичния персонал на катедрата. Постъпват нови колеги. Напускат ни подготвени специалисти, за да работят в САЩ и Канада, някои от които са възпитаници на проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян.
Проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян създава семейство с Мария, която също е машинен инженер. Имат една дъщеря, която той кръщава Ноеми в памет на своята непрежалима и обична майка. Като негова достойна наследница и продължител на неговата професионална и научна реализация, тя е докторант в Технически университет – София.
Проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян ни напусна на 25 ноември 2005 год., малко преди да навърши 77 години, а имаше още какво да допринесе за науката! Важното е, че животът му е пълноценен и достойно изживян! Българската общественост, и също така, арменската общност загубихме една голяма личност! Не забравят проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян и в последният му път неговите студенти, защитили докторати под негово ръководство: проф. д.т.н. инж. Асен Недев, доц. Ст. Каменова, доц. Ат. Мирчев, доц. Е. Славчев, доц. В. Наумов, доц. Вл. Димов, доц. З. Попов, гл. ас. Г. Кунев и инж. И. Николаев – директор на Топлоцентрала – Варна и проф. П. Томов – преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян далновидно прозря и се посвети да изучи, опознае и развие своят научен труд в най-нашумялата област днес – топлоядрената енергетика!
Жаклин Бодурова
Сведенията за научната кариера на проф. д.т.н. инж. Гарабед Сахак Мумджиян са взети като достоверна и точна информация от интернет и в допълнение са предоставени от неговата сестра Анкине Мумджиян, на която изразявам специална благодарност за своевременната отзивчивост!